МОТИВИ

към Присъда № 328/01.06.2012г. постановена по НОХД № 397/2012 г. по описа на Районен съд Разград

РРП е внесла обвинителен акт с обвинение против подсъдимия Е.А.М. – роден на ***г***, адрес за призоваване в страната: с.Л., общ.И., обл.Р., ул.”*****” № **, български гражданин, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********,

В ТОВА, ЧЕ:

На 26.06.2008г. в с.Я., общ.Р., противозаконно е присвоил чужди движими вещи – 1200 лв., собственост на Н. М. Х. – от с.с., които е владеел – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

РРП поддържа обвинението.

Защитникът акцентира на смекчаващите отговорността обстоятелства. Моли в случай че подсъдимият бъде признат за виновен наказанието му да бъде ЛС за срок от 6 м., чието изпълнение да се отложи за срок от 3 г., на осн. чл. 66, ал.1 НПК.

Подсъдимият не се явява. Производството се разви в негово отсъствие, на осн. чл. 269, ал.3, т.2 и т. 4,б. “а” НПК.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:

Свидетелят Н. Х. е управител и едноличен собственик на капитала на “****” ЕООД с. Я.. Тази фирма притежавала бензиностанция в с.Я..

На 25.06.2008г. при св.Х.отишло лице, което Х. не познавал до този момент – обв.М.. Двамата разговаряли и тъй като св.Х. имал нужда от работник за бензиностанцията, постигнали съгласие обв.М., да започне работа, като продавач на гориво на следващия ден – 26.06.2008г. Според уговорката на 26.06.2008г. обв.М., се явил на бензиностанцията в 07,00 часа и започнал работа, като продавач на гориво. Двамата със св.Х., се уговорили същия ден св.Х., да оформи трудов договор. Св.Х. поискал от обв.М., да му даде личната си карта, но обв.М. му заявил, че ще му я даде същия ден след обяд. След това св.Х. оставил обв.М. да работи сам на бензиностанцията.

Обв.М. започнал да продава гориво на идващите клиенти. До около 14 часа обв.М. събрал сумата от 1200 лева. Обв.М. решил да вземе тази сума за свои лични нужди. След като взел сумата обв.М. се обадил на св.Х. Х., с която живеел на съпружески начала на квартира в с.Д.. Казал на св.Х. да се приготви, след което наел такси от гр.Р., с което отишъл до квартирата им в с.Д.. Двамата със св.Х. със същото такси, отишли до гр.В., където слезли на спирка в селото. Там обв.М. казал на свидетелката Х., че е взел оборота от бензиностанцията на св.Х.. През това време на св.Х. се обадила сестрата на обв.М., на име М., която казала на св.Х., че св.Х. е съобщил в полицията за това, че обв.М., липсва заедно с оборота на бензиностанцията. Св.Х. съобщила това на обв.М., който настоял двамата да отпътуват за гр.Р., но св.Х. отказала. Обв.М. й дал сумата от 100 лева, за да се прибере с такси в с.Д., след което той с автобус отпътувал за гр.Р.. След като пристигнал в гр.Р. обв.М., отново се обадил на св.Х. като двамата се уговорили св.Х., да отиде на ж.п. гара Р., от където обв.М. да я вземе. През това време св.Х. се свързала със св.Х. и му съобщила, че двамата с обв.М. ***. Св.Х. отишъл в квартирата на св.Х. и с автомобила си я закарал на ж.п. гара Р., след което, спрял личния си автомобил в близост до ж.п. гара Р., очаквайки пристигането на обв.М..

Обв.М. отново наел такси от гр.Р., управлявано от св.К. С. и с него се върнал в гр.Р.. При пристигане на ж.п. гара Р., където го чакала св.Х., обв.М. видял, че в близост до ж.п. гарата е паркиран автомобила на св.Х.. Обв.М. накарал св.С. да обърне обратно в посока гр.Р., след което да спре и поискал от св.С. мобилния му телефон. Обв.М. се обадил на св.Х., като я попитал защо го лъже и дали действително, желае да отпътува с него. Св.С. попитал обв.М. какъв е проблема и обв.М. му заявил, че е в конфликт с брат си, който щял да го бие и чийто автомобил бил видял, визирайки автомобила на св.Х.. Св.С. предложил на обв.М., да влезе в багажника на автомобила, а той да вземе св.Х., която обв.М. представил пред него, като своя съпруга заедно с децата им. След влизането на обв.М. в багажника на автомобила св.С., отишъл на ж.п. гара Р., където чакала св.Х., която знаела, от обв.М., номера на таксито. Св.Х. заедно с децата им, се качила в таксиметровия автомобил и св.С. потеглил към гр.Р., като св.Х. с личния си автомобил потеглил след тях. През цялото време до гр.Р. св.Х. следвал автомобила на св.С., а обв.М. се возил в багажника на автомобила на св.С..

В гр.Р. св.С. спрял пред Първо РУП и тъй като се притеснявал да не възникне скандал, отишъл при дежурния, като му съобщил, че кара в багажника си едно лице, което е търсено, вероятно за да бъде бито.През това време обв.М. подал на св.Х. сумата от 840 лв.която била останала от взетата от него сума от 1200лв.. След това св.С. вкарал автомобила в двора на Първо РУП-Р., където случая бил поет от свидетелите Д. Д. – полицай ООР при Първо РУП-гр.Р. и св.Я.Г. – оперативен работник в същото РУП. Свидетелите провели разговор със св.Х. и св.С., след което отворили багажника на таксиметровия автомобил и извадили обв.М..

Св.Я. Г. снел подробни обяснения на св.Х. и обв.М. който признал пред св.Г., за извършеното деяние.

С протокол за доброволно предаване от 27.07.2008г. св.Х. предала на св.Г. сумата от 840 лева, като заявила, че парите са й дадени от обв.М. и, че парите са откраднати от бензиностанцията в с.Я..

С разписка от 29.07.2008г. сумата от 840 лева в различни банкноти е предадена на св.Х..

В процеса на досъдебното производство обв.М. е напуснал постоянно си местоживеене и същият не е установен.

Видно от докладна записка и от проведени разговори със съседи обв.М. се намира в Република Германия на неустановен адрес.

С телеграма № 10018/22.03.2012г. на ГДКП – гр.София, обв.М. е бил обявен за общодържавно издирване, с мярка „Установяване на адрес”, но до настоящия момент, не е издирен.

Поради това наказателното производство спрямо него е проведено и приключено по реда на задочното производство, на основание чл.269, ал.3, т.2 и т.4, б.”а” от НПК.

РРС не споделя извода на органите на ДП, че процесното престъпление следва да се квалифицира по чл. 206, ал.1 НК. Правилната квалификация на горецитираното деяние според настоящия съдебен състав е по чл. 201 НК – длъжностно присвояване. Това е така защото подсъдимият е имал качество на длъжностно лице /продавач на гориво в “******” ЕООД/ и е присвоил чужди пари /собственост на “*****” ЕООД/ - 1200 лв., връчени му в това му качество да ги пази и управлява.

Ирелевантно е, че към момента на деянието подсъдимият все още не е бил надлежно назначен.

Върховният касационен съд в Решение № 331 от 26.04.2007 г. на ВКС по н. д. № 1075/2006 г., III н. о., вече е имал повод да посочи, че : Фактическите отчетници, на които се възложи устно работа или служба от ръководни длъжностни лица, придобиват качествата на субект по чл. 93, ал. 1, б. "а" и "б" НК и ако в периода до издаване на изискуемата се от закона писмена заповед за назначаване същите се разпоредят с повереното им имущество, те следва да носят отговорност за длъжностно присвояване.

Длъжностното присвояване по чл. 201 НК, е по- тежко наказуемо от колкото повдигнатото обвинение от страна на РРП по чл. 206 НК. Ето защо, РРС не може да осъди подсъдимия за извършено престъпление по чл. 201 НК. Така РРС призна за виновен и осъди подсъдимия по повдигнатото обвинение.

Друг пропуск на органите на ДП, е че същите неправилно са приели, че предмета на престъплението – сумата от 1200 лв., е собственост на ФЛ Н. М. Х.. По делото няма спор, че тази сума е собственост на “*****” ЕООД / 100 лв. дадени оборотни и 1100 лв. получени при продажба на гориво/. Обстоятелството, че Н. М. Х. е едноличен собственик на “******” ЕООД не водят до друг извод. Законът обаче изисква вещта да е само "чужда", т. е. достатъчно е деецът да знае, че тя не е негова /в този смисъл Решение № 479 от 4.10.2002 г. на ВКС по н. д. № 351/2002 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов, Бюлетин на ВКС бр. 4/2003 г., стр. 4/. Ето защо, РРС осъди подсъдимия, че е присвоил процесната сума, която е собственост на “******” ЕООД.

Обвинението се подкрепя от показанията на свидетелите К. С. С., Д. В. Д., Х. Х., Я. Т. Г., свидетелство за съдимост и други писмени документи.

Престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желал тяхното настъпване.

Относно наложеното наказание.

За процесното престъпление, редакцията на чл. 201, ал.1 НК /ДВ, бр.10/1993г./ във вр. с чл.2, ал.2 НК действаща към момента на деянието предвижда наказание ЛС до 6 години.

Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява наличието на влязла в сила присъда за друго престъпление от общ характер, както и високата стойност на предмета на престъплението. Отегчаващо отговорността обстоятелство, по арг. чл. 56 НК, се явява, че деянието на подсъдимия реално осъществява престъпления състав на далеч по - тежко наказуемото престъпление по чл. 201, ал.1 НК /но поради пропуски на органите на ДП не е повдигнато правилно обвинението/.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете частичното възстановяване на предмета на престъплението. Смекчаващи отговорността обстоятелства се явяват и лошото имотно състояние на подсъдимия. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите. /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.

Основното смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия представлява неразумно дългият срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на изискването за “разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 22 НПК.

Предвид нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, съдът определи на подсъдимия наказание ЛС в размер на 1 година, на осн. чл. 13 КЗПЧОС. Така определеното наказание се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Едно по-нататъшно намаление на наказанието би било в нарушение на чл. 36 НК.

Ако не беше нарушението на “разумния срок” на разследването, съдът щеше да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 5 години и 6 месеца.

На осн. чл. 13 КЗПЧОС, с цел компенсиране на подсъдимия за неразумно дълго продължилото наказателно производство, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 години. Ако не бе нарушението на рез умния срок, съдът нямаше да отложи изпълнението на наложеното наказание, независимо от това, че подсъдимият не е бил осъждан към момента на извършване на деянието.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

/Атанас Христов/