Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На 06.06. Година 2012
В публичното заседание в
следния състав:
Председател: Атанас
Христов
Секретар: Г.А.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно дело номер 365
по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. ЗАНН.
Постъпила
е жалба от К.Б.К., против наказателно постановление № 180/11 от 15.07.2011г. на
началник РУП Лозница при ОДМВР Разград,
с което на жалбоподателя на основание чл. 315, ал.1, пр.2, т.1 КЗ, е наложена
глоба в размер на 400 лв.
Жалбоподателят
намира горецитираното наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли същото изцяло да бъде отменено. Сочи, че
не той е управлявал автомобила си, а лице с което се запознал на язовира, но не
може да го посочи с пълните му имена и адрес.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява. Явява се и защитника му Р. Л. Р. –
адвокат при АК Търговище. Поддържат
жалбата и излагат допълнителни съображения.
РУП Лозница при редовност в призоваваните не
изпраща представител. В придружителното писмо с което и изпратил преписката,
сочи, че НП следва да бъде потвърдено.
ОДМВР
– Разград при редовност в призоваваните не изпраща представител.
РРП
при редовност в призоваването не изпраща представител и не взема становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна:
Срещу лицето е жалбоподателя е съставен
АУАН, от полицейски служител при РУП - гр. Лозница, за това, че на 09.07.2011г.
около 12.30 часа по път ІІ – 51 управлява собствения си т.а. Тойота Liteace с рег. № *****, без сключена
задължителна застраховка ГО.
Актосъставителят квалифицирал това деяние по чл. 259 КЗ.
Жалбоподателят вписал акта възражение, че не е управлявал
автомобила си.
Отразените в АУАН констатации са изцяло възприети от
наказващия орган и с процесното наказателно постановление на основание чл.315,
ал.1, пр.2, т.1 от КЗ на жалбоподателя е
наложена глоба в размер от 400 лв.
По
доказателствата:
В подкрепа на издаденото
НП са представени заверен препис на процесния АУАН /л.6/. Съгласно, чл. 189, ал.2 ЗДвП “Редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното”.
Актосъставителят и св. Н.А.Н.,
дават показания, които изцяло потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка. Техните показания са пълни, логични, последователни и съвпадат в
детайлите поради което съдът ги кредитира с доверие.
Съдът не кредитира с доверие,
обясненията на жалбоподателя, в които сочи, че е бил предоставил автомобила си
на непознато лице, тъй като същите са житейски нелогични и изолирани от
събрания доказателствен материал. Житейски нелогично е да се предоставя МПС на напълно
непознато лице.
Обстоятелството, че към
горецитираната дата за процесното МПС не е имало валидна застраховка ГО се
установява и от служебна извършената справка в Гаранционния фонд, който е
общодостъпен.
От ПРАВНА страна:
Нормата на чл. 315, ал.
1 от КЗ предвижда два отделни състава на административни нарушения. В първото
предложение е предвидено наказание за лице, което не изпълни задължението си да
сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1
или 2. Задължителните застраховки
по чл. 249 т. 1 и 2 са съответно: застраховка "Гражданска
отговорност" по раздел II, буква "А", т. 10.1 от приложение № 1
и застраховка „Злополука" по раздел II, буква "А", т. 1 от
приложение № 1. Кои лица са задължени да сключат тези два вида задължителни
застраховки, посочват други текстове от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 259,
ал. 1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: т. 1 - притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение; т. 2 - управлява моторно превозно средство при влизане на територията
на Република България, когато няма валидна за територията на Република България
застраховка. Следователно субекти на нарушението по чл. 315, ал. 1, предл. 1
могат да бъдат само физическите и юридически лица, притежаващи
МПС, регистрирани на територията на Република България и които не са
спрени от движение по реда на чл. 40, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и
на ремаркетата, теглени от тях ( ДВ бр. ДВ, бр. 31
от 14.04.2000 г.) и физическите лица, които управляват МПС при влизане в
територията на Република България, когато няма валидна за територията на
Република България застраховка.
Второто предложение на
чл. 315, ал. 1 от КЗ предвижда наказание за лице, което управлява МПС, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Субект на отговорността по това предложение е всяко физическо лице, което управлява МПС, независимо дали е притежател на МПС или
е само негов ползвател, т.е. изпълнителното деяние тук е управление на МПС за
което няма сключена гражданска отговорност. Разликата между предложение 1 и
предложение 2 на чл. 315, ал. 1 от КЗ е, че наказанието по първото предложение
се налага за това, че лицето не е
сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, когато то има
такова задължение, а наказанието по второто предложение се налага за това, че лицето управлява МПС, за което не е
сключена гражданска отговорност /така и Решение № 36 от 01.03.2011г. Разградският
административен съд по КНАХ дело № 8/2011г./.
Именно в качеството си на
водач, който не е представил валидна застраховка ГО и на посоченото съответно
правно основание – 315 ал.1 пр.2 КЗ е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Действително чл. 315 ал.1 КЗ е
санкционна норма, но тя съдържа в себе си препратка към чл. 249 т.1 и т.2,
отнасящ се за задължителността на застраховките ГО и злополука на пътниците, а
самото нарушение се съдържа в същата разпоредба, защото тя казва, че
отговорност за неизпълнение на това задължение носи както лицето, което не е
изпълнило задължението си да сключи задължителната застраховка, така и водачът, който управлява МПС. Така и Решение № 516 от 11 Октомври
Само за пълнота на изложението, следва да се
отбележи, че ако АНО бе санкционирал нарушителя в качеството му на СОБСТВЕНИК
на процесното МПС /предложение 1 на
чл. 315, ал.1, КЗ/, а не за това, че УПРАВЛЯВА МПС /предложение 2 на чл. 315, ал.1 КЗ/, то доказването на нарушението значително
щеше да се улесни.
Правилно АНО не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Преценката на наказващият орган по приложението на чл. 28 от ЗАНН подлежи на
съдебен контрол, съгласно ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС. Тази проверка включва в
обсега си обективните и субективните признаци, касаещи степента на обществена
опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за
деянието хипотези, съдебното минало и административните нарушения, извършени от
нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от
административнонаказателна отговорност, отношението на извършителя към
извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното състояние на
извършителя. Конкретиката на случая сочи, че не се касае за маловажен случай,
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така поради следните съображения:
Извършеното от жалбоподателя нарушение е формално, поради което за
съставомерността му вредни последици, не
са необходими. В сравнение с други сходни и типични да деянието хипотези, степента на обществена
опасност на деянието и дееца не е незначителна.
Действително, АНО не е изложил съображения
относно дали деянието е маловажен случай, но доколкото в разглеждания случай не
са налице основания за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, необсъждайки
дали деянието е маловажен случай, АНО не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. В този
смисъл е налице константна съдебна
практика – Решение от 11.03.2010г. на Добричкият Административен съд по к.а.д.
№ 62/2010 год; Решение № 244 от 28.12.
По размера на наказанието.
За това нарушение разпоредбата на чл. 315, ал.1, т.1 КЗ предвижда административно наказание глоба в размер от 400 до 600 лв., а
наложената глоба е в абсолютния законов минимум.
Водим от гореизложеното,
съдът намира жалбата за неоснователна, поради което и на основание чл. 63, ал.
1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 180/11 от 15.07.2011г. на началник РУП Лозница при ОДМВР Разград.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: