Р Е Ш Е Н И Е  

 

Номер 197                                          28.06.2012 г.                                      гр.Разград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На тридесети май                                          две хиляди и  дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

 

секретар  Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№98 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по трудов спор.

                Депозирана е искова молба от Г.Г.Я., с която са предявени обективно съединени искове срещу “Д.-Б.Ш.”ЕООД – гр. С. за заплащане на сумите 920 лв. трудово възнаграждение за месеците април – август 2008 г. и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 19123 лв., 6 801,85 лв.  дневни пари за периода 14.04 – 01.09.2008 г. и обезщетение за забава върху сумата в размер на 1 371,14 лв., 17,91 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск, 585 лв. пътни пари  и обезщетение за забава в размер на 107,73 лв. Иска и заплащане на законната лихва върху исковете, считано от датата на подаване на исковата молба и направените по делото разноски. Сочи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че е бил командирован в Република Германия с право на дневни пари 35 евро на календарен ден, че не са му изплатени трудовото възнаграждение и дължимите дневни пари и че при прекратяването на трудовото му правоотношение е останал неползван платен годишен отпуск.

            Ответникът не е заявил становище по иска.

            Въз основа на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника по трудов договор от 30.05.2008г. /л.58/, по силата на който той е постъпил на работа на 02. 06.2008г. д длъжност «пакетировач». Уговорено е основно месечно възнаграждение в размер на 245 лв. Не е спорно, че е бил командирован на работа в Германия. Трудовото правоотношение е прекратено на 01.09.2008 г. Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода 02.06.2008г. до 01.09.2008г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 575,49 лв. Същото възнаграждение не е изплатено на ищеца. Лихвата за забава върху това дължимо възнаграждение от падежа до предявяване на иска е 109, 62 лв. На ищеца не е начислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск. За отработените три месеца се полагат пет дни отпуск, като дължимото обезщетение е 52,50 лв, а лихвата за забава върху него е 10,58 лв. За посочените три месеца на ищеца са начислени командировъчни в размер на 3220 евро, от които са му изплатени 1522 евро. Дължими остават 1698 евро или 3311, 10 лв. Лихвата за забава върху тази сума до предявяване на иска е 646,18 лв. Дневните пари при извършената командировка в Германия съгласно чл.22 от НСКСЧ би следвало да бъдат в размер на 2677,50 евро. На ищеца са изплатени 1522 евро и остават дължими 1155, 50 евро или 2253,22 лв. Лихвата върху тази сума до предявяване на иска е 462,87 лв. В командировъчното до Германия не са отразени пътни пари, а е посочено пътуването да се извърши със служебен превоз. В този случай пътни пари не се полагат според чл.14 НСКСЧ.            

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:            Предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 920 лв. за периода 14.04 – 01.09.2008 г. е частично основателен и доказан до размера на 575,49 лв. чиста сума.  През този период трудовото правоотношение между страните е съществувало, ищеца е полагал труд и за този труд му е начислено трудово възнаграждение, което не е заплатено. В останалата му част до първоначално предявения размер, включително и за периодът преди м. юни 2008г. искът за заплащане на трудово възнаграждение следва да се отхвърли, тъй като очевидно на ищеца не се дължи възнаграждение в този размер и същият не доказва наличието на трудово отношение с ответника и преди посочената дата. Претендираното от ищеца обезщетение за забава е 191,23 лв., но според изчисленията в експертизата законната лихва върху сумите за съответните периоди е 109,62 лв. В останалата част иска следва да бъде отхвърлен като недоказан.

            На ищеца следва да се присъди и обезщетение за неползван отпуск, съобразно установеното от експертизата, а именно  в размер на 52,50 лв, както и лихва за забава до предявяване на иска върху това обезщетение в размер на 10,58 лв.  В останалата им част исковете за обезщетение за неползван отпуск и лихва  за забава върху това обезщетение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.  На ищеца следва да се присъди сумата от 3311,10 лв за командировъчни разходи, както установява експертизата. Това е остатъкът от начислените, но неизплатени командировъчни суми. Върху същата сума следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на 646,18 лв. В останалата му част искът за изплащане на командировъчни суми и лихва за забава върху тях до предявяването на иска следва да се отхвърли като неоснователен. На ищеца следва да се присъдят и дневни пари в размер на 2253,22 лв и лихва за забава върху тази сума в размер на 462,87 лв, като в останалата им част до първоначалните размери тези искове следва да се отхвърлят като неоснователни. Следва да бъде отхвърлен искът за заплащане на пътни пари, тъй като ищецът очевидно не е имал право на такива плащания.

             С оглед изхъда на делото ответникът следва да заплати държавна такса върху уважените размери на исковете в размер на 522,57 лв и сумата от 80 лв за деловодни разноски. Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

           

            ОСЪЖДА “Д. –Б.Ш.” ЕООД ЕИК ****** със седалище гр.С. и адрес на управление ул.”******” №**, ет.***, ап.**  ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Я., ЕГН ********** ***  сумата от 575,49 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода 02.06. 2008– 01.09.2008 г., ведно със законната лихва от 20.01.2010г.  до окончателното изплащане, сумата  109,62 лв обезщетение за забава върху това възнаграждение за периода до 20.01.2010г., сумата от 52,50 лв  обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от 20.01.2010г.  до окончателното изплащане, сумата  10,58 лв обезщетение за забава върху това задължение за периода до 20.01.2010г.,  сумата от 3311,10 лв  дължими комадировачни суми, ведно със законната лихва от 20.01.2010г.  до окончателното изплащане, сумата  646,18 лв обезщетение за забава върху това задължение за периода до 20.01.2010г. , сумата от 2253,22 лв  дължими дневни пари при командировка, ведно със законната лихва от 20.01.2010г.  до окончателното изплащане, сумата  462,87  лв обезщетение за забава върху това задължение за периода до 20.01.2010г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалата им част до първоначално предявените  размери и изцяло иска за заплащане на пътни пари като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

            ОСЪЖДА “Д. –Б.Ш.” ЕООД ЕИК **** със седалище гр.С. и адрес на управление ул.”*****” №**, ет**, ап.**  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса върху уважените размери на исковете в размер на 522,57 лв и сумата от 80 лв за деловодни разноски.

                        Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: