Мотиви към Присъда №353/15.06.2012г., постановена по НОХД №396/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу К.П.Ж. за това, че за времето от 01.06.2011 г. до 31.03.2012 г. включително, в гр. Разград, след като е осъден с решение № 55/28.02.2007 г. по гр. дело № 1403/06 г. по описа на РС гр. Разград, влязло в сила на 28.03.2007 г. да издържа свои нисходящи – малолетните си деца П. К. П. – ЕГН ********** и М. К. П. – ЕГН **********, като изплаща ежемесечна издръжка в размер на 60 лв. за всяко от тях, чрез тяхната майка Т.М.Г., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 10 месечни вноски на стойност 600 лв. за детето П. К.П. и 10 месечни вноски на стойност 600 лв. за детето М. К. П., всичко на обща стойност 1200 лв., като деянието е извършено повторно – престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от 4 години, както и наказание обществено порицание.

Подсъдимият дава обяснения, в които признава, че не е заплатил дължимите суми за издръжка на децата си. Сочи, че е бил безработен и не е имал възможност за това.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.П.Ж. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, неженен, осъждан.

С присъда №391 по нохд №447/2008г. по описа на РС - Разград, влязла в сила на 31.10.2008г., на подсъдимия е наложено наказание за извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК.

Подсъдимият е баща на децата П. К. П. и М. К. П., родени на ***г. С майка им свидетелката Т.М.Г. живели на съпружески начала в периода от 2001г. до 2003г. С Решение №55 по гр. дело №1403/2006г. по описа на РРС, влязло в сила на 28.03.2007г., подсъдимият е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на своите малолетни деца, като размерът на една месечна вноска за всяко от тях е в размер на 60 лева. Дължимата издръжка следвало да заплаща, чрез тяхната майка и законна представителка. Двете деца живеели при майка си в гр. Р., същата се грижела за тях, подпомагана от майка си. В момента двете деца били на 9 години – ученици. За времето от 01.06.2021г до 31.03.2012г. подс. Ж., не е заплатил нито една вноска от дължимата издръжка и за двете си деца.

Подсъдимият има регистрирани на свое МПС – л.а. “Москвич” с рег. №*****. В процесния период подсъдимият е бил в трудовоправни отношения от 04.06.2011г. до 21.07.2011г. и от 27.09.2011г. до 04.10.2011г.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелката Г., а също и от обясненията на подсъдимия дадени в с.з., от приложените писмени доказателствени материали по ДП – справка за съдимост, декларация, справки от сектор ПП при ОД на МВР, препис от решение по гр. д. №1403/2006г на РРС, справка от ОД “Земеделие”, справка от АСП Бюро по труда, справка от служба Вписвания при РС-Разград, копие от изп. дело №35/2007г по описа на РС-Разград.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият К.П.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, тъй като за времето от01.06.2011 г. до 31.03.2012 г. включително, в гр. Разград, след като е осъден с решение № 55/28.02.2007 г. по гр. дело № 1403/06 г. по описа на РС гр. Разград, влязло в сила на 28.03.2007 г. да издържа свои низходящи – малолетните си деца П. К. П. – ЕГН ********** и М. К. П. – ЕГН **********, като изплаща ежемесечна издръжка в размер на 60 лв. за всяко от тях, чрез тяхната майка Т.М.Г., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 10 месечни вноски на стойност 600 лв. за детето П. К. П. и 10 месечни вноски на стойност 600 лв. за детето М. К. П., всичко на обща стойност 1200 лв., като деянието е извършено повторно. Подсъдимият е знаел задължението си произтичащо от осъдителното съдебно решение, но въпреки това не го е изпълнил. Възможността на подсъдимия, да заплаща издръжка на двете си деца, е преценена от гражданския съд, присъдил издръжката и подсъдимия е следвало да се съобрази с това решение. Твърденията на подсъдимия, че не работел, не обуславят изводи различни от изложените. Подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние чрез бездействие - същият съзнателно не е изпълнил задължението си да заплати издръжка не децата си, за която е осъден, за повече от две вноски. Ето защо съдът приема, че подсъдимият е осъществил състава на вмененото му престъпление, като от субективна страна е действал умишлено – съзнавайки задълженията си, но без да се съобрази с тях. Цитираното по–горе осъждане за същото деяние, обуславя предпоставките на чл.28 НК, по отношение на процесното, извършено след като с влязла в сила присъда е бил осъден за същото престъпление, като от изтърпяването на наказанието по това осъждане/за чието изтърпяване няма данни/, не е изтекъл срокът по чл.30 ал.1 от НК.

За извършеното престъпление, разпоредбата на чл.183 ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Съдът определи наказанието, съобразно изискванията на чл.54 НК, като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му и останалите смекчаващи, и отегчаващи вината обстоятелства. Степента на обществена опасност на деянието е съответна на този вид престъпления, предвид засегнатите обществени отношения. Подбудите за извършване на деянието, са обусловени от липса на работа и доходи за подсъдимия през повечето време в процесния период. Степента на обществена опасност на дееца е по-висока, тъй като същият е осъждан за такова престъпление, извън това взето предвид при квалификацията на деянието и то отново за същото престъпление. Съдът отчита като смекчаващи обстоятелства това, че подсъдимия очевидно съзнава вината си и я признава, няма доказателства да работи и в този смисъл не-доброто му финансово състояние, а като отегчаващи – неплащането на нито една месечна вноска. При това съдът намира, че следва да бъде определено наказание от алтернативно предвидените – лишаване от свобода. Явно, че наложеното му при предходно осъждане наказание пробация, не е изиграло своята правоспираща и превъзпитаваща роля. Срокът на наказанието лишаване от свобода, следва да бъде от средния към максималния размер, предвид превеса на смекчаващите вината обстоятелства, посочени по-горе, а именно 6 месеца лишаване от свобода. Налице са предпоставките на чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание, да бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като на подсъдимия не е налагано наказание лишаване от свобода, като съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително неговото изтърпяване. Съдът наложи и комулативно предвиденото наказание обществено порицание, което следва да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радио Разград. Така наложеното наказание в случая, съдът намира за справедливо и чрез него ще бъдат изпълнени целите на наказанието визирани в чл.36 НК.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: