Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
На 06.06.2012г.
В
публичното заседание в следния състав:
Председател:
Атанас Христов
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно
дело номер 305 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. Ил. Г. против наказателно постановление № 708/11
от 24.03.2011г. на началник сектор ПП към ОДМВР Разград, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДП е наложена глоба в размер на 600
лв., на основание чл. 182, ал.4 ЗДвП.
Жалбоподателя сочи, че НП е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
Излага подробни мотиви.
В съдебно заседание при редовност в призоваването жалбоподателя се
явява и поддържа жалбата си.
Административно наказващия орган, при редовност в призоваването не
изпраща представител. В придружителното писмо към преписката се съдържа искане
жалбата да бъде оставена без уважение, а НП потвърдено.
РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не взема
становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество,
същата е основателна.
На 15.01.2011
год. в 13.11.40 часа в с. Осенец по път
Е 70, в посока гр. Разград, с мобилна система за видеоконтрол TFR1-М
е засечен лек автомобил „Опел Астра” с рег. №
*****, да се движи със скорост от
97 км/ч, при допустимата скорост за движение от
Горното
е установено по безспорен начин от показанията на актосъставителя и приложените
по делото писмени доказателства.
Съдът
намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са постановени
при нарушения на процесуалните правила и норми.
По
правило съгласно нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя. Няма пречка актът да се състави в отсъствието
на нарушителя, но само ако са изпълнени изискванията на чл.40, ал.2 от ЗАНН
- нарушителят да е известен на
актосъставителя, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне
на акта. В казуса от доказателствата по преписката не се установява, че АУАН е
съставен при спазване на тези изисквания. Напротив, данните по делото сочат, че
към момента на съставяне на АУАН нарушителят не е бил известен на
актосъставителя, той не е предприел действия по неговото издирване и поканване
да се яви за съставяне на акта. Ето защо съдът намира, че е допуснато нарушение
на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Съставянето
на АУАН в отсъствие на нарушителя, въпреки липсата на предпоставките на чл. 40,
ал. 2 ЗАНН, обективно може да се отрази само върху правото му на защита, но
предвид ранния стадий на административнонаказателното производство и
предвидените множество гаранции за надлежното му упражняване, то фактически до
ограничаване процесуалните права на жалбоподателя не се е стигнало. Това е
така, защото въпреки, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, актът му е
предявен. Следователно, възможността да се възрази писмено по констатациите в
акта, съобразно чл. 44, ал. 1 ЗАНН е била гарантирана в пълнота. Законът е
предвидил множество гаранции до края на процеса с влязъл в сила съдебен акт за
ефективното му упражняване. Неприсъствието на съставянето на акта не лишава
нарушителя от депозиране на възражения по чл. 44, ал.1 ЗАНН. От тук следва
единствено правилният извод, че нарушението на чл. 40, ал. 1 и ал.2 ЗАНН не е съществено процесуално нарушение,
тъй като не лишава санкционираното лице от възможността да възрази по
констатациите в акта и да поиска събирането на нови доказателства. Само по себе
си, нарушението на нормата на чл. 40, ал. 1 и ал.2 ЗАНН не е от категорията на
съществените процесуални нарушения, водещи до отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Същото по никакъв начин не води
и до нарушаване правото на защита
на жалбоподателя в настоящото производство, тъй като последния има възможност
да сочи всякакви доказателства за оборване съдържанието на акта. Именно случай
като този има предвид чл.53, ал.2 от ЗАНН, който разпорежда, че НП се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
тази насока е константната съдебна практика : Решение № 86 от 25.04.2012 г. на Разградският административен съд по КНАХ
дело № 55/2012 год. Решение № 37 от 17.02.2012 година на
Разградският административен съд, по КАН дело № 12/2012 год.Решение
№ 104 от 18.11.2010г. по кнахд № 105/2010г. на Административен съд – Разград, Решение
№ 2287 от 01.10.2008г по кнахд № 1030/2008г на Административен съд – Велико
Търново, Решение № 250 от 15.09.2008г по кнахд № 10253/2008г на Административен
съд – Велико Търново, Решение от
27.03.2009г по кнахд № 36/2009г. на
Административен съд Враца, Решение № 37 от 16.04.2010г. по кнахд № 34/2010г. на
Административен съд – Търговище, Решение № 79 от 25.03.2010г. по канд №
70/2010г. на Административен съд – Хасково, Решение № 147 от 28.05.2010г. по канд
№ 103/2009г на Административен съд – Хасково, Решение № 61 по дело 20097030600008 на Административен съд –
Благоевград, Решение № 78 по дело 20097030600002 на Административен съд –
Благоевград, Решение от 09.03.2010г. по нахд № 1688/2009г на Районен съд –
Велико Търново, Решение № 74 от 13.07.2010г. по нахд № 1063/2010г. на Районен
съд – Добрич, Решение от 23.10.2009г по нахд № 151/2009г. на Районен съд –
Асеновград, Решение № 41 от 31.05.2010г. по нахд № 270/20109г на Районен съд –
Котел.
В хода на административно наказателното
производство, обаче са допуснати и други нарушения, които за разлика от
горепосоченото нарушение са съществени и водят до отмяна на НП.
Дейността
по установяване на административното нарушение включва установяване на
изпълнителното деяние (действие или бездействие) с всички съставомерни признаци
от обективна страна и установяване на неговия извършител, като тя следва да е
непрекъсната и да се осъществява от едно лице- визирания в акта актосъставител,
в кръга на неговата териториална и материална компетентност. В казуса, от данните по делото, се вижда, че
нарушението е установено от едно лице, вписано като актосъставител, а
нарушителят – от друго, различно лице, за което няма данни. Допуска се някои действия във връзка със
събирането на доказателства да се извършват по делегация, но само когато трябва
да бъдат извършени вън от района на органа, който разглежда делото, и
извършването им от този орган е свързано с особени затруднения по арг. на
чл.108, ал.1 от НПК, приложим съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН.
От
изложеното до тук следва, че в случая полицейският служител от ОДМВР- гр. Разград,
вписан като актосъставител е следвало да предприеме и извърши сам действията по
установяване и издирване на нарушителя- дали това е собственикът по регистрация
на лекия автомобил или друго лице, на което той е предоставил същия за
управление. След като се установи деецът, да изпрати до него писмена покана с
указание, че следва да се яви на
определена дата и място за съставяне на АУАН и едва ако той не изпълни тези указания е можел да се състави
АУАН в негово отсъствие.
По правило съставяният
АУАН е основен елемент от административнонаказателното производство. Той има
двояко действие- сезираща и обвинителна функция. Отчитайки особеното значение
на АУАН, законодателят е предвидил строги императивни правила, регламентиращи
начина на съставяне на този акт и неговото съдържание като гаранция за
обективността и справедливостта в административнонаказателното производство.
Ето защо преди да се произнесе по преписката, наказващият орган следва да
провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост (чл.52, ал.4
от ЗАНН) и по изключение, в случай на допуснати несъществени нередности в него,
те могат да се отстранят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. В казуса това не е изпълнено, а напротив
допуснатите нарушения в АУАН са възпроизведени и в издаденото НП. Това
правомощие по чл.53, ал.2 от ЗАНН е от компетентността само на наказващия орган
и не може да се упражни от съда. Съдебният контрол е контрол за законосъобразност на
атакуваното НП и при него е недопустимо да се отстраняват допуснатите нарушения
или да се излагат доводи, с които се тълкува и допълва волята на административно
наказващия орган. В този смисъл е и Решение № 12 от 07.02.2011г.
на Административен съд – Разград по КАНД № 157 по описа за 2010г.
Въз основа на така изложените
съображения съдът намира, че оспореното НП се явява незаконосъобразно, като
постановено при съществено процесуално нарушение.
Водим
от гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна, поради което и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът,
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 708/11 от 24.03.2011г. на началник сектор ПП към
ОДМВР Разград.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: