РЕШЕНИЕ

 

№361                                     28.06.2012г.                            град Разград

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

на деветнадесети юни                                           две хиляди и дванадесета  година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар:  Г.М.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд №387 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от «В.Н.Ш.» ООД гр. Р. срещу Наказателно постановление № *** от *** г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” –гр. Т., с което на жалбоподателя в качеството на работодател е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1600 лв на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от КТ. Излагат се доводи за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

В съдебното заседание на РРС жалбата се поддържа от представителя на жалбоподателя, счита НП за незаконосойборзано, моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в от КТ, поради маловажност на деянието.

Ответната страна Дирекция “Инспекция по труда”, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

За РРП не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна  и срещу  акт, подлежащ на съдебно  обжалване, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е  частично основателна.

На *** г. около *** ч. е  била извършена проверка от контролните органи към Дирекция “Инспекция по труда”-Т., по работни места  в магазин за продажба на платове в гр. Р., стопанисван от жалбоподателя, при което е установено, че към момента на проверката работи М. С. Р., която към същия момент е осъществявала трудова дейност шие на шевна машина спално бельо. От декларираното от работничката е установено, че работи в контролирания обект от *** г. в условията на трудово правоотношене с определено работно място, работно време и договорено възнаграждение в размер на 12 лв. дневно, без отношенията между нея и работодателя по повод престираната работна сила, да са уредени в сключен между страните писмен трудов договор.

На контролните органи е представен сключен на *** г. трудов договор, за работа между контролираното дружество и лицето за работа на длъжност «продавач-консултант». С оглед констатациите от проверката е съставен и акт за установяване на административно нарушение  № *** от *** г., в който са отразени посочените обстоятелства и е посочено, че с деянието си жалбоподателката е нарушила чл.62, ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от КТ. Въз основа на този акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя в качеството му на работодател, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1600 лв на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушението на посочената разпоредба.

Не е налице спор по изложената фактическа обстановка поради което съдът я намира за доказана.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

При съставянето на акта и издаването на НП са спазени процедурните правила визирани в ЗАНН – същите са издадени от компетентни органи и по предвидения от закона ред.

С оглед данните по делото настоящият състав приема, че жалбоподателят с поведението си е осъществил състава на вмененото му нарушение. По силата на чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор следва да бъде сключен в писмена форма. Съобразно нормата на чл.61,ал.1 от КТ той следва да се сключи преди постъпването на работника на работа. В разглеждания случай от данните по делото се налага извода, че М. Р., в деня на проверката, е била допусната от жалбоподателя, в качеството му на  стопанисващ обекта, да предоставя работната си сила в обекта. При проверката е заварена от проверяващите, да работи в магазина, като е шиела спално бельо на машина. При това тя се е съобразявала с установено работно време и видно  от това, което сама е заявила на проверяващите /посочено в трудовата справка/  тя е била приета на работа с уговорено трудово възнаграждение. Ясно е, че от фактическа страна отношенията й с търговеца  са се развивали като трудови по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ - изпълнявала трудови функции в обекта.  Тези отношения следва да се уреждат с писмен трудов договор по силата на чл.62, ал.1 от КТ, който следва да е сключен преди постъпването на работника на работа, а такъв  договор в разглеждания случай не е бил сключен между работничката и жалбоподателя, до момента на проверката. Жалбоподателят като лице стопанисващо цеха, се явява работодател по смисъла на §1 от КТ и  е задължено лице в този смисъл и неизпълнявайки вмененото му задължение, е нарушил виновно чл.62, ал.1 от КТ.

Съдът намира, че в случая, не следва да се приложи разпоредбата на чл.415в КТ, сочеща за маловажност, в какъвто смисъл са исканията на процесуалния представител на жалбоподателя. Съгласно редакцията на текста към момента на деянието /ДВ бр.12/2012г./ е създадена нова алинея две – чл. 415в ал. 2, изключваща приложението на тази норма, за извършени деяния по чл. 62, ал. 1 от КТ.

Съдът намира, че при правилно ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, наказващия орган е наложил наказание над минималния предвиден в закона размер имуществена санкция в размер на 1600лв, без да изложи съображения за това. По делото не са налице доказателства за извършени други нарушения по КТ, нарушението е отстранено веднага след проверката, като на *** г. е бил сключен писмен трудов договор между жалбоподателя и наетото лице. Същото е работило няколко дни преди проверката и не са настъпили за него вредни последици, поради което съответно в случая би било наказание в размер на минималния предвиден в закона, а именно имуществена санкция в размер на 1500лв.

 Водим от горното, съдът

 

                                                    

                                                        Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №*** от *** г.   на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Т., с което на «В.Н.Ш.» ООД гр. Р. в качеството на работодател, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1600 лв на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, като намалява размера на 1500лв.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

                                                                                              

 

Районен съдия: