Р Е Ш Е Н И Е

Номер 163 05.06.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На осми май две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№229 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по трудов спор.

Депозирана е искова молба от И.А.П., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива срещу “Лудогорие”ООД за заплащане на сумите 1 180 лв. за неизплатено трудово възнаграждение за периода август – ноември 2011 г., 312,20 лв. обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ и 300 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск и обезщетение за забава в размер на 80 лв., ведно със законната лихва върху двете суми от датата на предявяване на исковете. Сочи, че с ответника е бил в трудово правоотношение, което е прекратено, както и че не са му изплатени трудовите възнаграждения, както и че при прекратяването на трудовото правоотношение ищецът е имал неползван платен годишен отпуск. Прилага копия от извлечение от трудовата книжка, фиш за платено възнаграждение.

Ответникът оспорва исковете по размер. Твърди, че ищецът е получавал трудово възнаграждение и е ползвал платения си годишен отпуск.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника. Последното допълнително споразумение по договора е от 20.09.2011 г. и с него е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 270 лв. Трудовото правоотношение е прекратено на 19.11.2011 г. поради намаляване обема на работа. Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода август-ноември 2011 г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1 030,12 лв., от които чиста сума за получаване 807,53 лв. Получил е аванс от 100 лв. на 05.10.2011 г. Размерът на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за цял отработен месец е 313,10 лв. за м.септември 2011 г. Начислено му е обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 230,52 лв. Според ведомостите за заплати ищецът е ползвал платен годишен отпуск от 35 дни. Дължи му се обезщетение за неползван отпуск за 3 дни в размер на 39, 65 лв. Обезщетението за забава от датата, на която е следвало да се изплащат трудовите възнаграждение до датата на исковата молба е 21,24 лв. Законната лихва върху обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ считано от 19.12.2011 г. до датата на исковата молба е 4,05 лв. Законната лихва върху обезщетението за неползван отпуск е 1,05 лв, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до предявяване на иска. В счетоводството на ответника ищецът не представил декларация, че е безработен, за да му бъде изплатено обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ.

Според представените доказателства от БТ след прекратяването на трудовото му правоотношение ищецът се е регистрирал като безработен.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 1 180 лв. за периода август-ноември 2011 г. е частично основателен и доказан до размера на 707,53 лв. чиста сума. През този период трудовото правоотношение между страните е съществувало, ищеца е полагал труд и за този труд му е начислено трудово възнаграждение, което е било изплатено само частично. В останалата му част до първоначално предявения размер искът за заплащане на трудово възнаграждение следва да се отхвърли, тъй като в допълнителните споразумения и във ведомостите за заплати не са отразени суми в тези размери.

Претендираното от ищеца обезщетение за забава е 100 лв., но според изчисленията в експертизата законната лихва върху сумите за съответните периоди е 21,24 лв. В останалата част иска следва да бъде отхвърлен като недоказан. Обезщетение за забава върху обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ не следва да се присъжда, тъй като преди подаването на исковата молба ищецът не е поискал заплащането на такова, респ. не е представил и съответната декларация.

Искът за заплащане на обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ е частично основателен до размера 230,52 лв. чиста сума за получаване. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е сред посочените в този текст и след прекратяване на същото той е останал без работа. Обезщетението следва да бъде начислено в размер на полученото брутно трудово възнаграждение за последния отработен месец. В случая не може да се определи този месец, тъй като за м.септември работниците са имали допълнителни възнаграждения над основното възнаграждение и това за прослужено време. Ето защо размера следва да се определи върху уговорените в трудовия договор възнаграждения.

Следва да бъде частично уважен и искът за неползван отпуск на основание чл.224 от КТ до размера от 39,65 лв, а в останалата част следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху това обезщетение следва да се присъди лихва единствено от завеждане на иска, тъй като такава е пертенцията на ищеца.

С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 150 лв и 80 лв за разноски, а на ищеца следва да заплати разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно в размер на 53,36 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “Лудогорие”ООД със седалище гр.Разград и адрес на управление бул.”България”, №29 , ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на И.А.П., ЕГН ********** *** К. сумата 707,53 лв. неизплатена част от трудовото възнаграждение като чиста сума за получаване за периода август-ноември 2011 г. вкл. ведно със законната лихва върху сумата от 20.02.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата 21,24 лв. обезщетение за забава до 20.02.2012 г., сумата 230,52 лв. обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ като чиста сума за получаване, сумата 39,65 лв обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ, ведно със законната лихва считано от 20.02.2012 г. до окончателното й изплащане и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалата им част до първоначално предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА “Лудогорие”ООД със седалище гр.Разград и адрес на управление бул.”България”, №29 , ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на И.А.П., ЕГН ********** *** К. сумата от 53,36 лв за разноски по делото.

ОСЪЖДА “Лудогорие”ООД със седалище гр.Разград и адрес на управление бул.”България”, №29 , ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса 150 лв. и 80 лв. разноски по делото

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: