Р Е Ш Е Н И Е

Номер 221 27.06.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На единадесети юни две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар В.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№508 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по трудов спор.

Депозирана е искова молба от Й.С.И., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива срещу “Л.”ООД за заплащане на сумите 1 770, 47 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.април-ноември ***, г., сумата 1979,19 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.януари –май *** г., сумата 2 434,05 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода март-юли *** г. и сумата 1523,76 лв. обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ ведно със законната лихва върху всички суми от датата на предявяване на исковете. Сочи, че е работил при ответника, че при прекратяването на трудовото му правоотношение през е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което не му е изплатено обезщетение, както и че не са му изплатени част от трудовите възнаграждения. Иска заплащане на направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете за заплащане на трудово възнаграждение по размер. Твърди, че ищецът е получавал трудово възнаграждение изцяло или под формата на аванс, че от същото са удържани суми за разговори от мобилен телефон. Сочи размер на трудовото възнаграждение за получаване от ответника в размер на 7 216,08 лв. за процесния период. Счита, че размера на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ следва да бъде две брутни трудови възнаграждения и твърди, че същото е начислено заедно с трудовото възнаграждение за м.декември *** г. Заявява възражение за прихващане със сумата 273,67 лв. – стойност на проведените от предоставената от ответника на ищеца карта за мобилен телефон, което не е прието за разглеждане в настоящия процес.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника. Първият представен трудов договор е от *** г. /л.8/ и трудовото правоотношение е прекратено на *** г. /л.7/. Следващият трудов договор е от *** г. и превоотношението е прекратено считано от *** г./л.5/. Последното трудово правоотношение между страните е продължило от *** г. до *** г. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от *** г. управителят на ответното дружество е наредил на ищеца да се изплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца на основание чл.222 ал.3 от КТ.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението й неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за *** г. е 2 311,23 лв., за *** г. – 1 729,20 лв. и за *** г. – 2 434,05 лв. Размера на две брутни трудови възнаграждения към датата на прекратяване на трудовото правоотношение през *** г. е 1 233,00 лв. Обезщетение в този размер е начислено на ищеца, но не му е изплатено.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 1 770,47 лв. за периода април-ноември *** г. е изцяло основателен. През този период трудовото правоотношение между страните е съществувало, ищеца е полагал труд и за този труд му е начислено трудово възнаграждение, което е било изплатено само частично, като неизплатената част е повече от поисканата от ищеца.

Предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 1 979,19 лв. за периода януари – май *** г. е частично основателен до размера на 1 729,20. През този период трудовото правоотношение между страните е съществувало, ищецът е полагал труд и за този труд му е начислено трудово възнаграждение, което е било изплатено само частично. В останалата му част искът се явява неоснователен и недоказан, тъй като според заключението на вещото лице, неоспорено от страните неизплатеното възнаграждение на ищеца не е в претендирания от него размер.

Предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 2 434,05 лв. за периода март-юли *** г. е изцяло основателен. През този период трудовото правоотношение между страните е съществувало, ищеца е полагал труд и за този труд му е начислено трудово възнаграждение, което е било изплатено само частично.

Искът за заплащане на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ е частично основателен до размера 1233,00 лв. брутна сума. Не се спори между страните, че към 01.12.*** г. ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и след прекратяването на трудовото му правоотношение е придобил право на това обезщетение. Обезщетението следва на бъде начислено в двоен размер на полученото брутно трудово възнаграждение за последния отработен месец. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед основателността на исковете на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата 150 лв. за направените разноски, а по сметка на съда –150 лв. разноски по делото и 287,34 лв. д.т. /70,82 лв. за пръвия иск, 69,16 лв. за втория, 97,36 за третия и 50 лв. за четвъртия иск/.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “Л.”ООД със седалище гр.Р. и адрес на управление бул.”Б.”, № *** , ЕИК ***, представлявано от управителя Б. Н. С. ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.И., ЕГН ********** *** сумата 1 770,47 лв. /хиляда седемстотин и седемдесет лева и четиридесет и седем стотинки/ неизплатена част от трудовото възнаграждение като чиста сума за получаване за периода април – ноември *** г. вкл., сумата 1 729,20 лв. /хиляда седемстотин двадесет и девет лева и двадесет стотинки/ неизплатена част от трудовото възнаграждение като чиста сума за получаване за периода януари – май *** г. вкл. , сумата 2 434,05 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и четири лева и пет стотинки/ неизплатена част от трудовото възнаграждение като чиста сума за получаване за периода март – юли *** г. вкл., както и сумата 1 233,00 лв. /хиляда двеста тридесет и три лева / неизплатено брутно обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ ведно със законната лихва върху четирите суми от *** г. до окончателното им изплащане и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалата им част до първоначално предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА “Л.”ООД със седалище гр.Р. и адрес на управление бул.”Б.”, № *** , ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.И., ЕГН ********** *** сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ за направените по делото разноски.

ОСЪЖДА “Л.”ООД със седалище гр.Р. и адрес на управление бул.”Б.”, № ***, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса 287,34 лв. /двеста осемдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/ и 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски по делото

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване препис на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: