Мотиви към присъда №345/08.06.2012г., постановена по НОХД №361/2012г. по описа на Разградския районен съд.

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу П.Х.П. ***, за това, че на 09.11.2010 г. в с. Г., общ. Р., е упражнявал професия “Превозвач на пътници и товари” с моторно превозно средство – лек автомобил “Дачия Логан” с рег. № *****, без да има съответната правоспособност – лиценз за извършване на превоз на пътници и товари и удостоверение за професионална компетентност изискуеми по чл. 7, ал. 2 от Закона за автомобилните превози и удостоверение за професионална компетентност за превоз на пътници и товари, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТС за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България – престъпление по чл.324 ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС, представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание глоба в максималния размер предвиден в закона.

Производството по отношение на подс. П. се провежда в негово отсъствие, тъй като същият се намира извън пределите на страната, обявен за ОДИ и след щателно издирване не е установено местонахождението му, т.е са налице предпоставките по чл.269 ал.3 т.2 и т.4 от НПК.

Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради несъставомерност на извършеното от подзащитния му деяние, алтернативно за приложението на чл.9 ал.2 от НК.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият П.Х.П. е роден на ***г. в гр. Р., със средно образование, неосъждан.

Подс. П. ***, бил правоспособен водач на МПС. На 09.11.2010г., подсъдимият около 8 часа управлявал л.а. “Дачия Логан” с рег. №****, жълт на цвят, обозначен и оборудван като таксиметров автомобил. В близост до спирката на селото, била и св. Х., която щяла да пътува за гр.Р.. Понеже се познавали и живеели в близост, подсъдимият спрял автомобила и тя се качила, като казала, че отива в гр. Р.. На спирката били и свидетелите А., Ц. и Н., които по принцип чакали автобус за гр.Р.. Всички били познати на подс. П.,***. Подсъдимият спрял, предложил да ги закара до гр. Р., където отивал по работа. За заплащане на цена за превоза, не се били уговаряли или разбирали помежду си. В близост до селскостопанския техникум в гр.Р. автомобилът управляван от подс.П., бил спрян за проверка от свидетелите М. и М. ***. Те извършили проверка на документите на подс. П. и на автомобила, като установили, че нямал удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, разрешение от Община Р. за таксиметров превоз и удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз от отдел “Лицензии” на ИА “АА”, като също така и таксиметровият апарат не бил включен. Съставили му три броя АУАН с №№109771, 109748 и 109749 всички от 09.11.2010г., за констатираните нарушения за извършване на таксиметров превоз по различни текстове от Наредба №34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелите А., Ц., Х., Н., М. и М., АУАН №№ 109771, 109748 и 109749 – всички от 09.11.2010г, НП №№37-0000478 и 37-0000479/10.12.2010г, справка за съдимост и останалите писмени доказателствени материали от досъдебното производство.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимия за извършено престъпление по чл.324 ал.1 от НК, а именно, че на 09.11.2010 г. в с. Г., общ. Р., е упражнявал професия “Превозвач на пътници и товари” с моторно превозно средство – лек автомобил “Дачия Логан” с рег. № ***, без да има съответната правоспособност, изискуема съгласно разпоредбите на чл.7 ал.2 от ЗАП и чл.73 ал.1 т.2 от Наредба №33, не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Съгласно посочения състав на чл.324 ал.1 от НК, наказуемо е деяние, заключващо се в упражняването на професия или занаят, без деецът да има съответната правоспособност. Осъществената от подсъдимия дейност, не попада в приложното поле на този текст. Нормата на чл.324 ал.1 от НК е бланкетна и препраща, към уредени в друг нормативен акт разпоредби - в случая Закона за автомобилните превози и Наредба №33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р България /Наредба №33/, тъй като съгласно обвинението подсъдимият е упражнявал професия – “превозвач на пътници и товари”. За да е осъществен състава на това деяние, е необходимо на първо място да е извършен обществен превоз. Легалното определение за такъв превоз е дефинирано в §1 т.1 от ДР на Закона за автомобилните превози /ЗАП/, а именно, това е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане. В следващите точки на същия параграф е дадено определение за превоз на пътници, съответно и на товари. Съгласно тези разпоредби отново е необходимо този вид обществен превоз да е извършен срещу заплащане. От показанията на всички свидетели по делото, се установява, че процесния ден същите са били превозвани от подсъдимия с л.а., “Дачия Логан..” с рег. № ****, без да имат договорка за заплащане на този превоз. Свидетелите А., Ц., Х. и Н., били познати и съседи на подсъдимия, живеели в същото село, поради което той им е предложил процесния ден да ги закара до гр.Р., тъй като ги видял да чакат автобуса на спирката в с.Г., без договорка за заплащане на някаква цена. В показанията си свидетелите М. и М., също не твърдят да са установили при проверката, която извършили на подсъдимия, да е имало уговорка на пътниците в лекия автомобил да заплатят някаква сума пари за превоза. Същите установили, че извършил три административни нарушения на текстове от Наредба №34/1999г. на МТ за таксиметров превоз, за което на подс.П. били съставени и съответните АУАН посочени по-горе. Дори и да се приеме, че първата група свидетели са били в близки отношения с подсъдимия поради познанството им, техните показания не се опровергават по никакъв начин от показанията на свидетелите М. и М. , нито от други доказателства по делото, които да установява обстоятелството превозът да е бил извършен срещу заплащане, поради което съдът няма как да не ги кредитира. Няма събрани доказателства поставящи под съмнение обстоятелството, че подс.П. е извършвал превоз с МПС срещу заплащане процесния ден. Ирелевантно е това дали той е извършвал такъв превоз в предходен период, за което явно е имало сигнал в КД ДАИ, видно от показанията на свидетелите М. и М., поради което те спрели автомобила за проверка процесния ден. Обвинението срещу подсъдимия е за конкретното деяние извършено на 09.11.2010г., а не за деяние в предходен период. В този смисъл е неоснователен довода на прокурора, че имало сигнал за извършван от подсъдимия системен превоз на пътници. Дали подсъдимият е извършвал такава дейност преди процесния ден, е ирелевантно, тъй като за друг период няма повдигнато обвинение. Обвинението следва да бъде доказано с конкретни доказателства, а не със сигнали, които са само повод за извършване на проверка. Щом осъществявания превоз от подсъдимия не е бил срещу съответно заплащане, то същият не е извършвал дейност конкретния ден, за която е бил необходим лиценз и удостоверение за професионална компетентност, т.е. не е извършвал обществен превоз. Несъстоятелни са доводите на представителя на РРП, че след като автомобила е бил оборудван като таксиметров е нормално между пътниците и шофьора да е имало договорка за цената, която обикновено била тази на автобусния билет. Както вече бе посочено няма нито едно доказателство, събрано по реда на НПК, да е имало уговорка за заплащане за осъществения този ден превоз между подсъдимия и пътниците в автомобила. Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК, присъдата не може да почива на съмнения и предположения каквито са изложените от прокурора. Обвинението също не може да се гради на предположения, а на доказателства и то събрани по реда на НПК.

На следващо място, обвинението срещу подсъдимия е за извършена професия “превозвач на пътници и товари”. Легалното определение за понятието професия се намира в §1 т.2 от ДР на Закона за професионалното образование и обучение – вид трудова дейност, за която се организира професионално образование и обучение. Професията обаче така формулирана от страна на обвинението, която се твърди, че е извършвал подсъдимия, не е упомената нито в Националния класификатор на професиите и длъжностите действал към момента на извършеното деяние, нито в Списъка на професиите за професионално образование и обучение в Р България. В първия е посочена с код 8322 “шофьори на леки автомобили, таксита и покрити коли /фургони/”, но същата е различна от посочената в обвинението. Поради което основание съдът намира, че извършваната дейност от подсъдимия такава каквато му е вменена в диспозитива на обвинението – “превозвач на пътници и товари”, не е професия по смисъла на закона.

За пълнота на изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи, че таксиметровия превоз /за какъвто твърди в пледоарията си представителя на РП, че е извършвал подсъдимият, но за каквато професия и дейност не му е повдигнато обвинение/ е регламентиран в ЗАП и в чл.2 от Наредба №34 от 06.12.1999г за таксиметров превоз на пътници /Наредба №34/. Съгласно посочената разпоредба: “Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил...... по заявен от пътника маршрут.” Т.е. дори и да се приеме, че подсъдимият в случая е бил водач на лек таксиметров автомобил, за упражняването на тази дейност следва да са налице комулативно предпоставките на посочения текст от Наредба №34, т.е. да е извършвал обществен превоз. Не се доказва обстоятелството конкретния превоз да е извършван срещу заплащане, а и както съдът вече отбеляза, обвинение за такава дейност/професия/ - водач на лек таксиметров автомобил на подсъдимия не е било повдигнато.

Поради всичко изложено, осъщественото от подсъдимия е деяние, което не застрашава правосъдието и при липса на обществена опасност от обективна страна, не може да се приеме, че стореното от него съставлява признаците на този състав на престъпление, нито на някой друг от НК. Деянието му би могло да бъде в случая единствено административно нарушение на разпоредби от Наредба №33/1999г.

Предвид липсата на всички съставомерни признаци на състава на престъплението по чл.324 ал.1 от НК, подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено от него деяние по посочения състав.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: