МОТИВИ
към
Присъда № 327/01.06.2012г. постановена
по НОХД № 122/2012г. по описа на Районен съд Разград
РРП е повдигнала
обвинение, изменено по реда на чл. 287,
ал.1 НПК, срещу подсъдимата М.О.О. – родена на *** г. в с. С., жител и живущ
***, български гражданин, със средно
образование, управител на „И.”ООД гр. Р., омъжена, неосъждана, ЕГН: **********,
ЗА ТОВА, ЧЕ:
На неустановени дати за времето
от ***г. до *** г. в землището на с.Л.,
община Р., в условията на
продължавано престъпление в качеството си на управител на „И.”ООД гр. Р., притежаващо млекопреработвателно
предприятие – мандра в землището на с. Л., е допуснала да се замърси воден
басейн - яз.”Л.” с. Л., стопанисван от “В.” ЕООД, гр. Р. и с това го е направила опасен за животните
– аквабионти /риби и раци/ в него и негоден за използването му за
народностопански цели: риборазвъждане и риболов- престъпление
по чл. 352, ал.1, пр.2. от НК във вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
РРП поддържа
обвинението.
Защитниците
намират обвинението за недоказано и молят за оправдателна присъда. Излагат
подробни съображения.
Подсъдимата се
присъединява към изложеното от защитниците си и отрича да е извършила
инкриминираното деяние.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със
становищата на страните, приема за установено следното:
Св.В.Г.В. е
управител и съсобственик на „В.”
ЕООД гр. Р.. Дружеството е било регистрирано по ф.дело № ***г. на РОС.
С договор за концесия № ***г. между Община Р. и „В.„ ЕООД,
общината предоставила на търговското дружество за срок от 10 години концесия
върху имот-публична общинска собственост - язовир „Л.”,
в землището на с.Л..
Същата година
язовира бил зарибен с различни видове риба - шаран, толстолоб и бял амур.
Зарибяването се извършвало с изготвянето на протоколи за зарибяване на осн. чл.
52 от Закона за рибарството и аквакултурите. С протокол от ***г. язовира бил
зарибен с шаран 784кг. С протоколи от ***г. било извършено зарибяване с още
На ***г. МОСВ „Б. Д.” издало на „В.” ЕООД разрешително за ползване на
водния обект. Впоследствие през годините
язовира периодично била зарибяван с риба и личинки.
Обв.М.О. е управител на „И.” ООД гр. Р. Дружеството е
регистрирано по ф.дело № *** г. на РОС. Фирмата притежава
предприятие за преработка на мляко – Мандра в землището на с.Л.
в непосредствена близост до стопанисвания от „В.” ЕООД язовир.
За пречистване
на отпадните води на мандрата били изградени пречиствателни съоръжения -мазнинозадържател, септична яма, биофилтър,
смесител и събирателна шахта.
На *** г. обв.
О. като управител на „И.”ООД
представила в РИОСВ заявление съгласно от „Нар. *** г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води
във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване” за откриване на процедура по заустване на
отпадъчни води в сухо дере, като било записано че точката на заустване на
отпадъчните води не попадала в зона на водоизточници за питейно – битово
снабдяване.
По този начин се
откривала процедура за заустване на отпадъчни води. По същество това означавало
отпадъчните води от мандрата, излизащи от пречиствателните й съоръжения да се вливат в сухо дере.
Срещу тази
процедура постъпили възражения от концесионера на язовира „В.” ЕООД и от
„Водоснабдяване –Д.”ЕООД гр.Р. Във възраженията се сочело основно, че отпадните води
не се зауствали в суходолие, а в дере с постоянно
течаща вода –язовира и съществувал риск от замърсяване на водите на
водоизточниците. След постъпилите възражения
била съставено комисия от различни лица сред които обв.О.
и св.Д. Б. – отговорник
за язовира. С протокол от *** г.
било взето решение отпадъчните води от мандрата да се заустват в съществуващ неизползваем канал на „А. Б.” АД към язовир Л.. В точката на заустване на отпадъчните води от Мандрата към
неизползваемата канализация да се изградяла водоприемна
шахта и утаител. Последното така и не било изпълнено.
Междувременно на
*** г. била извършена регулярна
контролна проверка на мандрата от служители на РИОСВ-Р. при която били установени показатели на
вредни вещества в отпадните води. При проверката бил съставен протокол № *** от *** г., в който били написани и предписания – да се почистят утайките и мазнините в пречиствателните съоръжения,
да се почистят съоръженията, да се поддържат в нормално експлоатационно
съдържание и др. Същата проверка била извършена от свидетелката М.К., в
качеството й на младши-експерт на РИОСВ-Р. в присъствието на обв.М.О., свидетелката Н.М. - служител при РОСВ. При самата проверка било установено, че в
пречиствателните съоръжения мазнозадържателя не е бил
почистен и задръстен с мазнини, както и че филтърния пълнеж на биофилтъра, също не е почистен. Взети били проби от
отпадъчните води, от изходната шахта на площадката, след пречиствателните
съоръжения. На база констатираното при самата проверка били дадени предписания
да бъдат почистени мазнозадържателя и биофилтъра, да се поддържат пречиствателните съоръжения в
нормално експлоатационно състояние, съгласно инструкцията им, както и да се
представят в РИОСВ-гр.Р. координати на точката за
собствен мониторинг и точката на заустване в язовир Л.
След извършване
на така взетите проби от отпадъчните води било установено, че пробите не
отговарят на нормите за нормална допустима концентрация на вещества в
производствени води, изпускане във водоприемник „втора категория”, /съгласно
Наредба № 7/2000г. - за условията и реда за заустване на производствени
отпадъчни води в канализационните системи на населените места/, тъй като към
този момент стойностите от анализа им, следвало да бъдат съпоставени с тази
наредба.
За установените
нарушения бил съставен констативен протокол № ***г., като този констативен
протокол бил връчен лично на обв.М.О. на ***г. Процедурата
била такава, че когато бъдат изследвани иззети проби и те покажат превишение на
допустимите стойности, служителите на РИОСВ-гр.Р.,
отивали на место и връчвали на представител на дружеството, в настоящият случай
обв. М. О., копие от протокола за изпитване /с № ***г.от тази проверка / и на място съставили горепосочения
констативен протокол за установените нарушения, който веднага след съставянето
му още същия ден, връчвали на представителя на дружеството. Така констатираните
нарушения, в случая довели до издаване на Заповед № ***г.
Със заповед № ***г.
на Директора на РИОСВ-Р., била наложена месечна санкция в размер на 503 лв. на
„И.”ООД поради установеното
наднормено съдържание на различни показатели – неразтворени вещества, общ азот,
фосфор и др. в отпадъчните води от изхода на пречиствателното съоръжение на
мандрата.
Впоследствие
след направени корекции от страна на „И.” ООД гр. Р. било изготвено отново искане за издаване
на разрешително за заустване на отпадъчни води във воден обект, съгл. чл.14 от Нар. *** г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води
във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване .
Въз основа на него
в един последващ етап, от РИОСВ-гр.Д. р. с център П., Б. Д., било издадено разрешително № ***г.
за заустване на пречистените отпадъчни води в
повърхностен воден басейн, сухо дере в землището на с.Л..
Съгласно това
решение, мястото на заустване на предприятието за преработка на мляко – мандра
с. Л. на обв.М.О., било водоприемник сухо дере –
втора категория, заустващо в язовир „Л.” – втора
категория. Зауствани били смесен поток
от битово-фекални и пречистени производствени
отпадъчни води, след ЛПСОВ /локално пречиствателно съоръжение за отпадъчни
води/. Съобразно това решение, следвало
да бъде извършено и собствен мониторинг на смесения поток от производствено и битово-фекални отпадъчни води пред ЛПСОВ – пунк №1 и на пункт № 2, поток от пречистени отпадъчни води,
след ЛПСОВ от страна на „И.”
ООД-Р., под контрола на
обв.М.О.. Съобразно същото разрешение, обв.М.О., в качеството й на представител на ППМ-мандра с.Л., следвало да
създаде и организация, с цел да бъде осигурено точно и надеждно измерване на
количеството заустени отпадъчни води и да бъдат монтирани необходими
измервателни устройства.
Съгласно това
разрешение, както и съобразно изготвения план за собствен мониторинг на
отпадъчни води, заустване в повърхностните водни обекти, който план е бил
утвърден от Директора на БД”ДР”-П. и Директора на РИОСВ – гр.Р.,
в качеството си на управител на мандра в с.Л., обв.О. поемала задължение да изпълнява, така утвърдения
собствен мониторинг, като упражнява контрол по изпълнението на същия, свързан с
качеството на заустваните пречистени води, съгласно
изискванията на Наредба № *** г.
за емисионните норми, за допустимо съдържание за вредни опасни вещества в отпадъчните
води, зауствани във водния обект и разрешително № ***г. за заустване
на пречистени отпадъчни води, повърхностен воден обект, сухо дере, в землището
на с.Л., община Р.
Непосредствено
след като било издадено горепосоченото разрешително за заустване на отпадъчни
води, била извършена по искане на „И.”ООД – гр. Р. проверка от служители на РИОСВ- гр.Р. на МПП – Л.. Тази проверка била извършена на ***г. от
св. Н.М. в качеството й на старши експерт в РИОСВ. Проверката била извършена в
присъствието на обв.О.. Представителят на регионална
лаборатория гр.Р., взел проби от отпадъчната вода,
след ЛПСОВ, която се намирала в шахта, преди водата да тръгне по закрития канал
на точката на заустването. При проверката било констатирано, че биофилтъра се нуждае от почистване и отпушване на тръбите,
по които отпадъчните води постъпвали в биофилтъра.
Поради тази констатация било дадено предписание да се извърши почистване на
същия, както и да бъде предоставена справка на количеството на отпадъчните
води. При тази проверка са били дадени предписания да се представи актуализиран
план за собствен мониторинг и да се разработи инструкция за експлоатация ПСОВ -
/пречиствателно съоръжение на отпадъчните води/. Въз основа на така взематите проби от отпадъчната вода, в последствие след
като бил извършен лабораторен анализ /протокол за изпитване ***г. било
установено, че над допустимата норма са показателите на неразтворените
вещества, общ азот, общ фосфор, БПК5 и ХПК.
Впоследствие на
база на тези констатации и извършения лабораторен анализ, бил съставен
констативен протокол КВК – ***г. от служителя на РИОСВ - Р. К. К. Този протокол е бил връчен на обв. М.О.. На база на този протокол била издадена заповед №
*** на Директора на РИОСВ – гр. Р., с
която била определена месечна санкция за допуснатото нарушение за превишение на
нормите, определени в разрешителното за заустване на „И.”-ООД № ***г. по показатели, /биологично
потребен кислород/ БПК, неразтворени вещества, общ азот и общ фосфор в
отпадъчните води, формирани от „И.”
ООД- гр. Р., млекопреработвателно предприятие с. Л.
На ***г. била извършена отново проверка от К. В. К., в качеството
му на експерт при РИОСВ-гр.Р..
При въпросната проверка в присъствието на пробовземач
от регионална лаборатория гр.Р. са били взети проби
от отпадъчни води от поток 1, след ПСВО. При тази проверка за пореден път
служител на РИОСВ е дал предписание да се представи справка за количеството
зауствани води. След извършен лабораторен анализ, на така иззета проба от
отпадъчни води и във връзка с това, е съставен протокол от изпитване № ***г. е
било установено, че пробите не отговарят на индивидуалните, емисионни
ограничения установени в разрешително за заустване № ***г. на „И.”ООД. На база на тази констатация от
свидетелката М.К., в качеството й на младши експерт, при РИОСВ-гр.Р.,
бил съставен констативен протокол ***г.. Този протокол бил връчен на св.М.Т., счетоводител в „И.”ООД-гр.Р., която в последствие го предала на обв.М.О.
Така установеното деяние, а именно не отговарянето на емисионните стойности на
пробите взети от отпадъчните води, се явявало нарушение по чл.69б от ЗООС във вр. с чл.10, чл.14 от наредба за определяне и налагане на
санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми.
При самата проверка е било констатирано, че има налице наднормено съдържание на
показателите на неразтворените вещества, общ азот, общ фосфор и биохимична
потребност от кислород на петия ден /БПКП -5/. Въз основа на горепосочената
документация е била издадена заповед № ***г., с която е била определена текуща
месечна санкция на „И.”ООД – гр. Р.
На ***г. от
свидетелката М.К. по искане на”И.”ООД-гр.Р. била извършена проверка и пробонабиране от отпадните води. В качеството си на експерт
към „РИОСВ” в присъствието на главния счетоводител св.М.Т.
и представител от лабораторията били взети проби, като бил съставен и
констативен протокол *** г. Като
предписание били дадени да се представи справка за отпадните води и тяхното
количество, формирано от млекопреработвателното предприятие и да се представи
за съгласуване, план за собствен мониторинг. В последствие с протокол за
изпитване № ***г. било установено, че пробите не отговарят на индивидуалните емисионни
ограничения по показателите, неразтворени вещества, общ азот, общ фосфор, БПК5.
За така констатираните нарушения в последствие бил съставен констативен
протокол № *** ., който бил връчен на
обв.М.О., в качеството й на управител на „И.”ООД – гр.Р. на *** г. В последствие за така
констатираните нарушения била издадена заповед ***г. на Директора на РИОСВ, с която била
определена текущата месечна санкция на „И.”ООД. Тази заповед била изпратена на обв.О..
На ***г.
свидетелката М.К. извършила планирана контролна проверка на МПП на „И.”ООД-гр. Р. в присъствието на технолога И. С. и представител на регионална лаборатория гр.Р.
При самата проверка било установено, че мандрата работи и формира отпадъчни
води, и били взети проби от отпадъчните води от изходната шахта, след ПСОВ.
Отново били дадени предписания да се представят справка за количеството
отпадъчни води и за самата проверка да бъде уведомена обв. О., която не присъствала лично на нея. При
извършен лабораторен анализ /протокол за изпитване ***г./ било установено, че
пробите не отговарят на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/ по
показатели: на разтворени вещества, общ азот, БПК 5, рН,
екстрахируеми вещества. За така установените нарушения от св.М.К.
на ***г. бил съставен констативен протокол № *** г., който бил връчен на св. М.Т., която в последствие запознала с
неговото съдържание обв.О. В резултат на тази проверка и констатираното
от нея била издадена заповед № *** г.
на Директора на РИОСВ, с която била отменена текущата месечна санкция на „И.”ООД
и наложена нова, но вече завишена, поради това, че показателите, които
превишавали ИЕО, били завишени от предходната проверка.
На ***г. от св.Н М. в качеството й на експерт при РИОСВ, била извършена
проверка на мандра „И.”ООД в с.Л. по тяхно искане.
При извършената проверка били взети проби от отпадните води след ЛПСО, като са
дадени предписания пречиствателните съоръжения да се поддържат чисти и за тази
проверка да бъде уведомена обв.М.О., тъй като е била
извършена в нейно отсъствие. При извършения лабораторен анализ /Протокол за
изпитване *** г. /било
констатирано, че пробите надвишават ЕИО в четири показателя: неразтворени
вещества /НБ/ БПК5 екстрахируеми вещества, ХКП, общ азот и общ фосфор. На база
на така направените констатации от св.М.К. на ***г.
бил съставен констативен протокол ***г., който бил връчен на св.М.Т. и в последствие предаден от нея на обв.М.О.. На база на така извършената проверка, била
издадена и заповед № *** г., с която
е била намалена текущата месечна санкция, но не и отменена.
На ***г. св. Ш.Х.
в качеството й експерт към РИОСВ-Р. съвместно със св.Н.
М. извършили контролна проверка в мандра „И.” ООД-гр.Р.
За това бил съставен протокол № ***г. При самата проверка за пореден път били
иззети проби от отпадните води от изхода на шахтата след ПСОВ. След направените
лабораторни изследвания и съставен Протокол № *** г. било установено, че пробите не отговарят на ИЕО определени в
разрешителното за заустване, а именно по показатели: неразтворени вещества, общ
азот, общ фосфор, БПК5 и екстрахируеми вещества. За така констатираното в хода
на проверката е бил съставен Констативен протокол №***г. от св. М. К., който
протокол бил връчен лично на обв.М.О.. Констатираните
нарушения са довели до издаване на Заповед№ ***г., тъй като старата санкция
наложена със заповед № ***г. в размер на 19лв. се явявала малка. В последствие
с Наказателно постановление № ***г. на „И.” ООД-Р. била наложена месечна санкция в размер на
116лв.. С писмо обратна разписка на *** г. заповедта за отмяна са били връчени на обв.М.О..
В края на *** г. се повторила процедурата по
издаване на ново разрешително за заустване на отпадъчните води. В следствие на
нея било издадено ново разрешително №***г. Отново в него като място на
заустването било записано „сухо дере –ІІ категория –част от водосбора
на язовир „Л.”.
С писмо си изх.№ ***г.
на „Б. Д.”, горепосоченото разрешително е
било изпратено на обв.О., като в това писмо е било
упоменато, че с него се разрешава ползването на сухо дере в землището на с.Л. и при осъществяване на своята дейност, тя в качеството
й на управител на „И.”ООД, следва да следи параметрите на отпадните води, като
по този начин се цели опазването на водния обект в, които се вливат те. Също
така е упоменато, че разрешеното ползване може да се осъществява, само след
монтиране на измервателно устройство, притежаващо сертификат от Държавна
агенция за Метрология и технически надзор, което да бъде пломбирано от
представител на Б. д. В
последствие, в съответствие с изискванията на наредба № *** г. за реда и начина за създаване на
мрежите и за дейността на националната система за мониторинг на водите, във
връзка със спазване условията на разрешително № *** г. за заустване на пречистените отпадъчни
води, от директора на Б, д, е бил утвърден, план за собствен
мониторинг на отпадните води, зауствани в повърхностния воден обект. Съгласно
изискванията на наредба № *** г.
за емисионните норми за допустимо съдържание на вредни опасни вещества в отпадъчните
води, са били определени и параметрите на емисионните стойности на отпадните
води, които този мониторинг е имал за цел. Отговорността за осъществяване на
този мониторинг, била на обвиняемата О., в качеството й на управител на „И.” ООД
- гр. Р.
На ***г. била извършена проверка от св. М. К.,
в качеството й на експерт към РИОСВ в мандрата на обв.
М. О.. Тази проверка била по повод постъпила жалба, входирана
с № *** г. от концесионера на язовир „Л.”. Проверката на мандрата била
извършена от св. В. Б. и Ш. Х., както и член от регионална лаборатория гр. Р. В процес на самата проверка било
установено, че се извършва и реконструкция на част от пречиствателните
съоръжения. При самата проверка били вземати проби:
1. От отпадните води от изходната шахта след ПСОВ; 2. От заустващия колектор
преди язовир „Л.” и 3.Повърхностната вода от самия язовир. За тази проверка бил
съставен протокол *** г. При самата
проверка били дадени предписания пречиствателните съоръжения да се почистват
редовно. В последствие при извършен
лабораторен анализ, и съставени протоколи № № ***г.; ***г.
и ***г. Било установено, че отпадните води, които са от мандрата не отговарят
на изискванията според ИЕО и така замърсяват язовира. Пробите взети от изхода на БСОВ, не
отговаряли на показателите рН, БПК5 екстрахируеми
вещества и неразтворени вещества. Пробите от заустващия колектор имали
превишение в показателите на неразтворените вещества, екстрахируемите вещества
и БПК5. Същевременно било установено, че във взетите от язовира проби имало
превишение на нормите, установени в наредба № *** г., която касаела повърхностните води по показатели БПК5 и общ
фосфор. За установените превишения бил съставен констативен протокол № ***г.,
който бил връчен на св.М.Т., и в последствие предаден
от нея на обв.М.О.. Въз основа на констатацията от
тази проверка, било издадено наказателно постановление ***г., с която била
определена наказателна санкция за „И.”ООД-гр.Р., представлявана от обв.О..
Месец по-късно,
отново била извършена проверка от служители на РИОСВ – гр.Р.
на мандрата на „И.”ООД-гр.Р. Тази проверка станала по
искане на „И.” ООД-гр.Р. и била извършена от св.Н.М.,
в качеството й на експерт при РИОСВ-гр.Р. При самата
проверка бил съставен протокол № ***г.,
било установено също, че е направено почистване на ПСОВ, били взети проби от
отпадните води от същото място. И тъй като обв.О. не
присъствала лично на самата проверка, били дадени предписания, същата да бъде
запозната с нея. Впоследствие, след извършен лабораторен анализ, протоколи за
изпитване ***г.; ***г. на взетите проби от отпадните води, било установено, че
същите надвишават нормите на показателите рН,
екстрахируеми вещества, нефтопродукти, общ азот, и БПК5. Междувременно от
представител на мандрата, е бил представен протокол за изпитване за взета от
тях проба от отпадните води, по собствения мониторинг, като пробата им била
взета на ***г. и получена в РИОСВ на ***г., но и при тази проба било
установено, че има завишаване на допустимите
показатели.
През м.май по подадена жалба от фирма „В.” ЕООД-гр.Р. – концесионер на язовир „Л.”
до Министерството на околната среда и
водите, била извършена проверка във мандрата в с.Л.,
собственост на „И.” ООД-гр.Р. Проверката била на ***г. от експерти от РВБ –гр.Р.,
към ДР-П. във връзка с писмо с изх. № *** г. на МОС и
отразена в констативен протокол с рег. № ***г. и била с цел заустване на пречистени
отпадъчни води на производствения процес и на база, издаденото разрешително № ***г.
При самата проверка били взети проби от отпадните води след ЛПСОВ от две места:
последна ревизионна шахта на площадковата канализация и точката на заустване.
Пробонабирането било извършено от представител на регионална лаборатория гр. Р..
Резултатите от физикохимическия анализ отразени в
протоколи с № № *** и *** от *** г., установили, че стойностите
на всички показатели, многократно превишават ИЕО. Това за пореден път било
доказателство за нередовната поддръжка на пречиствателните съоръжения и
експлоатация, в разрез с инструкцията, която била неразделна част от проектната
документация. Със заповед на директора на РИОСВ – гр. Р., била наложена текуща месечна санкция за замърсяване на
суходолието, на основание резултатите отразени в протокол с рег.
№ ***г., както и наказателно постановление *** г. в размер на 219 лева. На база на така извършената проверка до обв.О. от Дирекция на басейнова дирекция, дунавски район –
гр. П., било изпратено писмо, уведомявайки я за резултатите от самата проверка,
като е обърнато внимание, че самите показатели, при извършения лабораторен
анализ са доказателство за нередовната поддръжка на пречиствателните съоръжения
и експлоатация.
В последствие на
***г. от представителни на РИОСВ – гр. Р. по повод постъпила жалба от фирма „В.” ЕООД, във връзка със замърсяване
на язовир „Л.”, била извършена отново проверка на мандрата в с.Л., собственост на „И.” ООД – гр. Р. Резултатите от извършената проверка, били отразени в протокол № ***г.
При самата проверка присъствали представителни на И. - гр. Р., при община гр. Р., Главен експерт околна среда,
представител на областна администрация гр. Р.- А. Т., представител на БД – В. Б. гр. Р. - В. Б. и
представител на Регионална лаборатория гр. Р. и РИОСВ – гр. Р., проверката била извършена от св. Ш.Х.,
в качеството й на експерт в РИОСВ. При самата проверка било установено, че в
мандрата в с. Л. се извършвала
производствена дейност, но не с пълен капацитет. Наличните пречиствателни
съоръжения са били експлоатирани и отпадните води били зауствани след ПСОВ по
закрит бетонов канал в сухо дере, за което дружеството имало разрешение от БД -
гр. П. Дадени били предписания да се представи справка за отпадъчното водно
количество заустени води за съответния месец, пречиствателните съоръжения да се
поддържат в техническа експлоатационна изправност. При проверката били взети
проби от три места: 1. От чашката на язовир „Л.”; 2. От входа на язовир „Л.”
/от опашката/; 3. От изхода на заустващия колектор на мандрата /т.е. течността
от тръбата течаща, преди заустването на приемника – сухо дере. Лабораторните
резултати от иззетите проби, били отразени в протоколи за изпитване № № ***Г.; ***г. ***г.. Било констатирано, че пробите не
отговарят на нормите по съответните показатели: БПК5, неразтворени вещества и
нефтопродукти. Надвишаването на допустимите стойности на тези показатели били в
разрез с ИЕО, определени в разрешителното за заустване на отпадните води на
мандрата в с.Л. от *** г. от протокол № *** г.
касаещ отпадните води на мандрата е видно, че превишенията са БПК5 е 410мг/л
при допустима стойност до 50 мг/л; неразтворените
вещества са 84мг/л при допустимост до 50 мг/л и
нефтопродуктите са 0,933/мг/л, при допустимост 0,3мг/л. От другите два
протокола за изпитване ***г., който касаел водите от входа на язовира, извън
норма били единствено неразтворените вещества – 228 мг/л,
при норма 50 мг/л. протокол № ***г. отразяващ пробите
взети от чашката на язовира, показвали отклонение на неразтворения кислород.
На ***г.
резултатите от тази проверка били отразени в констативен протокол ***г., който
протокол бил връчен лично на обв.О.. със заповед № ***г.
на дружеството била определена месечна санкция в размер на 32 лева, която се
явявала намаление на предходната, определена с наказателно постановление № *** г.
Самия воден басейн също бил проверяван
периодично от служители на Б. Д. –през *** и няколко пъти през *** г.
На ***г. бил
съставен констативен протокол № *** от същата дата от служител на Басейнова
дирекция при проверка на мандрата във
връзка с контрола на качеството на заустването на
отпадъчните води. Предписанията били да се влезе в процедура по продължаване
срока на действие на разрешителното и да се спазват изисквания по
експлоатацията на пречиствателните съоръжения на мандрата.
На *** г. бил съставен констативен протокол № *** от същата дата от св.Н.К.
- служител на БД-П. при проверка на мандрата. При проверката не били представени протоколи за качеството на
заустване и се констатирало, че няма водомер за измерване на отпадните води.
Свидетелката
издала предписания да се изпълнят задълженията за изграждане и обзавеждане на
пунктове за собствен мониторинг, да се представи план за такъв, да се
представят протоколи от извършен анализ за качеството на отпадните води и др.
Следващата
проверка била извършена през м. *** г. отново от Басейнова
дирекция, за което бил съставен констативен протокол от *** г. При проверката било установено че
зададените в разрешителното от *** г. параметри на индивидуални емисионни
ограничение са превишени многократно, не са спазени указните в разрешителното
срокове за достигането им. И не са изпълнение предписанията от протокола от *** г.
Едва през ***г.
с договор № ***г.”И.” ООД
сключило с „Водоснабдявяне – Д.” договор за приемане и пречистване на
отпадни води, по изискване на РИОСВ, като след тази дата дружеството периодично
изпращало отпадъчни води със собствен транспорт – цистерна до тяхна база, за
което били съставяни приемо – предавателни протоколи.
Т.е. безспорно е
установено че за времето от ***г. до ***г., отпадъчните води от мандрата на „И.”ООД
в даден момент попадали във водите на язовира.
При
многобройните проверки се констатирало,
че не се спазват изискванията заложени в самите разрешителни и въпреки
неколкократните предписания указанията в тях не били изпълнявани. Управителя на
„И.” ООД – обв. О. не предприела никакви действия били
те да се намалят вредните емисии, било то да се изградят шахти – утайници в
точката на заустване.
Св.Д.Б. бил Технически организатор във „В.” ЕООД и отговорник за стопанисването на
язовира.
През март ***г.,
когато се стопил снега водата в язовира била побеляла и миришела на суроватка.
Св. Б. на няколко пъти разговарял
както с подсъдимата така и със съпруга й Д. О.
да решат взаимно проблема, като спрат водоподаването и да се изградят утайници
за отпадните води. Свидетелят написал жалби до БД-П. и РИОСВ-Р. да се промени
точката на заустване на опадните води или да се дадат
задължителни предписания за изграждане на работеща пречиствателна станция. Във връзка с жалбата му било разпредено от
МОСВ да се извърши проверка.
В края на м. май ***г. рибата в язовира започнала да
измира, първоначално в по-малки количества. Събирала се на пасажи, поведението
и било необичайно, като обикаляла в близост до брега.
След големите
дъждове през м. август ***г. измряло
голямо количество риба, а впоследствие и раци. В края на м. август *** г. рибата започнала да измира на партиди, което продължило до м. октомври-ноември
Тогава свидетелят сезирал РИОСВ и Басейнова дирекция. Били взети проби от
водата.
През този период
част от умряла риба била дадена на св. Д. Р., който притежавал свинекомплекс в с. Ю. Той
лично посетил язовира като на място установил голямо количество измряла риба.
Друга част от измряла риба била заравяна в земята с трактори. Останалата по-дребна
риба умирала и през ***г.
На ***г. бил
извършен нов оглед като били взети проби от водата съответно от три места:
чашката, опашката на язовира и от
отпадните води в точката на заустване.
Едновременно с
това на същата дата, била извършена проверка от РИОСВ-Р., за което бил съставен
протокол № 12 /***г. Същата обаче била по жалба от „В.” ЕООД от ***г. При
проверката се взели проби от чашката, входа и от изходния заустващ
колектор на „мандрата на „И.”ООД, след което пробите били изследвани и били
съставени протоколи за изпитване.
Гореизложено е
безспорно установено. Защитата признава, че “действително през периода *** г. е имало случаи отпадните
води да са с повишени показатели, но техните стойности не са били такива, че да
направят водния басейн опасен за животните и хората” /л. 302 съд. дело/. Основния въпрос по делото е дали горепосъченото замърсяване на яз. Л. се дължи на вливането
на отпадъчните продукти от мандрата на “И.” ООД.
По възражението, че не е налице годен
предмет на престъпното посегателство, тъй като яз. Л., няма характеристика на
язовир, респективно не е басейн по см. на чл. 352, ал.1 НК.
За качеството на
обекта като “басейн” по см. на чл. 352, ал.1 НК, е ирелевантно дали има
постоянен приток на вода към същия. Видно от приобщените писмени доказателства,
относно яз. Л. са налице и произнасяния от компетентните органи – Б. Д. /издала на концесионера разрешително за ползване на водния обект/,
ИАРА, РИОСВ в т.ч. и съответните предписания от тези
институции. Същите не биха се занимавали с този обект, ако той не притежаваше
качеството на “басейн”. Ето защо, РРС приема, че яз. Л. има качество на “басейн” по см. на чл. 352, ал.1
НК.
По
възражението, че отровите в язовира се дължали на факта, че преди отдаването му
на концесия на фирма “В.”ЕООД, в язовира се зауствали отпадните води на “А.-
Б.” ЕАД, които всъщност са го замърсили.
Обстоятелството,
че водите на “А. – Б.” ЕАД,
които са се зауствали в яз. Л., преди същият да бъде отдаден на концесия на “В.” ЕООД са били безвредни, се
доказва по категоричен начин по делото. Свидетелят Е.Й.Т., служител в “А. – Б.” ЕАД, сочи в своите показания от
ДП прочетени по реда на чл. 281, ал.5, във вр. ал.1,
т.2 НПК и потвърдени в о.с.з. /л.57-59 от
т.3 ДП и л. 114-115 съд.
дело/, че за периода *** г. - *** г. “А. – Б.” ЕАД е зауствал отпадните си води в
язовир Л., като водите са преминавали през пречиствателната станция на завода.
През *** г. “А. - Б.” ЕАД
зарибил язовира, за да се покаже на хората, че отпадните им води са годни и в
тях може да се отглежда риба. През цялото време когато водите на завода са били
насочени към язовира, не е имало проблем с рибата. Веднъж седмично се е правел
оглед на язовира, измервано е нивото му и са вземани проби за анализ които са
изследвани в Централната заводска лаборатория. Не са били установени отклонения
от показателите на водата. След като през ***г. “А. - Б.” ЕАД получило разрешение
за заустване на отпадните води в р. Б. л., било спряно изпускането на води към
яз. Л.. През ***г. и през ***г. по искане на концесионера “В.” ЕООД “А. - Б.”
ЕАД на два пъти подали вода към яз. Л., преминали преди това през
пречиствателната станция на завода. Видно
от приложените 11 протокола от изпитване на отпадните води, към момента на
подаването им към яз. Л. /т.3, л. 62-72/, е че същите са били в норма. Това
по несъмнен начин, опровергава възражението, че подаваната вода от “А. - Б.”
ЕАД е причина за замърсяването на язовира. Видно от показанията на този
свидетел, е че от както “А. - Б.” ЕАД зауства в р. Б.
л., там няма проблеми с рибата. Неоснователно е и възражението, че през
годините когато “А. - Б.” ЕАД е зауствал отпадните си води в язовира /***г./,
са се натрупали утайки с отровни вещества, които са причинили замърсяването и
измирането на аквабионтите. В този смисъл са, показанията на горецитирания
свидетел Е.Й.Т., която сочи, че по времето когато “А.- Б.” ЕАД, е зауствало водите си в яз. Л., в процеса на пречистване на
водата в пречиствателната станция излишната утайка се е отделяла и се
обезводнява. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на св. В.В.
/управител на концесионера “В.”
ЕООД, който сочи, че единствените
минимални количества риба които успял да реализира от язовира, са именно
количествата риба която е била налична в
язовира от времето преди да го вземе на концесия, тъй като рибата с която
го е зарибил е измряла преди да порасне /л. 210 съд. дело/. Съдът не кредитира
с доверие показанията на св. В. Б. –
служител БД П., участък Р., /л.110-114 съд. дело и т.3 л. 25-27 и т.
По възражението, че мандрата на “И.” ООД е
разполагала с надлежна пречиствателна станция, поради което е невъзможно тя да
е причинила процесното замърсяване.
Съгласно
заключението на СЕЕ /т.4, л. 121 ДП/, пречиствателната
инсталация на МПП на “И.” ООД, категорично не е била в състояние да
пречиства отпадните води до изискуемите се параметри. Този извод на
СЕЕ, по безспорен начин се доказва и от многобройните протоколи за изследване
от РИОСВ констатиращи многократно превишаване на допустимите стойности.
Следва да се
изтъкне, че по делото не само че не се събраха доказателства за наличието на
предвидения в одобрения план за собствен мониторинг - ершов
смесител, но напротив – събраха се
доказателства, че компетентен орган – Б. Д.
с център П., е извършила проверка на место, но ЕРШОВ СМЕСИТЕЛ и неутрализационна шахта не
са били открити. Това е видно от Писмо с изх.
№ *** г. на Директора на Б. Д. Д. Р.
с център П. /т. 5, лист 2 от синя папка/.
Видно от заключението на СЕЕ /т.5, л. 97/ “това на практика прави невъзможно
неутрализирането на азотната киселина съдържаща се в отпадните води на мандрата
и изливането им към яз. Л.”. В същото заключение е отбелязано, че “за
подобна хидросистема като яз. Л. справянето с такова
емисионно натоварване от азотна киселина
Е НЕВЪЗМОЖНО”.
По възражението, че замърсяването се дължи
на влелите се с дъждовете пестициди и др. препарати от почвата на околните ниви,
с които се обработват земеделските земи около язовира.
Това възражение
също е неоснователно. Вещото лице по СЕЕ, в о.с.з. /л. 141 съд. дело/ е
категорично, че “торове и препарати не могат да имат такова драстично влияние върху хидробионтите във водоема”.
Относно инкриминираният период.
В заключението
на СЕЕ се сочи, че са регистрирани пикови замърсявания още от пролетта на ***г. /т.5, л. 95 ДП/, като например показателят БПК5 при изследване на
отпадъчните води на мандрата на “И.” ООД, достига 8 600 мг/л при
допуск 25 мг/л,
което е отразено и в протокол за
изпитване № ***г. на РИОСв гр. Р. Останалите
показатели /неразтворими вещества, общ фосфор, екстрахируиме
вещества/ също се десетки пъти над нормата. С последващи протоколи № *** г. и № *** г., се регистрират десетократни
наднормени емисионни нарушения. През следваща ***г., са регистрирани още по-драстични
стойност на ХПК – 3350 мг/л / при допуск 125/, БПК 5
– 2690 мг/л /при допуск до 25/, общ фосфор 131 мг_л / при допуск до 2/ и др. Забелязва се перманентно
хронифициране на замърсяване на замърсителния процес, като стойностите на някои
показатели в отпадъчните води на мандрата надвишават 60 пъти допустимите норми. През ***
г. се
потвърждава същата тенденция. Вещото лице в СЕЕ / т.5, л.96/ е категорично, че
водите на яз. Л. са замърсяване системно от мандрата на “И.” ООД в продължение на редица години - от *** до *** г. /недоумение буди обстоятелството, защо
РРП е ограничила инкриминираният период в обвинението само до ***г./.
Според
заключението на експертизата: Водите на язовира
са замърсявани системно, което крие перманентна опасност за живота и
здравето на хидробионтите в него. Основната причина
за смъртта е шоковото понижаване на pH на водата. ТОВА
ПОНИЖАВАНЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТ ДРУГАДЕ ОСВЕН ОТ ОТПАДЪЧНИТЕ ВОДИ НА МАНДРАТА.
Течността изтичаща от тръбата на същата е изключително кисела и съдържа
голямо количество белтък. Протоколите за изпитване на РИОСВ – Р. показват
огромно замърсяване с органичен произход, например биохимичната потребност от
кислород надхвърля нормите над 600 пъти. Най-опасна е високата водорднойонна концентрация, т.е. ниското pH. Високата киселинност /ниско pH/ предизвиква декомпенсираща ацидоза в
организма на хидробионтите, причинена от нарушаване
баланса на киселинно-алкалното равновесие в мускулите
и кръвта. В резултат се променя кислород акцептиращата способност на
хемоглобина в еритроцитите и миоглобина с последваща
тъканна и органна асфикция. Това води до летален
изход за хидробионтите, включително и рибата
отглеждана в яз”Л.”.
Водата в язовира
не отговаря на изискванията за жизнена среда при отглеждането на риба по
повечето изследвани параметри. Системното замърсяване се доказва и от
резултатите от прот.№ ***г. на РИОСВ-Р. за вода от
язовира, взета на ***г., а впоследствие още по–фрапиращи
са от *** г.
Индивидуалните
емисионни ограничения заложени във Разрешителното за заустване от ***г. не са
синхронизирани с наредба № ***г. за ветеринарно-медицинските
изисквания към животновъдните обекти, а ги превишават десетки пъти. Но дори и
тези заложени превишени норми се надвишават десетки пъти от „И.”ООД
В заключение: ВОДИТЕ НА ЯЗ.”Л.” СА СЕРИОЗНО ЗАМЪРСЕНИ ОТ
ВЛИВАНЕТО НА ОТПАДЪЧНИ ТЕЧНОСТИ ОТ МЛЕКОПРОРАБОТВАТЕЛНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ В С.Л..
ТОВА Е ДОВЕЛО И ДО СМЪРТТА НА
ХИДРОБИОНТИТЕ В НЕГО. Сериозно е засегната екологичната обстановка и в
района около опашката на язовира и поречието на потока, който се влива в този
водоем. Възстановяването на екологичното равновесие ще изисква значително
време, средства и професионална намеса за провеждането на спасителни
мероприятия, като варуване, аериране
и рехабелитиране на водоема.
Назначената
допълнителна съдебно-екологична експертиза е дала заключение, че е трудно установима
задача за първоначалния момент на замърсяване на язовира при село Л.. Но
същевременно посочва, че пикови замърсявания са налице още през пролетта на ***г.
Същата е анализира, многократните проверки и констатациите от лабораторните
анализи извършени на мандрата в с.Л., собственост на
„И.”ООД-гр. Р., и е извела заключение, че на
база лабораторните анализ на отпадните води, екологичната обстановка във
водоема в с. Л. се е влошавала
прогресивно, поради натрупване на органични съединение във водата и седимента
на язовир Л., което логично е довело до събитията през втората половина на *** г., когато са налице първоначалните неблагополичия в аквапроизводството.
Прогресивно екоголичната обстановка на водоема се е
влошавала, в резултат на което най-голям морталитет
на хидробионти /риби и раци/ се наблюдава през ***.
Заключението на същата експертиза, че хидросистемата
на язовир Л. е системно замърсявана от вливането
на отпадъчните течности, от млекопреработвателното предприятие от „И.”ООД-гр. Р., датиращо от
април *** г. Основните емисии със органичен
и неорганичен характер, според извършените химически анализи, органичните
замърсители най-вероятно са денаторирани, сурватъчни белтъчни фракции, получени в резултат на
млекопреработвателния процес при производството на сирене. Неорганичните
замърсители със киселинен характер, най-вероятно азотна киселина, която се
използвала за почистване и дезинфекция на машините и съоръженията в
млекопреработвателната промишленост. Основното имитиране на горепосочените
замърсители в поречието на потока, който се вливал в язовир Л., е основната
причина за сериозното на екологичното равновесие на водоема, и в района около
опашката на язовира. Източникът на
замърсяване е един – МПП на фирма „И.”ООД-гр. Р., причината за това е липса на ефективна пречиствателна
станция на мандрата, ЛПСОВ е непълноценно, тъй като липсват основни компоненти
на това съоръжение, като наутрализационна шахта, ершовсмесител.
По исканията на защитата направени в о.с.з.,
които бяха оставени без уважение /искането за отвод на ВЛ, искания за
назначаване на нови експертизи, разпит на св. И.Р., чието местоживеене не бе
установено/.
Както
се произнесе РРС, с протоколно определение от *** г., с което отхвърли това искане, на първо место искането за отвод
на вещото лице, съгласно чл. 148, ал. 3
НПК, е следвало да бъде
направено пред органите на ДП.
Основанията за искане на отвод на вещото лице са свързани с изложеното в
писменото заключение от вещото лице депозирано в хода на ДП, т.е. това обстоятелство е станало известно на подсъдимата и защитата още на ДП,
тъй като видно от протокол за предявяване на разследването от ***г. материалите
на ДП са били предявени на подсъдимата и защитника й /вж. протокол за
предявяване в том.5 лист последен/, но искане за отвод не е имало. Преди това
последно предявяване, е имало и редица други предявявания на материалите по
делото направени след представяне на заключенията на СЕЕ, но и при тях отвод на
вещото лице проф. А. не е правен. Видно от протокола от о.с.з. от ***г. /л. 94
съд. дело/, е че на осн. чл. 274, ал.1 НПК, председателят е разяснил правото на
страните да поискат отвод и на вещото лице, но такова искане не е било
направено. Напротив, налице е изрично изявление на защитника адв. Ст. Д.
- “нямаме искания за отводи”. Към това изявление се е присъединил
и другият защитник, както и самата подсъдима. Съгласно разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 НПК страните могат да правят
отводи до началото на съдебното
следствие, освен ако основанията за
това са възникнали или са им станали известни по-късно. Както вече се посочи изявлението на
вещото лице, въз основа на коeто се мотивира процесното искане за
отвод, e обективирано
в заключенията на вещото лице депозирани още на ДП, след което е налице нееднократно
предявяване на материалите по разследването. Т.е. сочените обстоятелства въз
основа на които се прави искането за отвод на ВЛ, са били известни на защитната
и на подсъдимия. Дори и да се приеме, че защитата не е закъсняла с исканият за
отвод, според настоящия състав искането
за отвод на ВЛ се явява неоснователно. Само с оглед изчерпателност, следва да
се изтъкне, че ако евентуално се приеме, че РРС неправилно не е уважил искането
за отвод на ВЛ, то това нарушение е отстранимо от въззивната инстанция, която
може да го санира без да връща делото на
първоинстанционния съд или РРП, тъй като има правомощие да назначи нова СЕЕ
на друго ВЛ /за правомощията на
въззивната инстанция за събиране на доказателства вж. по - долу/.
-
по възражението, че ВЛ е изслушано преди
разпита на всички свидетели, което е съществено процесуално нарушение
Преди разпита на ВЛ бяха разпитани основната част от свидетелите, вещото лице се е запознало с писмените доказателства събрани още на ДП, а и изрично заяви, че показанията на неявилите се свидетели по никакъв начин не биха довели да промяна на неговото заключение /л. 137 съд. дело/. Ето защо, съдът измени реда на съдебното следствие и разпита ВЛ преди разпита на всички свидетели по делото. Само с оглед изчерпателност, следва да се изтъкне, че ако се приеме че горното представлява процесуално нарушение, то това нарушение е отстранимо от въззивната инстанция, която може да го санира без да връща делото на първоинстанционния съд, тъй като тя има правомощие да проведе нов разпит на част или на всички свидетели в присъствието на ВЛ, след което да изслуша ВЛ отново /за правомощията на въззивната инстанция за събиране на доказателства вж. по- долу/.
- по
искането на защитата за назначаване на нови експертизи и разпит на свидетеля Р.,
чието местоживеене не бе установено.
Тези искания по доказателствата на страните, за които РРС прецени, че не
биха способствали за разкриване на обективната истина, бяха оставени без
уважение.
Така като намери, че исканите от защитата нови експертизи не биха способствали
за разкриване на обективната истина, съдът остави без уважение същите. Съдът
заличи и свидетеля Р., тъй като неговите показания не биха способствали за
разкриване на обективната истина /същият
сочи обстоятелства възникнали през *** г., а периода на
обвинението е ***-***г./, а и не бе установено
местоживеенето на същия за да бъде призован.
Ако обаче, евентуално се приеме, че РРС е допуснал процесуални нарушения
оставяйки без уважение доказателствени искания на страните, то тези евентуални
нарушения следва да бъдат отстранени от
въззивната инстанция, тъй като Законът
не прави разлика между реда за събиране и проверка на доказателствата на
първата и въззивната инстанции /вж. Решение № 133 от
30.03.*** г. на ВКС по н. д. № 30/2000 г., I н. о., докладчик съдията
Евелина Стоянова "Бюлетин на
ВКС", бр. 1/*** г., стр. 7/.
Върховният касационен съд,
вече е имал повод да посочи в Решение № 341/11.06.***г. по н.д.
№ 1005/2003г. І н.о.,
“Бюлетин на ВКС", бр. 6/*** г., че ако за въззивния съд съществува
съмнения за пълнотата на доказателствената съвкупност, то с оглед дадените му
от закона правомощия следва сам да я попълни впоследствие и оцени, а не да
връща делото в първостепенния съд.
ВКС вече е посочил в Решение №
435 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 485/2009 г., II
н. о., НК, че въззивния съд е инстанция,
която не само има право, но и е длъжна при необходимост да събира нови
доказателства.
Както вече е посочено и в
Решение № 408 от 25.05.*** г. на ВКС по н. д. № 1038/2003 г., II н. о., "Бюлетин на ВКС", бр. 6/*** г.,
въззивната инстанция е втората, по-висша съдебна инстанция, която има правомощието да допълва
доказателствените материали и да реши делото по същество. Тя не може да се позовава на липсата на
достатъчно доказателства, събрани от първоинстанционния съд, за да постанови отменително решение. Ако въззивната инстанция
констатира, че на досъдебното производство и в производството пред
първоинстанционния съд не са събрани достатъчно доказателства да разкриване на
обективната истина, то тази констатация го задължава
да проведе съдебно следствие и събере
липсващите доказателствени средства, а
не да отменя присъдата. Недопустимо
е връщането на делото на досъдебното производство или на първоинстанционния съд, тъй
като липсата на достатъчно доказателства
е отстранима с оглед широките правомощия на втората инстанция, като решаващ съд
по фактите.
По възражението, че обвинението би било
доказано, “само ако подсъдимата умишлено разпорежда отпадните води без да бъдат
третирани да бъдат изливани в река, язовир, водоем” /лист 304 съд. дело/.
Следва да се изтъкне, че процесното обвинение
е за изпълнителното деяние “допускане да
се замърсят”, при което формата на вина е евентуален умисъл. За това за
съставомерността му не е необходимо изрично разпореждане от страна на
подсъдимата за изливане на отпадни води с цел умишлено замърсяване. Няма
обвинение за изпълнителното деяние “замърсява”,
при което формата на вина е пряк умисъл. Възражението на защитата, щеше да се
яви основателно, само ако обвинението бе за деянието “замърсява”, а не за “допускане
да се замърсят”.
По доказателствата:
Гореприетата
фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелите Д.Б., А.А., ИЛ.Д., ЕЛ.Т., Г.Д., Н.К., И.Д., Х.Ч., М.Г., Ю.А., А.А.,
М.И., Н.А., Е. Е., Д Р., М Т.,
М. А., Г. К., Ш Х., К. С., Л.
П., М К., Н. М., И. И., С. Х.,С.
К., В. А., В. В., Н.П., Н. Т., И. Н.,
дадени в о.с..з. и прочетени по реда на чл. 281, ал.5
НПК. Показанията на тези свидетели са пълни, логични, последователни съвпадащи
в детайлите, поради което съдът ги кредитира с доверие. Гореприетата фактическа
обстановка се подкрепя и от Съдебно-екологична
експертиза и допълнителни такива. Заключенията
на тези експертизи са пълни, ясни, обосновани и не възниква никакво съмнение за
правилността им. Гореприетата фактическа обстановка се подкрепя и от преписи от
констативни протоколи, наказателни постановления, протоколи за изпитване на
взети проби, протоколи за зарибяване, писма от БД-П. и РИОСВ-Р..
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така описаната фактическа обстановка от
обективна и субективна страна при евентуален умисъл обв.
О. е осъществила състава на престъплението по чл. 352, ал.1 ,пр.2 от НК. Като
управител на дружеството, чиято собственост е мандрата, е допуснала да се
замърси воден басейн - яз. ”Л.” с. Л., стопанисван от „В.” ЕООД. Като управител на „И.” ООД тя е била
длъжна да изпълнява неколкократните преписания, свързани с наблюдението и контрола върху
пречиствателните съоръжения и отпадъчните води, да следи за изпълнението им, да
не допуска превишаване на индивидуалните емисионни ограничения заложени във
Разрешителното за заустване. Не е взела мерки за смъкване на посочените
показатели, въпреки перманентните
административни наказания налагани за замърсяването и уведомяването от
представителя на концесионера, че в резултат на замърсяването от мандрата,
рибата в яз. Л. умира.
Въпреки
многократните проверки от РИОСВ, уведомявания от страна на концесионера, тези
емисии продължавали да се повишават,
като в резултат се е стигнало и до екологичното замърсяване на водния басейн. Обв. О. е знаела за
проблемите във водния басейн,
както и за жалбите и молбите на концесионера „В.” ЕООД срещу оттичането на отпадните води и въпреки това не е предприела като управител
на фирмата действия за преустановяването на незаконните действия.
Деянието е
осъществено чрез бездействие от страна на подсъдимата – оставила е отпадните
продукти на мандрата да замърсят процесния водоем.
Престъплението е резултатно. Престъпния му резултат се изразя в получената опасност за животните - аквабионти /риби и раци/ в него и в негодност за използването му за народностопански цели : риборазвъждане и риболов.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя
възражението на защитата /направено
преди изменението на обвинението по чл. 287, ал.1 НПК, след което обвинението
се измени в продължавано престъпление по см на чл. 26, ал.1 НК/, че
процесното престъпление не е продължено. Съдът намира, че процесното
престъпление е продължавано по см. на чл. 26, ал.1 НК, тъй като се състои от
повече от две деяния, които осъществяват по отделно един състав на едно и също
престъпление, като деянията са извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината /евентуален умисъл/, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Разбира се, ако въззивната инстанция приеме, че не се касае за
продължавано престъпление, то в такъв случай следва да отмени
първоинстанционната присъда САМО В ЧАСТТА относно
квалификацията на деянието на подсъдимата във вр.
чл.26, ал.1 НК, като я ОПРАВДАЕ да е извършила деянието във връзка с чл.26,
ал.1 НК /така и Решение №
255/16.06.2011 г., III НО, н.д.
1273/2011 г. ВКС/.
При положение, че безспорно се установява
смъртта на аквабионтите в яз. Л. е в следствие на процесното престъпление, то истинска
мистификация представлява обстоятелството, че с Постановление от *** г. Районна прокуратура – Р. е прекратила наказателното
производство срещу подсъдимата за извършено престъпление по чл. 216 НК /том
Относно наложеното наказание.
За
процесното престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода
до пет години и глоба от сто лева до пет хиляди лева /чл. 352, ал.1 НК редакция към
момента на деянието - ДВ бр. 26/*** г./.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът прие изключително дългият период от време през
което е осъществяван престъпния състав и настъпилите вреди на концесионера на
процесния язовир. Като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимата,
съдът отчете и липсата
на критичност към извършеното – така и Решение № 128 от
28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете даденото съгласие за прочитане, на осн. чл. 281, ал.5 НПК, на показанията голяма част от свидетелите дадени пред орган на ДП, чистото съдебно минало и липсата на противообществени прояви на подсъдимата.
Основното смекчаващо
отговорността обстоятелство спрямо подсъдимата представлява неразумно дългият
срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на изискването за
“разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Международния пакт за граждански и
политически права и чл. 22 НПК.
На осн. чл. 13
КЗПЧОС, с цел репариране вредите на подсъдимата причинени от нарушението на
“разумния срок” на наказателното производство, съдът определи на подсъдимия
наказание ЛС в размер на 3 години. Така определеното наказание се явява
съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Едно
по-нататъшно намаление на наказанието би било в нарушение на чл. 36 НК. Ако не
беше нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, съдът щеше
да наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 11
месеца.
Съобразявайки
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното
състояние на подсъдимата, съдът й наложи и кумулативно предвиденото наказание
Глоба, в размер около максималния размер – 4 987 лв.
Съгласно чл. 13
КЗПЧОС, с цел компенсиране вредите причинени на подсъдимата от неразумно дълго
продължилото наказателно производство, съдът отложи изпълнението на наложеното
наказание за срок от 5 години, на осн. чл. 66, ал.1 НК. Ако не бе нарушението
на разумния срок, съдът нямаше да отложи изпълнението на наложеното наказание,
независимо от това, че подсъдимата не е осъждана.
По постановената пробационна мярка.
С цел пълното постигане на целите на наказанието, съдът на
основание чл. 67, ал.3 НК, постанови спрямо подсъдимата пробационна мярка по
чл. 42а, ал.2, т.4 НК – “Включване в
курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие”
в рамките на целия изпитателен срок от пет години, считано от влизането на
присъдата в сила. Съдът постанови тази мярка, с цел подсъдимата да получи
професионална квалификация, в следствие на която да не допуска за в бъдеще
подобно бездействие в дейността си, водещо до процесния инкриминиран резултат.
Съдът намери, за необходимо подсъдимата да бъде включена и в програми за
обществено въздействие, с цел пълното постигане на целите на чл. 36 НК и най - вече
индивидуална превенция, в т.ч. спазване от страна на
подсъдимата на нормите охраняващи околната среда.
По срока на
пробационната мярка:
ВКС вече е имал повод да
посочи, в Решение №
179 от 21.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1150/2011 г., I н. о., НК, че след последното изменение на чл. 67, ал. 3 НК
със ЗИДНК, публикуван в Дв. бр. 27/2009 г., свързано
с чл. 223, 228 и 260 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), разликата между наказанието
"пробация" и мерките за пробационен надзор е ясно изразена.
Пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1-4 НК могат да бъдат елемент от
наказанието "пробация", доколкото последното е съвкупност от мерки за
контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или
поотделно, или могат да бъдат самостоятелна мярка за пробационен надзор. Като
част от съвкупността по чл. 42а, ал. 1 НК, респ. като
вид наказание по чл. 37, ал. 1 НК, тяхната продължителност е определена изрично
от закона - чл. 42а, ал. 3 НК, а като
самостоятелна мярка за пробационен надзор - е в пряка зависимост от размера
на изпитателния срок, определен по реда на чл. 66, ал. 1 НК. В
последният случай пробационната мярка е средство за контрол, въздействие и
възпитание върху осъдения, в рамките на определения от съда изпитателен срок,
идентични по предназначение с тези по чл. 67, ал. 1 и 2 НК, като на съда е
предоставена възможност да прецени необходимостта от вземането на такава мярка,
но не и да определя срок, различен от
този, в който тя следва да се осъществява. В подкрепа на казаното дотук
е и това, че ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок, условно
осъденият не изпълнява без основателна причина определената му по реда на чл.
67, ал. 3, пробационна мярка, съдът може да я замени с друга или да постанови
да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода.
В този смисъл е и константната
съдебната практика:
- Решение № 80 от 01.11.2011г. по ВНОХД №
199/2011г. на ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД
-
Решение от 15.11.2010г. по ВНОХД № 296/2010г. на
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД
-
Решение от 03.12.2009г. по ВНОХД № 3840/2009г на
Софийски градски съд, НО, 6 състав
-
Решение от 02.02.2010г. по ВНОХД 254/2009г., на
Окръжен съд Хасково, Първи наказателен състав
-
Решение № 106 от 02.08.2011г. по ВНОХД №
291/2011 г. на Сливенският Окръжен съд
По допустимостта на пробационната мярка.
Към началото на
инкриминираното деяние, до *** г., в
действителност наказанието Пробация не се е прилагало, в т.ч.
и с оглед чл. 67, ал.3 НК. Такова обаче се е прилагало към момента на
довършването на деянието. Следва да се изтъкне, че чл. 2, ал.2 НК не се прилага за престъпления започнали при действието на един закон и
завършили при действието на друг закон. В тези случаи се прилага законът, който
е действал към момента, когато е завършило престъплението, независимо дали той
е по-благоприятен или по-строг.
В подкрепа на правния извод на РРС са следните решения на ВКС:
- Решение № 630/09.11.1995 г. по НД №
582/95 г., Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн.6/1996г., стр.6
- Решение № 70/14.03.1984 г. по н.д. № 23/84 г., Съдебна практика, Бюлетин на ВС –
наказателна колегия, 1984г.
От момента на
довършване на деянието до момента на постановяване на настоящата присъда
текстът на чл. 67, ал. 3
от НК е бил променен (редакция
ДВ. Бр. 27/2009 г., в сила 13.04.2009 г.), като съществувалата дотогава
възможност за налагане на пробация, включваща множество пробационни мерки, е
била ограничена до налагане на само една такава измежду посочените в чл. 42а, ал. 2, т. 1-4 от НК. Новата
редакция следва да намери приложение в настоящия казус, на осн. чл. 2, ал.2 НК.
Ето защо, през изпитателния срок РРС не наложи на подсъдимата наказание “Пробация”,
на осн. чл. 67, ал.3 НК, а само гореописаната пробационна мярка.
По разноските.
На основание чл.
189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, с оглед изхода на
делото, съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на Републиканския бюджет
сумата от 1655 лв. за разноски по делото направени на досъдебното производство,
както и да заплати по сметка на РРС сумата от 633 лв. за разноски направени в
съдебната фаза на процеса.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
/Атанас
Х./