Р Е Ш Е Н И Е

№159/04.06.2012г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на седми май ,две хиляди и дванадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Д.Д.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 250 по описа за 2012 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

               

                 Предявени са четири обективно съединени иска: по чл.128 от КТ, по чл.224 ал.1 от КТ; по чл.222 ал.1 от КТ и по чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът  моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите: 1180 лева, представляваща неизплатено ТВ за м.август, септември, октомври и ноември 2011г.; 454,48 лева обезщетение за един месец по чл.222 ал.1 от КТ; обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2010г. и 2011г. в размер на 360 лева и сумата 100 лева-изтекли лихви върху всяко дължимо ТВ до предявяване на иска-22.02.2012г. Претендира и законна лихва от завеждането на исковата молба в съда до окончателното плащане на търсените суми и разноски по делото.

            Ответникът, бивш работодател на ищеца-”Л.”ООД-гр.Разград депозира писмен отговор, заявява, че предявените искове са частично основателни, оспорва размера им, а иска по чл.224 ал.1 от КТ оспорва изцяло, като твърди,че работника е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за 2010 и 2011г. Също претендира разноски по делото.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Ищецът е работил при ответника по трудов договор №19/11.08.2010г.,  и допълнително споразумение към него №29/20.09.2011г. с уговорено възнаграждение в размер съответно на 240 и 270 лева. Трудовия договор е прекратен на 19.11.2011г. поради намаляване обема на работа.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, дава заключение, че съгласно сключения трудов договор и ведомостите в счетоводството на ответника, за м.август, септември,  и октомври  2011г. на ищецът е начислено ТВ, като чистата сума за получаване, след приспадане на следващите се удръжки и получен аванс, е в размер на 411,46 лева. За м.ноември не е начислявано ТВ, тъй като работникът е бил в неплатен отпуск 14 дни. Съгласно заключението, полагащия се на ищеца платен годишен отпуск за 2010 и 2011г. е в размер на 26 дни, от които неизползвани са 7 дни и полагащото се обезщетение е в размер на 124, 38 лева. Вещото лице е констатирало, че със заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищеца е начислено обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 273,04 лева, същото обаче, не е изплатено тъй като работника не е представил декларация, че е останал без работа един месец след уволнението. Видно от заключението на вещото лице изтеклата лихва върху ТВ за всеки месец до предявяване на иска е в общ размер от 13,83 лева.

Въз основа на изложеното съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.128 от КТ, работодателят е длъжен в установените в трудовия договор срокове да начислява във ведомости и да изплаща на работника уговореното трудово възнаграждение за извършена работа. В случая, ответникът-работодател е не е изплатил договорената работна заплата за м.август, септември и октомври 2011г. и дължи на работника сумата посочена от вещото лице след приспадане на ДОО,ЗО, данък общ доход и авансово получените суми.

 Съгласно чл.224 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. При ищеца то е в размер на 124,38 лева и ответникът следва да бъде осъден да го заплати.

Трудовият договор е прекратен поради намаляване обема на работа при ответника. В случая ищецът има право на обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, такова му е начислено в размер на 273,04 лева, но не е изплатено поради непредставяне на доказателства, че е останал без работа през месеца следващ уволнението. Такива доказателства не се представиха и в течение на настоящото производство, за това този иск следва да бъде оставен без разглеждане, тъй като след представяне на декларация или трудова книжка ищецът има право да ги получи.

Ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава в размер на изтеклата законна лихва заради забавено изплащане на трудовото възнаграждение, която е , както се посочи по горе, общо  13,83 лева.; дължи и направените разноски по делото, които са в размер на 200 лева, но изчислени съразмерно уважената част на четири иска са в размер на 52,48 лева.

            Върху присъдените суми, на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати на районен съд-гр.-Разград  200 лева държавна такса/ за всеки от четирите иска по 50 лева/ и 100 лева депозит за вещо лице.

            По изложените съображения съдът

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА “Л.”ООД с ЕИК-**** със седалище гр.Р.,бул.”Б.” №**  представлявано от управителя Б. С. да заплати на А.К.Д. с ЕГН-********** *** Калоян сумата от 411,46 лева/четиристотин и единадесет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.август, септември и октомври 2011г.; 124,38 лева /сто двадесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, ведно със законна лихва върху двете суми, считано от 22.02.2012г. до окончателното плащане;  13,83 лева/тринадесет лева и осемдесет и три стотинки/ обезщетение забава върху ТВ и 52,48 лева разноски по делото, изчислени съразмерно уважената част от четирите иска.

 ОТХВЪРЛЯ иска по чл.128 от КТ до първоначално претендирания размер от 1 180 лева; по чл.224 ал.1 от КТ до 360 лева и по чл.86 от ЗЗД-до 100 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска по чл.222 ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА „Л.”ООД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление гр.Р., бул.”Б.” №** представлявано от управителя Б.С. да заплати на районен съд-гр.Разград 200 лева държавна такса върху четирите предявени иска и 100 лв. депозит за вещо лице.                                  Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: