РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ....................... състав

На тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.А.

прокурор ………………..,

като разгледа докладваното от съдията

брачно дело № 24 по описа за 2012 година

Производство по чл.49 от СК.

Депозирана е искова молба, с която е предявен иск от Л.И.С. против Й.А.Е., с който се претендира сключеният между страните граждански брак на 31.01.1991 г. с акт № 123 на ОбНС Варна да бъде прекратен поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответнка. Ищцата сочи, че гражданският брак е втори за двамата съпрузи и че от него няма родени деца. Твърди, че с ответника не живеят съвместно от повече от 15 години. Твърди че ответникът е груб и циничен, че настоявал ищцата да се премести да живее с него в работилница за автомобили в покрайнините на града, въпреки липсата на битови и хигиенни условия там. Че ищцата отказала и живяла сама през цялото време от сключване на брака в семейното жилище - апартамент в гр. Разград. Че се грижила за внуците на ответника от първия му брак, а той я разочаровал с разбиранията си, че каквото притежават всеки един от съпрузите, то е за собствените му деца. Твърди, че е диабетичка, и че от 2011 г. живее в гр. София, където грижи за нея полага сина й.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира такъв. Сочи, че искът е допустим и основателен, но изключителна вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има ищцата. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, като заявава, че той изцяло е поемал разходите на семейството склед сключване на брака. Не оспорва, че живеят фактически разделени с ищцата от над 15 годишен период. Сочи че същата не била домакиня, не му перяла дрехите, не се грижела за него. След раздялата им, той направил опит да се съберат, но ищцата не желаела. Ето защо, счита че изключителна вина за разстройството на брака има съпругата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са сключили граждански брак на 30.01.1991 г. в гр. Варна, за който е съставен акт за граждански брак № 123/30.01.1991 г. на ОбНС Варна. Бракът е втори поред за всеки от съпрузите и от същия няма родени деца. Безспорно е обстоятелството, че от над 15 години страните не живеят съвместно – ищцата живее в апартамент в гр. Разград , а ответникът в къща , във вилната зона на града. Всеки от тях през посочения период е поддържал отделно домакинство в обитавания от него имот, както и всеки сам е разчитал на собствени средства за издръжка. Контактите между съпрузите били редки и се осъществявали в случаите, когато ответникът идвал за по няколко дни в жилището в гр. Разград. Установява се от гласните доказателства по делото – показанията на св. Йорданова и Славова /живущи в съседни на посоченото жилище апартаменти/, че при тези срещи ответникът вдигал скандали на ищцата, като отправял към нея ругатни и обидни думи. След срещите с ответника на ищцата й се виело свят и била с високо кръвно Пак от тези показания се установява, че здравословното състояние на последната е трайно влошено - приемала непрекъснато медикаменти, често се налагало свидетелките да пазаруват вместо нея, да заплащат консумативите на жилището, да й купуват лекарства, да й съдействат за медицински прегледи. Страданието на ищцата от хронични заболявания /сърдечна недостатъчност, захарен диабет/ се установява и от представените ЕР на ТЕЛк /л. 18, 19/. През м. март 2011 г., ищцата напуснала апартамента в гр. Разград и се установила в дома на пълнолетиня си син от предходен брак, в гр. София.

От разпитаните в хода на производството свидетели Първанова и Иванов, се установява, че от своя страна ответникът живеел сам във вила извън града. Развивал до преди няколко години частен бизнес там, в поддържания от него автосервиз. Понастоящем спрял да работи, отглеждал зеленчуци и животни, като по този начин подпомагал препитанието си. Разчитал на средства за издръжка и от пенсията си, като сам поддържал домакинството в къщата – перял, готвел, чистел.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Предявеният иск по чл. 49 от СК е основателен и доказан. Между съпрузите липсва реглементираната в чл.14 от СК взаимност, същите не живеят съвместно, както изисква разпоредбата на чл.15 от СК. Липсата на съвместен живот е довела единствено до формалното съществуване на брачната връзка и лишаването й от изискуемото от закона и морала съдържание. Съдът намира съществуването на такъв един брак за неоправдано. От значителен период от време съпрузите не живеят съвместно, не полагат общи усилия за осигуряване на благополучие на семейството, което е довело до прекратяване на онези междуличностни отношения, които представляват съдържание на брака. Безспорно отчуждението между тях не би могло да бъде преодоляно. В случая съдът намира, че дългата фактическа раздяла между съпрузите не е проява на дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а е причината, довела до същото. При положение че за период от над 15 години никой от съпрузите не изпълнява брачните си задължения, правно необосновано е да се приеме, че единствено единия от тях носи вина за разстройството на брака. Осъществените от ответника брачни провинения са точно толкова укорими, колкото и осъществените от ищцата. Обстоятелствата, че съпругът вдигал скандали при редките срещи между страните и не полагал грижи за болната ищца са установени. Но това не са прояви осъществявания при съвместно брачно съжителство, щото да се приеме, че те са причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Установено е от друга страна, че ответницата също не е полагала усилия за осигуряване благополучието на семейството, каквито задължения законът вменява на всеки от съпрузите в разпоредбата на чл. 19. Установеното неполагане на общи грижи за семейството, което изисква и съответните компромиси в чисто житейски план, от всеки един от съпрузите е обективен факт. Очевидно съпрузите са приели тази форма на разделно съжителство, която неминуемо поради продължителността й, е довела до пълното им отчуждение. По време на продължителната фактическа раздяла, всеки от съпрузите е поддържал отделно домакинство, били са икономически независими един от друг, не са осъществявали съвместни социални контакти, и именно тази раздяла, е довела до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Ето защо и доколкото същата се дължи на неизпълнение на съпружеските задължения на всеки един от съпрузите и тъй като съдът е сезиран с искане за произнасянето по въпроса за вината, то такова се следва, като брака бъде прекратен по вина и на двамата.

Определената от съда държавна такса в размер на 40 лв., следва да бъде поета от страните поравно, съгласно разпоредбата на чл.329 ал.1 от СК.

По изложените съображения и на основане чл. 49 от СК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Л.И.С., ЕГН ********** и Й.А.Е., ЕГН **********, за който е съставен акт за граждански брак № 123/30.01.1991 г. на ОбНС Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

ОБЯВЯВА че вина за разстройството на брака имат двамата съпрузи.

ОСЪЖДА Л.И.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на РРС държавна такса за производството в размер на 20,00 лв.

ОСЪЖДА Й.А.Е., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РРС държавна такса по за производството в размер на 20,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: