Мотиви към Решение № 331/01.06.2012г., постановено по АНД № 345/2012г. по описа на Районен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 375 НПК.

Разградска районна прокуратура е направила предложение на основание чл.78а от НК, да освободи от наказателна отговорност П.Г.С. *** за това, че за времето от м.януари 2011г. до 30.05.2011г. в гр.Р. е съставил неистински частен документ – договор за продажба от 22.05.2011г. на л.а.”******” с номер на рама ******, от името на Д. Ф. от Република Италия, като продавач на горепосочения автомобил и го е употребил пред В. К. С. от с.Г., общ.Р., служител в „******” ЕООД-гр.София, офис гр.Р. с основна дейност подготовка на документи за регистрация и пререгистрация на МПС – за да докаже, че е закупил автомобила на 22.05.2011г. в РИталия от Д. Ф. от РИталия – престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

РРП в о.с.з. поддържа предложението.

Обвиняемият се явява, не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

РРС прие от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемият П.С. ***. Обв.С. имал братовчед – свид.Р.Р., който работи като управител на фирма „****” ООД-гр.В., занимаваща се с внос на автомобили. Пред свид.Р., обв.С. споделил, че желае да закупи лек автомобил. Тъй като свид.Р. се занимавал с тази дейност, заедно със съдружника си – свид.С. Г., Р. поръчал на последния да потърси автомобил какъвто искал обв.С.. Свид.Ст.Г. се срещнал със свой познат - свид.Д. А., който живеел в гр.М., Италия, където се намирал такъв автомобил. Свид.А. завел свид.Г. в автосервиз в кв.”****”, където живеел и показал лек автомобил „****”, който бил в лошо техническо състояние. Свид.Г. взел оригиналния талон на автомобила и отчислението от съответните служби, като се разбрал със служителите от сервиза по-късно, след като се срещнал със собствениците да предадат останалите документи на свид.А.. Заплатил сума в размер на 2600 – 2700 евро, след което автомобила на платформа бил докаран в автокъща „****” ООД-гр.В., където бил извършен ремонт на двигателя на автомобила. След извършване на ремонта обв.С. с платформа, собственост на свид.М. С. докарал автомобила в гр.Р.. Свид.Г. заедно с автомобила предал на свид.С. талона и документа за отчисление на автомобила. От разпита на свид.С. е видно, че действително е получил плик с документи, който той не е разглеждал, а го е предал на обв.С..

По неустановен начин за времето от м. януари 2011г. до 30.05.2011г. обв. С. се снабдил с договор за покупко-продажба на италиански език, в който договор било посочено, че на 22.05.2011г. обв.С. купува от Д. Ф. от РИталия лек автомобил „****” с номер на рама ********. Обв.С. се подписал в договора и като продавач и като купувач на автомобила. След това обв.С. представил този договор, ведно с регистрационния талон на автомобила и изискуемите се декларации пред В. К. С. – служител в „*********” ЕООД-гр.София, офис гр.Р., с цел да бъде извършена първоначална регистрация на автомобила в Р. България. С. изготвила заявление и заедно с останалите документи ги предала на обв.С., който ги представил на свид.В. В. – механик в сектор „ПП” при ОДМВР-Р.. При проверка на рамата на автомобила свид.В. установил, че автомобила е обявен за издирване по Шенгенската информационна система, за което незабавно уведомил свид.Пл.Т. – началник група в ОДМВР-Р.. Автомобила бил предаден доброволно от обв.С., след което било образувано досъдебно производство.

В процеса на ДП неколкократно била изискана информация относно обстоятелството дали автомобила се издирва и дали същият е предмет на престъпление в РИталия. До настоящия момент не е постъпвала молба за правна помощ или друг акт от компетентен орган от РИталия въз основа на който автомобила да бъде предаден.

От проведените процесуално следствени действия не се установява същият да е предмет на престъпление в РИталия. Установено е, че свид.А. е подал жалба в РИталия, с която е сезирал италианските власти, че вероятно е станал жертва на измама при закупуване на автомобила от лице на име Д. М. – управител на автосервиз в община К., ул.”***” № **/**. Към момента липсва информация относно това дали жалбата на свид.А. е решена от италианските власти.

С Постановление от 21.03.2012г. автомобила е предаден на обв.П.Г.С., тъй като съгласно чл.69а от ЗМВР автомобил обявен за издирване в ШИС се връща на лицето, което го е предало доброволно, ако в 30-дневен срок от предаването му не постъпи молба за правна помощ или друг акт на компетентен орган за предаването му.

От заключението на назначената по делото графична експертиза е видно, че:

1.Подписът в графа „COMPRATORE” /купувач/ в договор за п/п на МПС от 22.05.2011г. е положен от П.Г.С., ЕГН **********. Този в графа „VENDITORE” /продавач/ вероятно е изпълнен от С..

2.Подписите в двете декларации са положени от П.Г.С..

3.Ръкописните текстове в двете декларации и в удостоверение № 33434/30.05.2011г. са изпълнени от едно и също лице, различно от П.Г.С. или от Р.А. Р. и С. С. Г..

Така с деянието си при пряк умисъл обв.П.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.309, ал.1 от НК.

Описаната фактическа обстановка и правна квалификация е безспорно установена от събрания доказателствен материал. Като изолирани от доказателствения материал съдът не кредитира с доверие обясненията на обвиняемия, с които отрича да е извършил инкриминираното деяние.

С оглед на изложеното, съдът прие, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 309, ал. 2 НК, освободи го от наказателна отговорност и на осн. чл. 78а НК, му наложи административно наказание "глоба", в размер на 1980 лв. Съдът приложи този институт, предвид, че за горното умишлено престъпление е предвидено наказание до две години "лишаване от свобода". Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван досега от административна отговорност по реда на чл. 78а НК. Няма имуществените щети от престъплението.

Съдът констатира нарушение на “разумния срок” на наказателното производство” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 22 НПК. Ако не беше това нарушение, съдът щеше да наложи на обвиняемия глоба в размер на 4980 лева. С цел компенсиране вредите причинени на обвиняемия от нарушение на “разумния срок” на наказателното производство”, на осн. чл. 13 КЦПЧОС, съдът наложи на обвиняемия процесното далеч по – ниско наказание.

По разноските.

С оглед изхода на делото, на осн. чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Републиканския бюджет сумата от 137.60 лв., представляваща направени разноски на ДП.

По горните съображения, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/А. Христов/