Р Е Ш Е Н И Е

Номер 258, 01.06.2012 година, Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд, на 04.05 2012година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов

Секретар: Д.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 241 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “ГРУП 7” ЕООД София, против наказателно постановление № 25-2501814/24.02.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Търговище, с което за извършено нарушение на чл. 16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв., на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 КТ. Сочи се, че към момента на проверката оценката на риска не е била представена, тъй като същата се е съхранявала в местоседалището и управление на дружеството в гр. София. Моли се за отмяна на НП.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява защитника му адв. Ц. Г. Ив. от АК – София, която поддържа жалбата и излага подробни мотиви.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

АНО представляван от свой юрисконсулт намира жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 24.01.2012г.служители на ДИТ Търговище извършили проверка по работни места относно лица осъществяващи трудова дейност като охранители в обект “Т маркет S 432” находящ се в гр. Разград, ж.к. Орел, ул. Юмрукчал, № 15. Тогава на жалбоподателя било връчено съобщение /л. 50/ да се яви на 31.01.2012г в ДИТ Търговище, отдел Разград като носи посочени документи, сред които и оценка на риска

На определената дата – 31.01.2012г. в офиса на ДИТ Търговище, отдел Разград, се явил представител на жалбоподателя – св. И. Хр. П. /пълномощно л. 35/ и обяснила на служителите от ДИТ, че оценка на риска за процесния обект все още не е изготвена, поради което и не може да я представи. П. попълнила и представила и Идентификационна карта – 2011 от 31.01.2012 /л. 53/, в която отразила, че не е извършена оценка на риска, тъй като е “дадена за изготвяне”. Тогава актосъставителят й обяснил, че липсата на оценка на риска представлява административно нарушение и съставил срещу жалбоподателя АУАН, като квалифицирал нарушението по чл. 16, ал.1 т.1 ЗЗБУТ / л. 34/. Тогава, П. вписала възражения в АУАН, че “поради отдалечеността на офиса на дружеството от местото на извършване на проверката, не мога да представя забравената и надонесена от мен оценка на риска. Оценката на риска за обекта ще бъде представена в най- кратък срок”.

В последствие било депозирано и писмено възражение срещу АУАН, към което били приложени приемо предавателен протокол и оценка на риска / л.36-49/.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в АУАН правни норми, като наложил процесната санкция.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събрания доказателствен материал.

В подкрепа на издаденото НП са представени АУАН, протокол за извършена проверка, идентификационна карта. В този смисъл са и показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. Съдът кретидира с доверие показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, тъй като същите са пълни, последователни, житейски логични и съвпадат в детайлите.

Съгласно чл. 416, ал.1 КТ: “Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.”

По делото не се събраха доказателства оборващи горепосочената законова презумпция.

Съдът не кредитира с доверие показанията на св. П., тъй като същите са нелогични и изолирани от доказателствения материал. Безспорно се установява, че преди да научи от актосъставителят че липсата на оценка на риска е нарушение за което следва санкция, същата е заявила, че такава оценка не е извършена, което обстоятелство собственоръчно е отразила и в Идентификационната карта / л. 53/. Едва след като разбира, че това представлява нарушение, за което се съставя АУАН, тя променя позицията си като сочи, че поради отдалечеността на офиса на дружеството не може да представи “ЗАБРАВЕНАТА” оценка на риска /вж. възражения в АУАН /л. 34//.

Представените приемо – предавателен протокол и Оценка на риска, тъй като нямат ДОСТОВЕРНА ДАТА, съдът не приема че са съществували към момента на проверката /в този смисъл са и Решение № 320 от 14 Юни 2011 год. на Административен съд - гр. Плевен, по касационно административно-наказателно дело № 461 по описа за 2011 г. , Решение № 925 от 24.06.2010г. по КНАХД дело № 800/2010 година, Решение от 22.10.2009 г. на Пловдивският административен съд по КНАХД № 1060 по описа за 2009 г./.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Правилно АНО е приел, че наказаното лице притежава качеството "работодател" по смисъла на § 1 от ДР на КТ и като такъв е бил длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗЗБУТ, при осъществяване на дейността си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, да направи оценка на риска за здравето и безопасността, която да обхване избора на работна оборудване и организацията на работните места в контролирания обект. Жалбоподателят, чрез своето бездействие, е нарушил цитираната законова разпоредба на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ.

По възражението, че е налице съществено нарушение, тъй като в АУАН и НП не е посочено времето на извършване на нарушението, а само датите на проверките.

Следва да се има предвид, че в случая се касае за нарушение, което се извършва чрез бездействие – неизготвяне оценка на риска, което няма как да бъде извършено на определена конкретна дата. В този смисъл е и Решение от 17.11.2008 год. Административен съд – Пловдив, ХХІІІ к.с., по КНАХД № 1815/2008 г.

По размера на санкцията.

За процесното нарушение, разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ предвижда имуществена санкция от 1 500 до 15 000 лв. АНО е наложил имуществена санкция едва със 100 лв. над абсолютния законов минимум. Съдът намира, че не са налице основания за намаляване на размера на наложената имуществена санкция.

По изложените съображения обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-2501814/24.02.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Търговище.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: