РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер 167                                    08.06.2012 г.                        гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На осми май                                                 две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: Константин Косев

 

секретар  П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№55 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Депозирана е искова молба от  Б.А.Т. срещу “Е.ОН Б. П.”АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника сумата 1443,11 лв. неплатена ел. енергия за период от 22.03.2011г. до 31.08.2011г.  Сочи, че в недвижимия имот не е използвано такова количество ел.енергия. Иска заплащане и на направените по делото разноски.

          Ответникът “Е.ОН Б. П.” в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че ищецът дължи тези суми в съответствие с общите условия. Сочи, че голяма част от сумите са редовни начисления, а не корекции на сметки. Поддържа становището си и в съдебното заседание.

          След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Не е спорно  по делото, че между страните е налице действащ договор, по силата на който ответникът дължи доставка на електрическа енергия на ищеца с място на доставката с. Я., ул. М. П. 6А - имот на ищеца.  По силата на наличното облигационно отношение ищецът дължи заплащане на ползваната електрическа енергия. Допълнителен източник на отношенията между страните са и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН Б. П.” АД, одобрени с решение на ДКЕВР, както и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителни М. на “Е.ОН Б. М.” АД, също одобрени от ДКЕВР  /общите условия и решенията, с които са одобрени са приложени по делото/. Не са представени доказателства за публикуването на тези общи условия в местен вестник, съобразно изискването на чл.98а, ал.3 от Закона за енергетиката, което е условие за влизането им в сила. На 31.08.2011г. служители на “Е.ОН Б. М.” АД извършили проверка на електромерното табло на ищеца, като е установено отклонение в измерването на потребяваната енергия от електромера на ищеца. Електромерът е демонтиран и заменен с друг. Въз основа на тази проверка от “Е.ОН Б. М.” АД е издадена справка за корекция /л.26 от делото/, видно от която  е преизчислено  и коригирано количеството електрическа енергия ползвано от   ищеца за периода 22.03.2011г. до 31.08.2011г. /справката съдържа два подпериода/   и въз основа на тази корекция ответникът “Е.ОН Б. П.” АД е коригирал дължимата от ищеца сума за периода, вменявайки му допълнително задължение в размер на 354,17 лв., за което го е уведомил с писмо от 19.10.2011г. и допълнително задължение в размер на 446,44 лв за което го е уведомил с писмо от 01.11.2011г.

            По делото е назначена електротехническа експертиза, според заключението на която електромерът на ищеца не е бил технически изправен към момента на проверката – отчитал е по-малко от реално консумираната електроенергия. Грешката в отчитането е F= -74,53 %. Изчислената в справката за корекция енергия за доплащане е математически вярно изчислена /съобразно методологията в чл. 38, ал.3, т.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия/, както и дължимата за доплащане левова равностойност.  Коригираното количество елктроенергия технически е възможно да бъде доставено и потребено. Причината за неточното отчитане е установена в проведена метрологична експертиза  и от констатациите следва, че е налична неправомерна намеса в измервателната схема на електромера  -върху шунта е добавен меден проводник. Не е възможно да се определи реално доставеното количество енергия за периода нито точната дата от която е започнало неточното отчитане. От посочената в исковата молба сума една част се явява корекция на сметки, като общият й размер е 800,61 лв /354,17 лв + 446,44 лв/, а останалата част до 1443,11 лв се явяват редовни начисления и всъщност се отнасят и за месеци попадащи извън  посочения от ищеца период, като някои от тези начислени суми са платени от ищеца.

              Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:  Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, доколкото интересът на ищеца се обуславя от вмененото му задължение, което същият оспорва. Съдът намира, че същият иск е частично основателен, а именно в частта си до 800,61 лв, която част се явява корекция на сметки. По силата на съществуващите между страните  договорни отношения ищецът дължи плащане на доставената му и консумирана ел. енергия. В случая няма действащ нормативен акт, който да регламентира право на доставчика на електроенергия едностранно да преизчислява сметките на абоната за минал период. Претендираното от ответника негово потестативно право едностранно да коригира сметката на абоната  е договорно установено и се свързва с клаузата на чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, която пък клауза се свързва с клаузата на чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия. По силата на тези клаузи при неточно измерване на потребена електроенергия се извършват корекции на сметки. Не се изисква виновно поведение на потребителя. Изхожда се от предположението, че на потребителя е доставена електрическа енергия и същата е неточно измерена. При това именно ответникът следва да докаже, че електроенергия е доставена на потребителя и същата е неточно измерена. Въпросът доставена ли е изобщо на потребителя електрическа енергия, чието измерване да е неточно,  обаче остава без отговор в настоящия процес – установява се само, че това е принципно възможно. По тези въпроси ответникът носи доказателствена тежест и в случая доказателствената му дейност не дава целените резултати. От хипотетични възможности не могат да се правят реални изводи. При това очевидно няма как да се поддържа категорично, че има неточно отчетена консумирана енергия, което да дава право на ответника да върши корекции на сметки. Този извод се подчертава и от факта, че няма никакви данни за началния момент от който е започнало неточното  отчитане, поради което и няма как да се каже доколко действителният период на неточно отчитане е изобщо съотносим с приетия от ответното дружество период за корекцията. Отделно от това следва да се каже, че всъщност и клаузите на които ответникът се позовава в случая не му дават тези права, тъй като не произвеждат правно действие.   Клаузите на които ответникът се позовава, а именно чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия и чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия, в частта си в която уреждат възможност за едностранно преизчисляване на сметки за минал период, без да е налице някакво виновно поведение на потребителя са нищожни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Подобни клаузи са неравноправни – директно нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното отношение. В този смисъл в последните години съдебната практика е изобилна, като достатъчно е да се посочи Решение на ВКС от 11.04.2011г. по ТД №39/2010г., ТК, II ТО.   В случая не може да се поддържа категорично, че е налице  виновно поведение от страна на потребителя. Констатираната външна намеса може да даде възможности само за предположения в една или друга насока, но не и за реални изводи. Установената при проверката нерегламентирана намеса не поражда право за ответника да върши корекции /Решение №79 на ВКС от 11.05.2011г. по ТД №582/2010г., ТК, II ТО – в същото решение се приема, че такава намеса е ирелевантна, доколкото няма доказателства за автора на виновното поведение/. Не са представени доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца, засягащи точното отчитане на консумираната енергия. Именно ответникът носи грижата за изправността на средствата за измерване и не може да прехвърля тази тежест другиму. В съответствие с разпоредбата на чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, поради което негово задължение е да осигури правилното и коректното функциониране на средството и отговорността за некоректното измерване на подадената ел. енергия  не е на потребителя. С оглед нищожността на разглежданите договорни клаузи е очевидно, че претендираното от ответника потестативно право всъщност не е възникнало в негова полза. Поради изложеното претендираната от ответника “Е.ОН Б. П.” АД сума от 800,61 лв. за неотчетена електрическа енергия за период от 22.03.2011г. до 31.08.2011г., вменена като задължение на потребителя въз основа на корекция, извършена по методиката, установена от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия за процесния период не се дължи от ищеца  и искът му следва да бъде уважен в тази част.

          В останалата му час до 1443,11 лв искът следва да се отхвърли като неоснователен. Очевидно в тази част попадат суми които се явяват радовни начисления за съответните месеци /макар и ищецът в исковата си молба да сочи цялата сума като корекция на сметки/ и е ясно, че ответната страна е в правото си да ги начисли. Ищецът не оспорва, че е ползвал електроенергия през тези месеци, а това налага и заплащане на редовно начислените суми, които не се явяват корекция на сметки. Голяма част от тези суми всъщност са платени видно от експертизата.

          Основателно е и искането на ищеца за заплащане на направените  от него разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 448,82лв, като част от направаните от него разноски в размер на 808 лв.

                    Основателно е и искането на ответника за заплащане на направените  от нея разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 154,91лв, като част от направаните от него разноски в размер на 352 лв.

                         Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск  от   Б.А.Т. ЕГН **********,*** П. **, че ищецът не дължи на “Е.ОН Б. П.”АД ЕИК ********* с адрес на управление  гр. В., район Вл. В., Б. П. В., сграда *  сумата от 800,61 лв. за неотчетена електрическа енергия /корекция на сметки/ за период от 22.03.2011г. до 31.08.2011г. и ОТХВЪРЛЯ иска в  останалата му част до 1443,11 лв като неоснователен в тази му част.

          ОСЪЖДА  “Е.ОН Б. П.”АД ЕИК ********* с адрес на управление  гр. В., район Вл. В., Б. П. В., сграда * да заплати на Б.А.Т. ЕГН **********,*** П. 6А сумата от 488,82 лв за разноски по делото.

            ОСЪЖДА Б.А.Т. ЕГН **********,*** П. ** да заплати на “Е.ОН Б. П.”АД ЕИК ********* с адрес на управление  гр. В., район Вл. В., Б. П. В., сграда * сумата от 154,91 лв за разноски по делото.

             Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: