Мотиви към Присъда №326/01.06.2012г.,
постановена по НОХД №326/2012г. по описа на Разградския районен съд .
Разградска
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу: 1. Подсъдимия
Н.Ф.М., за това, че на 30.03.2010 г. и
на 03.04.2010 г. в село К., община Ц. К., в условията на продължавано
престъпление и повторност, като случаят не е маловажен, след предварителен
сговор с М.Р.И., чрез използване на МПС – лек автомобил “******” с рег. ******* и техническо средство – щанга и чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е отнел чужди
движими вещи – 1 бр. хладилник с фризер марка “****” на стойност 600 лева, 1
бр. микровълнова печка марка “*****” на стойност 60 лева, трижилен ел. кабел
1.5 кв. см. –
2. Подсъдимият М.Р.И., за това, че на
30.03.2010г и на 03.04.2010г. в с.К., общ.Ц. К., в условията на продължавано
престъпление като случаят не е маловажен след предварителен сговор с Н.Ф.М., чрез
използване на МПС – лек автомобил “******” с рег. № *****
и техническо средство – щанга и чрез разрушаване на прегради здраво направени
за защита на имот е отнел чужди движими вещи – 1 бр. хладилник с фризер марка “***”
на стойност 600 лева, 1 бр. микровълнова печка марка “****” на стойност 60
лева, трижилен ел. кабел 1.5 кв. см. –
В
заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за
доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимите наказания към минималния
размер лишаване от свобода предвиден в закона при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Намира, че деянието на подсъдимите следва да се квалифицира като
опит, а не като довършено такова.
Спрямо
подсъдимия Н.М. делото се води в условията на задочно производство, при условията
на чл.269, ал.3, т.2 и т.4 от НПК. Подсъдимият е напуснал пределите на
страната, обявен е за ОДИ и не е установен.
Защитниците
на подсъдимите пледират за налагане на минимално наказание като са солидарни
със становището на прокурора относно недовършеността на деянието.
Разградският районен съд, след преценка
на доводите на страните и събраните по
делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.Ф.М. е роден на ***г в гр.*** живущ в с.гр, с начално образование, безработен, неженен, осъждан.
Подсъдимият М.Р.И. е роден на *****г.
в гр.****, жив. В с.гр. с основно образование, работи неженен, неосъждан.
Подсъдимите живеели в гр.Р. и се
познавали. Св.П. ***, където имал къща на ул.”****” №**. Същият се познавал и бил приятел с К.Д.П.,
собственик на сградата в двора на училището в същото село. Последната често
отсъствала и живеела предимно в чужбина. Оставила ключ от имота си на св.П.,
който да го наглежда.
На 29.03.2010г. вечерта, подсъдимите
решили да отидат в с.К., за да извършат кражба на вещи от необитавана къща там.
С автомобила на подс.И. – л.а. “*****” с ДК №******
стигнали до селото. Минали покрай имота на П. и решили да влязат. С помощта на
щанга, която била в багажника на автомобила, двамата разбили входната врата на
къщата, която се намирала в двора на училището и така влезли вътре. Там по
същия начин разбили катинара на вратата в антрето водеща към мазето. В кутии
били поставени различни вещи от собственичката. Подсъдимите изнесли следните
вещи: полилей, телевизор “**” ел. печка, бронзова смесителна
батерия, 12 бр. ключове с ключодържател, 2бр. кофички, 1бр. джезве, 6бр. чаши
от 200мл, 6 бр. чаши 100мл, 1 бр. чаша 250мл., 3 р. Солнички,69бр. ароматни
свещи, 4 бр. рамки, 1 бр. тавичка, 4бр. дървени подложки, 1 бр. сервиз с
каничка, 1бр. дъска за писане, 1бр. дървена кутия /игра/, 2 бр. панти, 1 бр.
мраморна поставка, 2 бр. вретено, 2 бр. дървени лъжици, 1 бр. гипсова отливка,
3бр. вази, 1бр. керамична урна, 1бр. керамична саксия, 3 бр. маркери,1бр. кутия
сух спирт, 1бр. пъзел 1бр. игра “*****”, 1бр. игра “***”, 1 бр. игра “****”,
1бр. ръчен миксер, 1 бр. дървена поставка и 4 форми за лед. Всичко натоварили
на лекия автомобил и занесли в дома на подс.И. ***.
От заключението на вещото лице по
оценъчната експертиза, стойността на тези вещи възлиза на 486,52лв.
След разкриване на деянието, с
протокол за доброволно предаване от 03.04.2010г., подс.И.
предал на органите на полицията тези вещи, като признал, че са от имота на П. ***
и съдействал за връщането им
Вечерта на 02.04.2010г. подсъдимите
отново се срещнали в гр.Р., като решили да отидат в с.К. на същото място, за
още вещи, които не могли да вземат първия път. След полунощ вече на
03.04.2010г., подсъдимите И. и М., отново с автомобила на първия – “*****” с рег. №Р *****, пристигнали в с.К.и спрели пред къщата на П..
С помощта на металната щанга, разбили входната врата, която преди това св.П.бил
заключил като сменил катинарите и така влезли вътре. От там се качили на горния
етаж, до който водела метална врата. Същата била заключена, като подсъдимите с
помощта на щангата я огънали, разбили катинара и така я отворили. От
помещенията на този етаж, двамата подсъдими взели следните вещи: 3бр. смесителни батерии от банята и от кухнята, хладилник с
фризер “***микровълнова печка “*****м. трижилен ел. кабел 1,5кв.см., 2 бр. брави, водомер “****бр. секретни
патрони с ключ, 8бр. кутии боя марка “****машина за рязане на теракотни плочки. Вещите изнесли отвън в двора, като ги
подготвяли за товарене в автомобила. Тогава към мястото се приближил св.П., било
около 02 часа и видял непознатия за него автомобил, а двамата подсъдими в това
време били влезли вътре. На св. П. му се сторило подозрително, тъй като минавайки
покрай автомобила, видял че двамата се скрили. Минал втори път покрай
автомобила, за да види регистрационния му номер, а двамата подсъдими отново се
снишили. Тогава се обадил на кварталния полицай – св. А., на когото обяснил
какво е видял. Последният заедно със своя колега – св.К. дошъл на мястото.
Заварили двамата подсъдими в автомобила, с ръкавици на ръцете. Св.К. отишъл до
двора на сградата и видял струпаните вещи. Тогава се обадил на дежурния ОДЧ и
пристигнала групата за оглед с разследващ полицай и бил извършено оглед на местопроизшествието.
Пред св. К. подсъдимите признали за стореното нея вечер, както и за първото
деяние, а подс.И., казал, че вещите били в дома му в
гр. Р. На място дошъл и св. П., на когото изнесените описани по-горе вещи били предадени.
От заключението на вещото лице по
назначената оценъчна експертиза стойността на вещите по този пункт възлиза на
918,40лв.
От
заключението на вещото лице, по назначената оценъчна експертиза, общата
стойност на вещите е в размер на 1404,92лв.
С присъда по нохд
№****/06г. на РС-Р.влязла в сила на 02.06.2006г., на подс. М. е било наложено наказание пробация с
продължителност на задължителните пробационни мерки
за срок от 1, 6 години, за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 от НК.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява
от показанията на свидетелите П., А.К., П. - приобщените по
реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК, заключението на оценъчна
експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, протокол за
доброволно предаване, протокол за отговорно пазене, справки за съдимост,
характеристики и останалите писмените доказателствени материали, веществените
доказателства. Преценени съвкупно, водят до несъмнения извод за авторството на деянието
извършено от подсъдимите.
От
съществено значение са показанията на св. К., протокола за оглед на
местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, с който подс. И. е предал на органите на полицията вещите предмет
на деянието извършено на 30.03.2010г. Подсъдимите пред св. К. са признали за
извършването деяние и посочили времето и начина на извършването. Показанията на
този свидетел се допълват от показанията на св. А., П. и П., а също така и
признанията на подсъдимия М. пред друг състав на съда и признанието на подс. И..
Относно
вида и количеството на отнетите вещи съдът се позовава на показанията на св.П.
който установява, че част от липсващите вещи са тези, за които е повдигнато обвинение
на подсъдимите, както и от протокола за оглед на местопроизшествие, протокола
за доброволно предаване, с който подс. И. е предал,
намиращите се в дома му вещи, отнети на 30.03.2010г. Относно приетата стойност
на вещите, съдът се позовава на заключението на вещото лице по оценъчната
експертиза, което заключение е компетентно, обосновано и пълно. Показанията на
цитираните свидетели са логични, последователни, подкрепящи се от останалите
доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Така
изложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
С
деянието си подсъдимите М. и И. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението “кражба” по смисъла на чл.195,
ал.1, т.3 т.4 пр.1 и 2, т. 5 във вр. с
чл.194 ал.1, а подс. М. и по чл.195 ал.1 т.7 от НК, тъй
като на 30.03.2010г. и на 03.04.2010 г.
в с. К., след предварителен сговор помежду си, като случаят не е маловажен чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на
техническо средство – щанга и МПС-лек автомобил, са
отнели процесните вещи, без съгласието на собственика
им с намерение противозаконно да ги присвоят, като е подс.М.
е действал в условията на повторност.
Подсъдимите,
са отнели посочените вещи, без съгласието на собственика им, като по този начин,
го лишили от владение върху същите, и са установили свое владение върху
отнетото. С изнасянето на посочените вещи от имота при двете деяния и отдалечаването
от мястото на престъплението при първото деяние, е прекъснала фактическата
власт на собственика, установявайки своя трайна власт върху предметите на
деянието.
Подсъдимите
са използвали сила, за да се отворят входната врата на къщата, като и
междинната, и така си осигурили достъп до вътрешността на имота, с което
осъществили квалификацията на чл.195 ал.1 т.3 от НК.
Видно
от данните по делото, при деянието подсъдимите използвали щанга с която са разбили
катинарите на входната и вътрешни врати, като по този начин е осъществена
квалификацията на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК. При извършването на деянието е
използван л.а. “*****” с рег. №****, в който са
натоварени вещите при първото деяние и с който се отдалечили от
местопрестъплението, като по този начин е осъществена и квалификацията по чл.195
ал.1 т.4 пр.1 от НК
Двамата
подсъдими действал задружно в изпълнението на престъплението, като преди това
се уговорили за извършването му и набавили средства – ръкавици, щанга, МПС и по
този начин осъществили квалификацията на
чл.195 ал.1 т.5 от НК. Подс. М. е осъществил
квалификацията “повторност”, предвид осъждането му посочено по-горе, за
извършено такова деяние, което не е маловажен случай, като деянието по настоящото дело е извършено в
срока по чл. 30 ал.1 от НК. За подсъдимия И., съдът намира, че следва да намери
приложение привилегирования състав на чл.197 т.3 от НК – тъй като откраднатите
вещи са били върнати до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд. От доказателствата по делото се установява, че този подсъдим е признал за извършеното,
като освен това е посочил и вещите отнети първия път, къде се намират и ги е
предал доброволно на органите на полицията. Същият е съдействал за разкриването
и връщането на отнетото, поради което и следва да се приложи разпоредбата на
този по-благоприятен състав.
От
субективна страна подсъдимите са действали при пряк умисъл – съзнавали са обществената опасност и
противозаконността на действията си,
предвиждали общественоопасните им последици и е целели настъпването на тези
последици. Намеренията им са били противозаконно да присвоят отнетите вещи,
видно от последващите действия по
укриването им в дома на подс. И.
Разглежданата
престъпна дейност на подсъдимите следва да се определи като продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК– налице са няколко деяния – две на
брой, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени в кратък период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
извършени са при пряк умисъл. Съдът не споделя доводите на представителя на РП,
относно квалифициране на цялостната престъпна дейност на подсъдимите като
недовършено деяние по чл.18 ал.1 от НК, предвид по-ниската стойност на отнетите
вещи, при първото деяние, което е довършено. Последното обстоятелство съдът намира
за недостатъчно, за да се приеме, че деянието следва да се квалифицира като
опит. Разпоредбата на чл.26 ал.5 от НК не съдържа количествен показател, т.е.
стойността да е определящ критерий, за подвеждане на престъплението като опит
или довършено такова. Цялостната престъпна дейност в случая настоящият състав
намира, че следва да се квалифицира като довършено деяние, предвид наличието на
многобройни квалифициращи признаци при извършване и на двете деяния описани
по-горе, а именно чл.195 ал.1 т.3 т.4 пр.1 и пр.2 т.5 от НК. Освен това и
стойността вещите, които подсъдимите са решили да изнесат от имота на 30.03.2010г.,
не е толкова ниска – 486,52лв, над минималната работна заплата за страната, за
да се приеме, че не се отразява на цялостната престъпна дейност на подсъдимите,
като не следва да се игнорира и факта, че престъплението е извършено от две
лица.
Индивидуализирайки наказанието на подсъдимите,
съдебният състав не отчете наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, поради
което определи наказанието на подсъдимите при условията на чл.54 от НК. Като
смекчаващи обстоятелства съдът отчита признанията още на досъдебното
производство и съдействието на полицейските служители, което е довело до
разкриване на деянието, възстановяване на причинените имуществени вреди, съжалението
и разкаянието на подс.М., изминалия период от време –
повече от две години от образуване на досъдебното
производство срещу двамата, а по отношение на подс. И.
- чистото му съдебно минало и добри характеристични данни. Като отегчаващи
такива, съдът намира високата обществена опасност на деянието, наличието на няколко
квалифициращи признаци при извършването му, това, че са извършени две деяния от
две лица, което говори за престъпна упоритост, а по отношение на подс. М. и предишното му осъждане, което не е взето предвид
при квалификацията по чл.195 ал.1 т.7 от НК. Поради което съдът намира, че на подсъдимите следва да се наложи наказание към минимума, предвиден
в закона, което е съобразно с целите на чл.36 от НК. Като съответно на деянието
на подс. М., намира такова в размер на една година и
шест месеца лишаване от свобода. Съответно на деянието на подс.
И. при квалификация по чл.197 т.3 от НК, съдът намира наказание шест месеца
лишаване от свобода. Налице са предпоставките на чл.66 ал.1 от НК и за двамата
подсъдими – подс. И. не е осъждан, а на подс. М. не е налагано наказание лишаване от свобода, тъй
като по първото му осъждане, по което му е наложено наказание лишаване от
свобода е настъпила реабилитация по чл.88а от НК, като за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето им, не е наложително да изтърпят така
наложените наказания лишаване от свобода.
На
основание чл.53 ал.1 б. “а” от НК веществените доказателства - 1 бр. щанга, два чифта бели плетени ръкавици с жълта
ивица, 1 бр. черна плетена ръкавица и 1 бр. ножица тип резач притежание на
подсъдимите и послужили за извършване на деянието, следва да се отнемат в полза
на държавата.
С
оглед изхода на делото, подсъдимите
следва да бъде осъдени да заплатят и разноските по делото.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: