Мотиви към Присъда №348/12.06.2012г., постановена по НОХД №360/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.Г.И. ***, за това, че на неустановена дата за периода от 01.09.2011г. до 15.09.2011г. в с.Ясеновец, обл.Разград е отнел чужди движими вещи – 1 бр. чанта за лаптоп на стойност 7.00 лева; 1 чифт дамски боти на стойност 10.00 лева; 1бр. устройство за мобилен интернет на стойност 15.00 лева; 1 чифт анцунг на стойност 10.00 лева; 7 бр. детски блузи на обща стойност 21.00 лева; 2 комплекта сервизи за хранене на обща стойност 10-00 лева; 1 комплект сервиз за кафе на стойност 5.00 лева; 1 бр. детско зимно яке на стойност 8.00 лева; 1 бр. детска зимна шапка на стойност 2.00 лева; 4 чифта дънкови панталони на обща стойност 20.00 лева; 1 бр. детска риза на стойност 3.00 лева; 1 чифт детски къси панталони на стойност 4.00 лева; 1 бр. детско спортно яке на стойност 5.00 лева и 1 бр. мобилен телефон марка “Нокия” на стойност 30.00 лева, всичко на обща стойност 150.00 лева от владението и собственост на Б.Х.Я. и М.Р.Я. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати и заместени – престъпление по чл. 197 т.2, във вр. с чл. 194, ал. 3 във вр. с ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание пробация.

Спрямо подсъдимия И. делото се води в условията на задочно производство, при условията на чл.269, ал.3, т.2 и т.4 от НПК. Подсъдимият И. е напуснал пределите на страната, обявен е за ОДИ и не е установен.

Защитника на подсъдимия счита обвинението за доказано и пледира за налагане на наказание глоба.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.Г.И. е роден на ***г***, с начално образование, безработен, неженен, осъждан.

Подсъдимият И. познавал малолетния св.Н.М.,*** и били съседи. В началото на месец септември 2011г. св.Б.Я.,***, дошъл в с.Хърсово, за да търси работници, тъй като решил да прави ремонт на къщата си. Наел подс.И., който взел със себе си и св. М., да му помага. Двамата работели в къщата, като вечер подс.И. бил пазач на имота. Същият видял, че в гаража на къщата има в кашони прибрани вещи от св.Я., които решил да вземе, независимо, че работодателят му заплащал надник и му купувал храна. Един ден в периода от 01.09.2011г. до 15.09.2011г, подс. И. решил да осъществи замисленото. Рано една сутрин около 5 часа взел от гаража следните вещи: 1 бр. чанта за лаптоп, 1 чифт дамски боти, 1бр. устройство за мобилен интернет, 1 чифт анцуг, 7 бр. детски блузи, 2 комплекта сервизи за хранене, комплект сервиз за кафе, 1 бр. детско зимно яке, 1 бр. детска зимна шапка, 4 чифта дънкови панталони, 1 бр. детска риза, 1 чифт детски къси панталони, 1 бр. детско спортно яке и 1 бр. мобилен телефон марка “Нокия”. Всички вещи напълнил в чанти. Заедно със св.М. ***, като в гората подсъдимият скрил вещите, за които по-късно щял да се върне. Обещал на св.М. да му даде детските дрехи, но така и не го направил. След като напуснал работа подсъдимият, св.Я. установил и липсващите вещи. Досетил се, че подсъдимият може да ги е взел и отишъл да го потърси в с.Хърсово. На 27.09.2011г. отишъл в селото, но подсъдимия го нямало в дома му, след което се прибрал в дома си. След това му се обадили органите на полицията и съобщили, че са открили подсъдимия и той признал за извършеното. С протокол за доброволно предаване от 27.09.2011г. подс. И. предал отнетите вещи, с изключение на дамските боти, като вещите с разписка от 28.09.2011г. били върнати на св.Я., а за липсващите - получил сумата в размер на 10лв от бабата на подсъдимия – св.С..

От заключението на вещото лице, по назначената оценъчна експертиза, стойността на вещите е на стойност 150лв.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелите Б.Я., Н.М., Н.С., както и от приобщените по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК показания на свидетелката М.Я., заключението на оценъчна експертиза, характеристична справка, протокол за доброволно предаване, разписка и останалите писмените доказателствени материали. Преценени съвкупно доказателствата по делото, водят до несъмнения извод за авторството на деянието извършено от подсъдимия.

От съществено значение са показанията на св. М. и Я.. Първият е бил очевидец на извършеното от подсъдимия, а пред втория свидетел, той е признал за извършването на деянието, на същият е върнал и отнетите вещи. Показанията на тези свидетели се допълват от писмените доказателствени материали – протокол за доброволно предаване от 27.09.2011г., разписка от 28.09.2011г.

Относно вида и количеството на отнетите вещи съдът се позовава на показанията на св.Я., който установява, че липсващите вещи са тези, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия. Относно приетата стойност на вещите, съдът се позовава на заключението на вещото лице по оценъчната експертиза, което заключение е компетентно, обосновано и пълно. Показанията на цитираните свидетели са логични, последователни, подкрепящи се от останалите доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “кражба” по смисъла на 194 ал.3 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, тъй като на неустановен ден през периода от в с. Ясеновец, е отнел процесните вещи, без съгласието на собствениците им с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен. Подсъдимия, е отнел посочените вещи, без съгласието на собственика им, като по този начин, го е лишил от владение върху същите, и е установил свое владение върху отнетото. С изнасянето на посочените вещи от имота на свидетеля Я. и отдалечаването от мястото на престъплението, е прекъснала фактическата власт на собственика, установявайки своя трайна власт върху предметите на деянието. Отнетите вещи са с ниска стойност, два пъти под размера на минималната работна заплата за страната, поради което деянието представлява маловажен случай. Отнетите вещи са били възстановени и заместени до приключване на следствието в първоинстанционния съд, поради което е приложима квалификацията на чл.197 т.2 от НК

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е обществената опасност и противозаконността на действията си, предвиждал е общественоопасните им последици и е целял настъпването на тези последици. Намеренията му са били противозаконно да присвои отнетите вещи, видно от последващите действия по продажбата им.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия, съдебният състав взе предвид обществената опасност на деянието и тази на дееца. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита признания още на досъдебното производство и съдействието на полицейските служители, не особено високата стойност на отнетите вещи, имотното състояние но подсъдимия. Като отегчаващи такива, намира високата обществена опасност на деянието, предишните осъждания на подсъдимия. Предвид на което съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание от алтернативно предвидените в закона – пробация. Намира, че наказанието глоба е несъответно на обществената опасност на дееца, а и предвид материалното му положение. Наказанието пробация следва да включва задължителните пробационни мерки за срок от десет месеца, както и 120 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година. Явно е, че наложеното при предишното му осъждане наказание пробация със срок на мерките в законовия минимум /нохд №121/2009г на РРС/, не е постигнало своя превъзпитаващ и правоспиращ ефект върху подсъдимия. Поради което съдът намира, че така определеното наказание и в този размер е съответно на целите на чл.36 от НК.

С оглед изхода на делото, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: