Мотиви към Решение №347/12.06.2012г., постановено по АНД №373/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК, срещу обвиняемия В.К.Т. ***, за извършено престъпление по чл.316, във вр. с чл.309, ал.1 от НК, а именно на 01.06.2009г. в гр. Разград съзнателно се е ползвал от неистински частни документи /референции издадени от Сдружение “*****” гр. Р. и “**********” гр. С. на “*****” АД гр. Р., удостоверяващи, че са партньори в областта на предоставянето на социални услуги, които документи не изхождат от лицата, посочени за председатели на сдруженията/, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. С постановлението се предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия, счита обвинението за доказано и моли на същия да бъде наложено административно наказание глоба към максималния размер.

Защитника на обвиняемия пледира за постановяване на оправдателен акт, поради несъставомерност на извършеното от подзащитния му както от обективна така и субективна страна.

Обвиняемият дава обяснения в с.з. намира, че не е извършил престъплението за което е обвинен.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият В.К.Т. е роден на ***г. в гр. С., живее в гр.Р.. Същият е с висше образование, женен, неосъждан.

Обвиняемият Т. бил в съвета на директорите на “*****” АД гр. Р., както и на “****” АД, на които дружества му било възложено и представителството. Част от дейността на “****” АД гр.Р., се състояла в извършване на социални дейности и социални услуги. През 2009г. дружеството участвало в процедура за продажба на недвижим имот чрез търг собственост на Областна администрация/ОА/ гр. Р., открита със Заповед №108/28.04.2009г. на областен управител на гр. Разград. Съгласно тръжната документация, към офертата участниците в търга следвало да приложат задължителни документи, както и референции /препоръки/ от организации регистрирани в регистъра за извършване на социални услуги. Документацията за търга се подготвяла от екипа и сътрудниците работещи в дружеството на обв. Т.. За снабдяване с изискуемите референции, обвиняемият се свързал с представляващите две познати нему сдружения с нестопанска цел – св. Р. и св. Г., председатели съответно на управителния съвет на “****” гр.Р. и на “***** “********” гр. С., с които същият е имал предишни контакти и е участвал с дарения от името на представляваното от него дружество “******”. Референциите представлявали препоръки, в които следвало организациите регистрирани в регистъра на доставчиците на социални услуги в МТСП “Агенция за социално подпомагане”, каквито били тези две сдружения, да удостоверят наличието на договорни и други взаимоотношения с кандидатите участници в търга. Били съставени два документа - референции от името на “****” гр. Р. и “**********” гр. С., съответно с изх. №11/25.05.2009г и изх. №15/26.05.2009г. /л.17 и л.12 съдържащи се в папка в плик с предложение от “**** Р. АД до ОА/ Първият документ бил подписан от председателя на управителния съвет на “****” гр.Р. – св.Р. и съответно подпечатан с печата на сдружението, а вторият документ, не бил подписан от управителя на “******” гр. С. – св. Г., а от св. М., която работела в сдружението. Същата на 26.05.2009г., била помолена от колежката си и управител на сдружението, която не била него ден в офиса, да се подпише вместо нея на процесния документ, който им бил изпратен по имейл в офиса. Св.Г. била наясно със съдържанието на референцията и дала съгласиуто си да бъде издадена на обвиняемия, като представител на “*****“ АД, тъй като го познавала и сдружението преди това имало отношения с обвиняемия, като представляващ друго дружество “*****” АД гр. Р.. След като св. М. подписала документа, където следвало да е подписа на представляващия сдружението, същият бил изпратен от гр. С. до “****” АД гр. Р.. Упълномощен представител на “*****” АД, съгласно пълномощно /л.42/ издадено от обв.Т., подал документите включително и процесните две референции, за участие в тръжната процедура на 01.06.2009г. в ОА гр. Р.. На 02.06.2009г. комисия назначена от Областния управител на гр. Разград, прегледала подадените от всички участници в търга документи и взела решение, с което класирала на първо място, представляваното от обвиняемия дружество “****” АД гр.Р..

Според заключението на вещото лице по назначената графологическа експертиза, процесните документи – референция от “****” гр.Р. и референция издадена от “********” гр. С. /обект на изследване съответно с №6 и №9 в заключението/ са оригинали. Представляват принтерно отпечатан текст върху бял лист с формат А4 с положени саморъчни подписи със синя на цвят химикална паста и тампонни отпечатъци от печат. Подписа положен в референция обект №6 /издадена от “*****” гр. Р./ е изпълнен от Р.А.Р.. Отпечатъка в същия обект представлява тампонен отпечатък от печата на Сдружение с нестопанска цел “*****” гр. Р.. Подписа в обект №9 /референция издадена от “*****” гр. С./ не е изпълнен от Х.Г.... положения отпечатък от печат върху подписа представлява оригинален такъв.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Х.Г., И. М. и Р.Р., приобщените по делото доказателства от ДП – показанията на свидетелите Е., Д., Д., Б., Х., Ц. и Й., заключението по графологичната експертиза, справка за съдимост, декларация, заверени преписи от: Заповед №108/28.04.2009г. на Областен управител, тръжни документи, пълно описание на предмета на търга, Обявление, Удостоверения от Агенцията по вписванията на “****” АД гр. Р., “****” АД гр.В., “****” ООД гр. Б., декларации за записване на акции, устав на “*****” АД, списък на учредителите на “****” АД, договор за възлагане на управление, протокол от учредително събрание на “*****” АД, удостоверения за регистрация на сдружения с нестопанска цел за предоставяне на социални услуги, пълномощно с изх. №8-30 от 30.04.2009г,протокол за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на имот - частна държавна собственост, Заповед №159/08.06.2009г., договор №25 от 22.07.2009г. за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, договори за дарения от 25.05.2009г., 10.12.2008г., и от 01.03.2007г. актове за дарения, удостоверение от АВ на “******” АД гр. Р., фактура от 10.12.2008г., преводно нареждане от 26.05.2009г., платежно нареждане, разходен касов ордер от 15.12.2008г.

Предвид изложеното от фактическа страна, съдът намира, че с поведението си обвиняемият не е осъществил състава на престъплението по чл.316 във вр. с чл.309 ал.1 от НК по следните правни съображения:

На първо място, съдът намира, че процесните референции предмет на делото издадени от сдружения с нестопанска цел - “****” гр. Р. и “*******” гр. С., не са приобщени по делото по реда на НПК. Доказателствата по реда на закона се събират от компетентните органи, чрез способите предвидени в НПК регламентирани в чл.136 ал.1 от НПК, същите следва да бъдат обективирани в съответен протокол. Такъв обаче липсва по делото. Не е ясно как всички документи приложени в шест папки, като предмет на настоящото са две референции от съдържанието на папка в плик с надпис “Предложение от “*****” АД за участие в таен търг за продажба на обект..”, са били предадени, съответно приобщени към ДП. Наказателния процес е строго формален и събирането на доказателства става само по изрично предвидените в него способи и то по конкретното дело. Поради което съдът намира, че процесните два документа не са приобщени по надлежния ред, поради което следва да се изключат от доказателствения материал.

На следващо място, дори и да не е налице горното процесуално нарушение и да се приемат процесните документи като част от доказателствения материал, събран по реда на НПК, съдът намира, че извършеното от обвиняемия деяние, не е съставомерно по чл.316 във вр. с чл.309 ал.1 от НК. За да е осъществен съставът на това престъпление, следва да са налице всички обективни и субективни признаци на тази норма, а именно, съзнателно ползване от неистински частен документ, като за самото му съставяне от самия обвиняем не може да се търси наказателна отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.93 т.6 от НК и задължителната практиката – Постановление №3/1982г на Пл на ВС, неистински документ е този, който не изхожда от лицето сочено за негов автор, придаден му е вид, че е писмено изявление на друго лице, а не на неговия автор. Самото съдържание на документа – вярно или не е без значение за неистинността му. Т.е. в случая, документът не следва да е издаден, подписан от лицето, сочено за негов автор. Единият от процесните – референция с изх № 11/25.05.2009г издадена от сдружение с нестопанска цел “****” гр.Р., се установява от заключението на графологичната експертиза, неоспорена от страните, че е оригинал, с оригинален тампонен отпечатък от печат, който е на това сдружение, а подписа срещу председател на управителния съвет е положен от св.Р., който е председател на това сдружение, видно от показанията на същия в с.з. Т.е. подписа в този документ е на лицето, посочено за негов автор. Същият изхожда от него, поради което документът няма как да е неистински. Обстоятелството дали св. Р. си спомня дали е издавал и подписвал точно такъв документ, е ирелевантно за съставомерността му, тъй като безспорно е установено, че подписа е положен от него, а и в показанията си той не отрича този факт като заявява, че е възможно подписа да е положен от него. Необяснимо защо в такъв случай е било повдигнато обвинение, че този документ е неистински, което се поддържа и в с.з. като изложените доводи за съставомерност на това деяние от РП, са в противоречие на събраните по делото доказателства. По отношение на другия документ – референция с изх. №15/26.05.2009г. издадена от “*******” гр. С., в действителност както експертизата, така и от показанията на свидетелите Г. и М., се установява, че подписа положен на издателел на документа, не е на св. Г. – представляваща сдружението, а подписа е положен от друго лице – св. М.. Както бе посочено по-горе, за съставомерността на деянието по чл.309 ал.1 от НК, е необходимо разминаването между действителния автор на документа и този който го е издал – в случая е подписан от неоторизирано лице – св. М., която не е имала представителни функции по отношение на сдружението. Т.е. документът не е подписан от неговия автор. Макар и св.Г. да е знаела и да е дала съгласието си друго лице да подпише документа, който изхожда от представляваното от нея сдружение, същият е неистински такъв. Това е видно и според Постановление №3/1982г на ПЛ на ВС – “..деянието ще съставомерно и когато лицето от чието име е издаден документа, предварително е дало съгласието си за съставянето му”. При това положение обаче пак съгласно това постановление на ПЛ на ВС, “..следва да се прецени възможното наличие на предпоставките в чл.9 ал.2 от НК”. С установяване на неистинността на документа обаче не се изчерпва състава на престъплението, за което е обвинен обв.Т. – по чл.316 във вр. с чл.309 ал.1 от НК. За осъществяването на това деяние, следва да е налице и съзнанието на дееца, че се ползва от неистински документ, т.е. обвиняемият в случая, да е съзнавал неистинността на авторството на ползваните документи при представянето им в ОА гр. Разград. Както вече бе посочено, референция с изх № 11/25.05.2009г издадена от сдружение с нестопанска цел “*****” гр. Р., е истински документ, поради което няма как след като е истински и изхожда от своя автор, да се ползва като неистински. По отношение на другия документ - референция с изх.№15/26.05.2009г. издадена от “************” гр. С. се установи, че от формална страна, същият е неистински документ /ако не се приеме приложението на чл.9 ал.2 от НК относно малозначителността на това деяние на посоченото в Пост №3/82 Пл ВС основание, за знанието и съгласието на истинския издател на документа/.За да е осъществен състава на това престъпление, което е умишлено ползването на този документ от обвиняемия следва да е станало със знанието от негова страна на обстоятелството, че същият не е бил издаден /подписан/ от св. Г.. От събраните гласни доказателства по делото се установява, че обвиняемият не е присъствал при съставянето на този документ, тъй като св. М. е положила подпис срещу името на св. Г. но това не е било известно на обвиняемия. Никой от свидетелите не установява факта, че това е достигнало до знанието на някого, освен на св. Г., още по-малко на обвиняемия. Освен това този документ е изпратен от гр. С. - седалището на сдружението където е подписан, в офиса на представляваното от обвиняемия дружество, като няма събрани доказателства обвиняемият да е присъствал както на съставянето /да е видял кой полага подписа/ на документа така и на получаването му. Предвид липсата на доказателства относно съзнанието на последния факт, деянието не е било извършено умишлено и съзнателно от него – т.е. при представянето на документа в ОА Разград, обвиняемият Т. да се е ползвал от негово съдържание като е знаел, че тази референция не е подписана от св. Г.. След като липсва субективната страна като елемент от този престъпен състав, деянието е изцяло несъставомерно по това обвинение, за ползването и на този документ и обвиняемият няма как да носи наказателна отговорност, поради което следва да бъде признат за невиновен и оправдан за това да е извършил престъплението по чл.316 във вр. с чл.309 ал.1 от НК.

За пълнота на изложеното съдът следва да обсъди дали фактическите обстоятелства по делото, не сочат за друг вид престъпно деяние. При правилно установени факти, според съда, същите са били подведени под неправилната правна квалификация. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда извежда различна от посочената от държавното обвинение, квалификация на деянието. Процесните два документа /доколкото могат да се обсъждат като доказателства събрани по реда на НПК/ не са частни, а официални документи. Съгласно разпоредбата на чл.93 т.5 от НК официален документ е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. В случая и двата документа – референции/препоръки/, следва да се издадат от съответните надлежно регистрирани неправителствени организации, като удостоверяват изискуемите факти - конкретно договорни или други взаимоотношения между дружеството представлявано от обвиняемия с тези организации извършващи социални услуги. Двата документа са издадени от определени организации – сдружения с нестопанска цел, регистрирани по надлежния ред. Същите се представляват от техните управители, които са длъжностни лица по смисъла на чл.93 т.1 б. ”б” - изпълняват ръководна работа в обществена организация /Пост.3/82г на Пл ВС т.3/. Документите са издадени по предвидения ред от тези лица, съдържат твърдения за съществуването на факти и обстоятелства. По аргумент на противното, частен е всеки документ, който е съставен от недлъжностно лице, както и когато е съставен от длъжностно лице не в кръга на службата му, или от представител на обществеността извън кръга на възложените му функции. Т.е. според съда, процесните документи са официални документи. Относно това дали са истински, по горе бяха изложени съображения, които съдът няма да преповтаря. Относно съдържанието им обаче, а именно верността на удостоверените в тях обстоятелства, са налице доказателства, че не отговарят на действителността, тъй като не се установяват твърдените в документите обстоятелства – някакъв вид взаимоотношения по отношение на представляваното от обвиняемия дружество “Х.” и тези организации. Такива взаимоотношения са съществували, но между другото представлявано от обвиняемия дружество. Невярното документиране и съзнателното ползване на такива документи, са признаци и обстоятелства изпълващи друг състав на по-тежко престъпление, но такова обвинение не е било повдигано на обвиняемия и такива фактически обстоятелства не са му били предявени, поради и което няма съдът как да се произнесе. Единствено прокурора е този който привлича лицата към отговорност и повдига обвинението и по този начин определя пределите и рамките на доказване в конкретното дело, а съдът се произнася по съставомерността и доказаността на обвинението така както фактически и правно е квалифицирано в съответния прокурорски акт.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: