Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

193                                                     28.06.2012 г.                                             гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На двадесет и  осми май                                             две хиляди и дванадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Павлета Добрева

Секретар Живка Ранкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело                                84                                     по описа за 2012 година,

Намира следното

 

            Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД.

          Депозирана искова молба от “М.” ЕАД С., против Б.Ж.Д., ЕГН ************, с която се  претендира да бъде прието за установено по отношение на ищеца, че ответника дължи сумата от 500,38 лева, представляваща неизпълнено договорно задължение за ползвани далекосъобщителни услуги за периода 13.06.2009 г. – 07.07.2009 г. въз основа на договор № * *******/**.**.**** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2011 г. до окончателното й изплащане и сумата 65,00 лв. – разноски по производството, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ****/**.**.**** г. по гр.д. № ****/**** г. по описа на РРС.

             В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът депозира такъв, като заявява становище зе неоснователност на иска. Сочи, че сключеният между страните договор, на които ищецът основава вземането си е нищожен, поради противоречието му със закона. Като основаниеза това се сочи обстоятелството, че към момента на сключване на договора ответникът е бил непълнолетен, а е липсвало съгласие на негов родител за сключване на сделката.

       В последно съдебно заседение ответника поддържа становище, че сочения в отговора порок – липса на съгласие на родител на непълнолетния при сключване на договора представлява или основание за нищожност /поради противоречие със закона/, или основание за унищожаемост – поради липса на представителна власт.

         Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

       Безспорно установено е, че между страните по делото е сключен договор за ползване на далекосъощителни услуги № * *******/**.**.**** г. Не се оспорва твърдяното в исковата молба задължение на ответника в качеството му на абонат по посочения договор да заплаща периодично дължимите суми за ползваните услуги предоставени му от ищеца в качеството му на оператор.  Не се оспорва и обстоятелството че за периода 13.06.2009 г. – 07.07.2009 г. ответникът има задължения за ползвани далекосъобщителни услуги в размер на 500,38 лв., за която е издадена фактура № *********/**.**.**** г. Безспорно е и обстоятелството, че посоченото задължение не е заплатено.

       Установено е и че към момента на сключване на договора между страните 13.06.2009 г. ответникът Б.Ж.Д., роден на *** г. е бил непълнолетен. Въз основа на приетото от съда заключение по назначената в хода на производството съдебно-графологична експертиза се установява, че подписът в графа “родител” в договора, в която са изпълнени имената на бащата на ответника – Ж. Д.Д., не е положен от последния.

         Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

        Искът е основателен.

         В случая ищецът претендира вземането си на основание сключена между него и ответника търговска сделка – договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги. Към момента на сключването на сделката ответникът е бил непълнолетен. Доколкото процесния договор не попада в изключенията посочени в чл. 4 ал.2  от ЗЛС, за да бъдат изпълнени особените изисквания на закона необходимо е било за сключването  му и съгласието на негов родител. Липсата на това съгласие е довело и до порок на сделката по смисъла на  чл.27 от ЗЗД, според който унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, но не и до нейната нищожност. Същевременно направеното от ответника възражение в тази насока не е осъществено в следващия се от процесуалния закон срок. В отговора на исковата молба се сочи, че сделката е нищожна поради противоречието й със закона. Като основание за унищожаемост липсата на съгласие на родителя на непълнолетния се навежда едва в последното по делото заседание и то отново се сочи че това съгласие е довело до липса на представителна власт. Ето защо и като направено след преклузивния срок по чл.133 от ГПК, възражението за унищожаемост не може да бъде съобразено в настоящото производство. Нищожността и унищожаемостта са различни форми на недействителност. С твърдението в отговора, че сделката е нищожна ищецът навежда твърдения, че същата не е породила правни последици. Докато с направено възражение за унищожаемост се цели конститутивното действие на същото, което от своя страна изключва наличието на нищожна сделка.  Ето защо и искането  направено по реда на чл. 33 ал.2 от ЗЗД за първи път едва преди последното по делото заседание, съдът да унищожи процесната сделка със съдебния си акт, е несвоевременно. По тези съображения и доколкото липсата на посоченото съгласие на родителя на непълнолетния не е довело до нищожност на договора и доколкото останалите изложени в исковата молба обстоятелства не се оспорват от ответника, то следва да се приеме, че вземането предмет на иска по чл. 422 от ГПК е съществувало към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.

                  Воден от изложеното до тук, съдът

 

                                                            Р      Е      Ш      И

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  “М.” ЕАД С., ЕИК *********, адрес гр. С., ул. “К.” № *, че ответникът Б.Ж.Д., ЕГН ************,*** дължи на ищеца сумата 500,38 лева, представляваща неизпълнено договорно задължение за ползвани далекосъобщителни услуги за периода 13.06.2009 г. – 07.07.2009 г. по договор № * *******/13.06.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2011 г. до окончателното й изплащане и сумата 65,00 лв. – разноски по производството, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ****/**.**.**** г. по гр.д. № ****/**** г. по описа на РРС.

 

          Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

         След влизането му в сила, същото да се докладва по гр. дело № 1914/2011 г. по описа на РРС.

                                                                         

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: