№ 272, 12.06.2012г., град Разград
Разградският районен съд
На десети Май 2012година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Николай Борисов
Секретар: Д.Д.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията анд №245 по описа за 2012г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от « А. « ЕООД гр. Р., БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „ Р. „ № **, ап. *, представлявано от Управител
В. К. В. против НП № 2256-170048608/ 22.02.2012г. на Зам. Директор на ТД на НАП гр.В., с което на жалбоподателя
за нарушение на & 59, ал.1,т.2 от ПЗР към НИД
на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер
на 3000,00лева на основание чл.185, ал.2
от ЗДДС. В жалбата се излагат доводи,
че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон и се моли същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание, при редовно
призоваване, се явява процесуален представител на жалбоподателя, който поддържа
жалбата по изложените в мея съображения и моли за отмяна на атакуваното НП.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – В.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на
атакуваното НП.
За РРП не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: На
05.12.2011г. М.И. – инспектор по приходи при ТД на НАП – В., ИРМ – Р. извършила проверка в офис на « А. « ЕООД гр. Р., БУЛСТАТ *********, находящ
се в гр. Р., ул. „ Р.
„ № ** в
присъствие на св.Б.Х. – инспектор по приходите в ТД на НАП – В.,
ИРМ – Р.
и упълномощено от жалбоподателя лице, при което установила, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си до 30.11.2011г. съгл. паргр. 59, ал.1,т.2, б.” б
„ от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/2006г. на МФ да осъществи дистанционна
връзка на фискалното устройство регистрирано в офиса на фирмата с НАП. В офиса
на жалбоподателя било констатирано наличие на ФУ „ Датекс МР 5000R,
С номер на ФУ № ДТ 082896 и номер на фискалната памет № 02617922, което поради
техническите си параметри е негодно да бъде използвано за осъществяване на
дистанционна връзка с НАП. За резултатите от проверката св. М. И. съставила
Констативен протокол № 968/05.12.2011г. На 08.12.2011г. на жалбоподателя в
присъствие на упълномощено от него лице е съставен АУАН бл. № 0048608, за това,
че при извършена проверка на 05.12.2011г. в офиса на дружеството, « А. « ЕООД гр. Р., БУЛСТАТ *********, не
е изпълнило задължението си до 30.11.2011г. в качеството си на търговец на
зърно, регистрирано по ЗСТЗ и регистрирано по ЗДДС да реализира дистанционна
връзка на фискалното устройство с НАП. Дружеството към момента на проверката
разполага с ЕКАФП модел „ Датекс МР 5000R,
регистриран в ТД на НАП – В., офис – Р., съгл. свидетелство за
регистрация на ФУ № 02617922/02.11.2005г., с номер на ФУ № ДТ 082896 и номер на
фискалната памет № 02617922. Нарушението било квалифицирано като такова по
паргр. 59, ал.1,т.2, б.” б „ от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/2006г. на МФ,
АУАН връчен на упълномощеното от жалбоподателя лице и подписан от него без
възражение. На същата дата 08.12.2011г. в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
представляващият дружеството депозирал писмени възражения пред адм. наказващият
орган по съставения АУАН, в които по същество не оспорва фактическите
констатации в АУАН, а възразява, че от края на м. Ноември до 05.12.2011г.
дружеството не е извършвало никакви продажби.
На база съставеният АУАН на 22.02.2012г. е издадено и
обжалваното НП, в което адм. наказващият орган по аналогичен с АУАН начин е
описал нарушението, квалифицирал го е като такова по паргр. 59, ал.1,т.2 от ПЗР
към НИД на Наредба № Н-18/2006г. на МФ и чл.118, ал.2 от ЗДДС и на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС, наложил на жалбоподателят адм. наказание „имуществена санкция” в размер на 3000,00лева.
НП редовно връчено на
упълномощено от жалбоподателя лице на 19.03.2012г. Жалбата срещу него постъпила
при адм. наказващия орган на 22.03.2012г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване адм. акт.
По същество е неоснователна.
Наказателното постановление,
както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно
нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при
спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание.
Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните
законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на
които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и
конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и
основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират
административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по
своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от
формална страна.
В този смисъл
намира възраженията на жалбоподателя изцяло за неоснователни. На основание
чл.118, ал.4 от ЗДДС с Наредба № Н-18/2006г. на МФ е нормативно уреден и редът и начинът за
установяване на дистанционна връзка на фискалните устройства с Националната
агенция за приходите. Разпоредбата на паргр. 59, ал.1,т.2, б.” б „ от ПЗР към
НИД на Наредба № Н-18/2006г. на МФ изрично вменява в задължение на търговците
на зърно, регистрирани по Закона за съхранение и търговия със зърно - в срок до
30 ноември 2011 г., да приведат
дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба, т.е. да
осъществят дистанционна връзка на ФУ, с което отчитат продажбите си с НАП.
Видно от писмените доказателства в административнонаказателната преписка,
безспорно се установява, че жалбоподателят е вписан в Регистъра на търговците
със зърно със Заповед № 45 от 31.03.2009г. под инд. № 165003454, т.е. той е
адресат на нормата на паргр. 59, ал.1,т.2, б.” б „ от ПЗР към НИД на Наредба №
Н-18/2006г. на МФ. От друга страна към датата на проверката същият е имал
регистрирано в ТД на НАП В., офис Р. процесното фискално устройство, което е работещо без да
е осъществена дистанционна връзка с НАП – Р. Приложените по делото заповеди за
инвентаризация и за бракуване на процесното устройство не установяват, че
същото е било неработещо, точно обратното видно от Протокол за демонтаж на
фискална памет, това е станало едва на 07.12.2011г.,т.е. два дни след
проверката на контролните органи. От изложеното съдът намира, че описаното и
санкционирано нарушение е безспорно и категорично доказано. Наложената от адм.
наказващия орган санкцая е определена в минимален размер. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за неизписване литерално на точната санкционна
разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС за кое точно деяние е санкциониран
жалбоподателят, то доколкото в констативната част на АУАН, респективно в НП е
посочено, че нарушението се изразява в неспазване срока за осъществяване на
деистанционна връзка на процесното ФУ с НАП, не е налице процесуално нарушение
довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
В този смисъл като
правилно и законосъобразно, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 2256-170048608/ 22.02.2012г. на Зам. Директор на ТД на НАП гр.В., с което на от « А. « ЕООД гр. Р., БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „ Р. „ № **, ап. *, представлявано от Управител
В. К. В. за нарушение на & 59, ал.1,т.2 от ПЗР към НИД
на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер
на 3000,00лева на основание чл.185, ал.2
от ЗДДС, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: