Мотиви към Присъда №349 от 12.06.2012г., постановена по НОХД №354/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.С.Б. ***, за това, че за времето от 09.11.2011г. до 21.11.2011г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление е извършил полово сношение с действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14 годишна възраст – с Е.А.С., ЕГН ********** – на 10 години, като употребил за това сила и заплашване и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 157 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК.

Съдебното производство по отношение на подсъдимия е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия при което е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Поради което на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимата, счита го за доказано и предлага на съда да наложи наказание при приложение на чл.58 от НК – лишаване от свобода в размер на 1 година, чието изтърпяване д бъде отложена в подходящ изпитателен срок.

Защитника на подсъдимия, пледира за приложението на чл.61 от НК, като на подсъдимия бъдат наложени мерки по ЗБППМН.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.С.Б. е роден на ***г. в гр. Търговище, живее в гр.Разград. Същият е с начално образование, ученик в 8-ти клас, неженен, неосъждан.

Подс. Б. през месец февруари 2011г. бил настанен в един от домовете на Центъра за настаняване от семеен тип в гр.Разград, тъй като майка му нямала възможност да се грижи за него. В същият център бил и малолетния св.Е.А.С.. Центъра разполагал с две къщи с по няколко стаи всяка, в които живеели деца от социално слаби семейства изоставени без родителска грижа както и сираци.

На 09.11.2011г. подс. Б. влязъл в стаята, където бил св. С.. Казал му да си събуе панталоните и пликчето. Св. С. отказал, но подсъдимият му заявил, че ако не стори това ще му нанесе побой и тъй като бил по-голям и силен от свидетеля последния направил каквото му казал. Подс.Б. също си събул панталоните и бельото и го накарал да му прави орален секс, като поставил члена си в устата му. След това го накарал да се обръсне с гръб към него и проникнал с члена си в ануса на св.С., който изпитал силна болка и се разплакал, след което подсъдимия го накарал да се облече и го предупредил да е казва на никого за случилото се, тъй като в противен случай щял да му нанесе побой. Поради това след извършване на деянието св.С. не казал на никого за станалото.

На 18.11.2011г. през деня, подс. Б. отишъл в стаята на св.С., след което го накарал да отидат в банята. После си събул панталоните и гащите, като накарал св.С. да коленичи, за да му прави орален секс. Последният отказал, но подсъдимият го заплашил и принуден св.С. клекнал на пода, а подсъдимият поставил члена си в устата му. След това го накарал да се обърне с гръб към него и да си събуе гащите. После вкарал члена си в ануса му, като последният изпитал силна болка. След като си извадил члена от ануса, това св.С. се облякъл, а подсъдимият му казал, да не разказва за случилото се.

На 21.11.2011г. подс.Б. отново отишъл в стаята, където бил св.С., видял, че е сам. Казал на св.С. да си събуе панталоните и гащите, за което последният се съгласил, тъй като бил заплашен. После подсъдимият опипал гениталиите му и започнал да го целува по лицето, като го осмукал по бузата. След това събул своите панталони и накарал св.С. да му опипва гениталиите, като той не бил съгласен, но след това го направил, тъй като бил заплашен от подсъдимия, че ще му нанесе побой. Малко след това подсъдимия си обул панталоните и предупредил св.С. да не казва на никого за станалото. Същият ден по-късно, св.С. отишъл прри св.Т. Д. – служител в центъра за настаняване от семеен тип и разказал за случилото се. Тя от своя страна уведомила св. Й. – директор на дома, а в последствие били уведомени и отдел “Закрила на детето” към Община – Разград.

От заключението на психиатричната и психологична експертиза, се установява, че подс. Б. е психично здрав. Освидетелстваният има психическа годност да разбира смисъла на деянието си и да ръководи постъпките си към момента на деянието и към момента на комплексното освидетелстване. От психологичното изследване на подсъдимия е видно, че е налице формираща се личност в т. нар. Пуберитетна възраст. Подсъдимият расте в условията на депривация. Той е много объркан в своята идентификация...

От заключението на психиатричната и психологична експертиза, се установява, че св.С. страда от Лека умствена изостаналост, но е налице достатъчен умствен интелектуален капацитет, който да му позволява правилно да отразява обективната действителност, т.е. може да дава достоверни показания по делото... Съдебно – психологичното изследване отчита симптоми на повишена тревожност, агресивност и регрес в поведението пряко свързани с инцидента.

От заключението на съдебно - медицинската експертиза, се установява, че св.С. е получил насиняване на кожата /като белег от ухапване или смукане/ на една от бузите, болезненост в областта на аналния пръстен. Описаното насиняване на кожата, може да бъде получено по начин, както съобщава пострадалия и му е причинило болка. Липсата на видими белези от насилие в областта на аналния пръстен не изключва възможността да е осъществен опит или анален коитус.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на признанията на подсъдимия при предварителното изслушване, показанията дадени на досъдебното производство от свидетелите С., Ф., Д., Д., С., Д., Й. и О., заключението на вещото лице по психиатричната и психологична експертиза, съдебно-медицинската експретиза, декларация, справка за съдимодт, справка характеристика, характеристика на подсъдимия и др. писмени доказателствени материали.

Направените от подсъдимия признания пред съда, се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и не оставят съмнение и затвърждават убеждението в изложената по - горе фактическа обстановка.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С действията си подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.157 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.2 от НК, тъй като за времето от 09.11.2011г. до 21.11.2011г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление е извършил полово сношение с действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14 годишна възраст – Е.А.С., ЕГН ********** – на 10 години, като употребил за това сила и заплашване и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В процесните дни, подсъдимият е извършил полово сношение с лице от същия пол и действия на полово удовлетворение по отношение на същото лице, като деянието е извършено по отношение на лице ненавършило 14 години. Осъществени са и двете форми на изпълнителното деяние очертано в правната норма – полово сношение – при двете деяния на 09.11.2011г. и на 18.11.2011г., изразяващо се в сексуално проникване и действия на полово удовлетворение при всички деяния, изразяващи се във вкарване на половия член в устата на пострадалия и опипване на гениталиите при последното. Разглежданата престъпна дейност на подсъдимия, следва да се определи като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК – налице са три деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление по смисъла на НК. Извършени са последователно в кратък период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Макар и непълнолетен към момента на деянието, подсъдимият е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си.

От субективна страна подсъдимият е действал със съзнанието, че извършва посочените действия с лице от същия пол, като е целял полово сношение и полово удовлетворение, съзнавал е, че извършва тези действия спрямо малолетно лице.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че отговорността за хомосексуални действия е налице, независимо дали е упражнена принуда, когато пострадалото лице не е навършило 14 години.

Съдът намира за неоснователно искането от страна на защитата за приложението на чл.61 от НК по отношение на подсъдимия, като на същият да бъде наложена мярка по ЗБППМН. На първо място се касае за изключително тежко умишлено престъпление, с висока степен на обществена опасност, което е извършено от подсъдимия на няколко пъти. На следващо място, въпреки младата си възраст, подсъдимият е с недобри характеристични данни, като от справката - характеристика се установява, че същият има констатирани бягства от дома от много малък. Служи си със заплахи и насилие когато иска да постигне нещо и всички деца домуващи се страхуват от него. Предвид високата обществена опасност на деянието, съдът намира, че прилагане на мерки по ЗБППМН е неадекватно в конкретния случай, поради което следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия.

При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК и определи наказанието по реда на чл. 58а ал.1 от НК, тъй като не намира, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства. Съответното с оглед смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, при превес на първите, съдът намира наказание от минимума към средата на предвиденото в закона, след редукцията му по чл.63 ал.1 т.2 от НК /до 5 г лиш. от свобода/ – а именно лишаване от свобода в размер на 1 година. Същото съгласно разпоредбата на л.58а ал.1 от НПК намали с една трета, като на подсъдимия следва да бъде наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода. Налице са предпоставките на чл.66 ал.1 във вр. с чл.69 ал.1 от НК, за отлагане изтърпяването на същото за срок от 2 години според настоящия състав. Подсъдимият не е осъждан и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му, не е наложително да бъде изтърпяно.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото, от досъдебното производство.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: