Мотиви към присъда № 329/01.06.2012г. постановена по нохд № 362/2012г. по описа на Районен съд – Разград

РРП е внесла обвинителен акт с обвинение В.Р.В., роден на ***г***, български гражданин, с начално образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********,

В ТОВА, ЧЕ:

На 13.10.2008г. в гр.Разград, съзнателно се е ползвал пред Н.З. Н. – служител на сектор „КАТ-Пътна полиция” при ОД на МВР-гр.Разград от неистински официален документ за завършено образование – свидетелство за завършено основно образование № ***г., издадено на името на В.Р.В. ***, като от него за самото съставяне на неистинския документ не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, пр.1 във вр.с чл.308, ал.2, пр.3 във вр.с ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.

Защитникът намира, че деянието не е съставомерно тъй като процесният документ е ксерокопие.

Подсъдимият се присъединява към защитника си. Изразява съжаление и разкаяние за стореното.

Производството пред РРС се разви по реда на глава 27 НПК - съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.1 НПК.

След като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Обв.В.Р.В. ***. Същият имал завършено начално образование, но нямал завършено основно образование.

През 2008г. обв.В. решил да се снабди със свидетелство за завършено основно образование. Обвиняемият се срещнал с неустановено в процеса на ДП лице, на което не знаел имената. Според обв.В. това лице било от с.Б. и имало прякор - „Белият зъб”. Неизвестното лице казало на обв.В., че може да му набави неистинско свидетелство за завършено основно образование, ако обвиняемият му заплати сумата от 500 лева. Обвиняемият се съгласил и двамата след няколко дни се срещнали, като неизвестното лице дало на обв.В. копие на свидетелство за завършено основно образование № *******г. издадено на името на обвиняемия, завършено през учебната 2000/2001г. в Основно училище „В. *** основно образование. Обв.В. никога не бил учил в ОУ „В.Л.”-с.Б..

На 13.10.2008г. обв.В.В. отишъл в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Разград, където представил неистинския официален документ за завършено образование - № ******г. издадено на името на обвиняемия, за завършено през учебната 2000/2001г. в Основно училище „В. *** основно образование. Обв.В. представил копието на свидетелството, въпреки, че знаел, че същото представлява неистински официален документ. Това свидетелство било представено на св.Н. З. Н. – служител в сектор „КАТ-Пътна полиция” при ОДМВР-Разград. Впоследствие на обв.В. било издадено СУМПС № ******. и контролен талон № ******г., които обвиняемият получил лично.

От приложената по делото справка, изготвена от ОУ „В. ***, е видно, че обв.В.Р.В. с ЕГН ********** не се е обучавал в училището и не му е било издавано свидетелство за завършено основно образование.

Към 2000/2001г. директор на училището е била свид.Р.Г. С..

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че:

1.Отпечатъкът от печат в свидетелство за основно образование № ****. на името на В.Р.В., ЕГН ********** не е положен с печатите на ОУ „В. ***.

2.Ръкописният текст в свидетелството не е изпълнен от лицата Г. С. Г., Р. Г. С., Б. В. Й., В.Р.В. и И. Д. С..

3.Подписът срещу „Директор” в свидетелството не е изпълнен от Б. В. Й.. Дали подписът срещу „Директор” в свидетелството е изпълнен от Г. Г., Р. С., В.В. и И. С. не бе възможно да се установи.

4.Подписът срещу „Класен ръководител” в свидетелството не е положен от Г. С. Г.. Същият вероятно не е положен и от И. Д. С.. Дали подписът срещу „Класен ръководител” в свидетелството е изпълнен от Р. С., Б.Й. и В.В. не бе възможно да се установи.

Фактическата обстановка по делото е безспорно установена и се признава от страните.

Единственият спорен въпрос по делото е дали след като инкриминираният документ е ксерокопие, то деянието явява ли се съставомерно.

Върховният касационен съд в Решение № 116 от 21.III.1988 г. по н. д. № 123/88 г., ВК, Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 6/1989 г., стр. 6, вече е имал повод да посочи, че ПРЕПИСИТЕ ОТ ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ СА СЪЩО ТАКИВА ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ. Ето защо, процесното деяние е съставомерно, независимо от това, че представеният документ е ксерокопие. Само за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че ОРИГИНАЛ на инкриминираната диплома не може въобще да се изготви, тъй като подсъдимият реално не е завършил основно образование.

Така с деянието си, при пряк умисъл, обв.В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.316, пр.1 във вр.с чл.308, ал.2, пр.3 във вр.с ал.1 от НК.

Обвинението се доказва от: показанията на свидетелите Г.Г. /л.32-33/, Ив.С. /л.39-40/, Р.С. /л.49-50/, Н.Н. /л.52-53/ Б.Й. /л.54-55/, протокол за доброволно предаване /л.60-61/, справка за нарушител от региона /л.81/, съдебнотехническа експертиза /л.95-97/ и др.писмени доказателства.

От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

По вида и размера на наказанието:

За извършеното престъпление се предвижда наказание ЛС до 8 години.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид, че процесното свидетелство за завършено образование е било използвано с цел подсъдимият да се сдобие с СУМПС – документ позволяващ му да упражнява дейност източник на повишена обществена опасност. Така подсъдимия като без реално да притежава качествата и уменията, позволяващи управлението на моторно превозно средство би представлявал опасност за транспорта. Целите на закона (чл. 1, ал. 2 от ЗДвП) - да се опазят живота и здравето на участниците в движението, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване, не биха били постигнати, ако СУМПС се получаваха от лица не отговарящи на нормативните изисквания. В горния смисъл е и практиката на ВКС /вж. Решение № 588 от 20.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 570/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева/.

При определяне на наказанието, съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия дадените самопризнания още на ДП с които е съдействал за разкриване на обективната истина, чистото съдебно минало и недоброто икономическо състояние, тежкото му семейно положение.

Основното смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия представлява неразумно дългият срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на изискването за “разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 22 НПК.

Предвид нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, съдът определи на подсъдимия наказание ЛС в размер на 8 месеца, на осн. чл. 13 КЗПЧОС. Така определеното наказание се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Едно по-нататъшно намаление на наказанието би било в нарушение на чл. 36 НК.

Ако не беше нарушението на “разумния срок” на разследването, съдът щеше да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 7 години и 2 месеца.

На осн. чл. 13 КЗПЧОС, с цел компенсиране на подсъдимия за неразумно дълго продължилото наказателно производство, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 години. Ако не бе нарушението на рез умния срок, съдът нямаше да отложи изпълнението на наложеното наказание, независимо от това, че подсъдимият не е осъждан.

По разноските.

На основание чл. 189, ал.3, във вр. с ал.1 НК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РРС сумата 84.55 лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК:

/А. Христов/