МОТИВИ

към Присъда № 378/22.06.2012г. постановена по НОХД № 408/2012 г. по описа на Районен съд Разград

РРП е повдигнала обвинение срещу

1. К.П.К. – роден на ***г***, адрес за призоваване: гр.Р.******** български гражданин, българин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********,

В ТОВА, ЧЕ:

На 27.08.2008г. в гр.Разград, в съучастие като съизвършител с М.А.И. от с.гр., е повредил противозаконно чужда движима вещ – счупил челно стъкло и увредил преден капак и таван на л.а.”Алфа Ромео 145” с рег. № ****, на обща стойност 370,00 лева, собственост на Б. Б. А. – с.гр., престъпление по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

И срещу

2. М.А.И. – роден на ***г***, адрес за призоваване: гр.Р.*****, български гражданин, българин, с основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********,

В ТОВА, ЧЕ:

За това, че на 27.08.2008г. в гр.Разград, в съучастие като съизвършител с К.П.К. от с.гр. е повредил противозаконно чужда движима вещ – счупил челно стъкло и увредил преден капак и таван на л.а.”Алфа Ромео 145” с рег. № **** на обща стойност 370,00 лева, собственост на Б. Б. А. от с.гр., като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

В открито съдебно заседание РРП поддържа обвинението.

Защитникът на подс. М.А.И., адв. К. М. *** намира обвинението за недоказано и моли за оправдателна присъда. При условие на евентуалност, в случай че съдът приеме за доказана фактическата обстановка в ОА, защитникът моли да се приеме, че подзащитният е извършил деянието паради увлечение и лекомислие. При условие на евентуалност, се моли за минимално наказание ЛС, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от 3 г., на осн. чл. 66, ал.1 НК.

Защитникът на подс. К.П.К., адв. П. П. ***, също намира обвинението за недоказано и моли за оправдателна присъда спрямо подзащитния му. При условие на евентуалност също се моли за минимално наказание.

Делото бе разгледано в отсъствие на подсъдимите, на основание чл. 269, ал.3НПК.

По допустимостта на прочитането, на свидетелските показания дадени пред орган на ДП, на осн. чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т. 5 НПК, както и неизвършването разпит на вещото лице на осн. чл. 282, ал.3 НПК, с оглед даденото съгласие за това от страна на защитниците и прокурора, при разглеждане на дело в отсъттвие на подсъдимия по реда на чл. 269, ал.3 НПК, в о.с.з. след предварително изслушване по чл. 370 НПК, в което о.с.з. е постановено, че делото ще се разгледа по общия ред.

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, вече се е произнасял по ВНОХД № 100/2012г. с Решение по същество относно първоинстанционно производство, когато в първоинстанционния РС, след предварително изслушване, което е приключило с определение, че делото ще се разгледа по общия ред /поради отсъствието на подсъдимия/, в същото о.с.з. производството е продължило по общия ред. Въпреки неявяването на свидетелите и вещите лица, /с оглед предварителното изслушване/, прокурорът и защитникът са дали съгласие да бъдат прочетени показанията на неявилите се свидетели на осн. чл. 281, ал.5, във вр. с ал.1, т.5 НПК, и са дали съгласие да не се провежда разпит на неявилото се вещото лице, на осн. чл. 282, ал.3 НПК. Такова съгласие, не е дал подсъдимият предвид отсъствието на същия, а делото е разгледано по реда на чл. 269, ал.3 НПК /задочно производство/. С оглед даденото съгласие от страна на защитата и на прокурора, с протоколно определение първоинстанционния съд е прочел показанията на непризваните и неявили се свидетели, дадени пред орган на ДП на осн. чл. 281, ал.5, във вр. с ал.1, т. 5 НПК. Прочел е и заключението на експертизата, без да извършва разпит на вещото лице, на осн. чл. 282, ал.3 НПК. След постановяването на осъдителна присъда, по жалба на защитника, в Окръжен съд – Разград е било образувано ВНОХД № 100/2012г. ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕТО МУ РОС НЕ Е КОНСТАТИРАЛ, ЧЕ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ЗАСЕДАНИЕТО ПРЕД ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ РС Е ДОПУСНАТО ПРОЦЕСУАЛНО НАРУШЕНИЕ. Със своето решение, РОС е изменил обжалваната присъда единствено досежно квалификацията на деянието и размера на наказанието.

Настоящия съдебен състав изцяло споделя горната практика на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД, а именно – че след като в съдебно заседание, след предварително изслушване се установи, че делото следва да бъде разгледано по общия ред, поради отсъствието на подсъдимия на осн. чл. 269, ал.3 НПК, то в същото съдебно заседание въпреки непризоваването и неявяването на свидетелите и вещите лица, показанията на свидетелите дадени пред орган на ДП могат да бъдат прочетени на осн. чл. 281, ал.5, във вр. с ал.1, т. 5 НПК, както и може да се прочете заключението на експертизите, без да се извършва разпит на вещите лица, ако защитника и прокурора дадат съгласие за това.

За разлика от текста на 281, ал. 1, т.3 НПК – “свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация;” както и за разлика от текста на т. 4 – “свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал”, нормата на чл. 281, ал. 1, т.5 НПК допуска прочитането на показанията, ако “свидетелят не се явява и страните са съгласни с това”. Този текст води до извода, че за приложението на чл.281, ал. 1, т. 5 НПК, не е необходимо нито свидетелят да бъде редовно призован /каквато е предпоставката за прочитане по т.3/, нито е необходимо свидетелят да е бил търсен за да бъде намерен / каквато е предпоставката за прочитане по т.4/. Т.е. за почитането на показанията по чл.281, ал. 1, т. 5 са необходими само следните две предпоставки:

- свидетелят не се явява /независимо от причината за неявяването/

и

- страните да са съгласни с това.

Вярно, е че подсъдимият също е страна в процеса, а както се посочи по горе, за прочитането на показанията по чл.281, ал. 1, т. 5 НПК, е необходимо съгласие на страните. Следва обаче да се изтъкне, че защитникът действа освен като страна в процеса, то и като ПРОЦЕСУАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ на обвиняемия /вж. “Наказателен процес на РБ “Обща част, автор АКАДЕМИК Стефан Павлов, под редакцията ПРОФЕСОР Димитър Михайлов и доц. Михаил Лулев, издателство “Сиби”, стр. 239, както и “Наказателен процес” с автор ПРОФЕСОР Никола Манев, издателство “Ромина”, стр. 164/. Ето защо, нормата на чл.281, ал. 1, т. 5, НПК, следва да се тълкува в смисъл, че когато при задочно производство защитникът даде съгласие да бъдат прочетени показанията на свидетел по т. 5 на чл. 281, ал.1 НПК, респективно да не бъде извършван разпит на неявило се вещо лице на осн. чл. 282, ал.3 НПК, то това съгласие следва да се счита и за дадено от страна на представляваното от защитника лице – подсъдимия.

В този смисъл е и константната съдебна практика:

- Решение № 6 от 22.02.2012г. по ВНОХД № 343/2011г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД /при разглеждане на делото по общия ред, при условията на чл. 269, ал.3 НПК, – в отсъствието и на двамата подсъдими/. Нещо повече, РОС е посочил, че изявлението на единия от защитниците пред първоинстанционния съд, че предоставя на съда относно прочитането на показанията неявил се свидетел, по никакъв начин не означава изразяване на несъгласие, а по-скоро едно безразличие и преценката по този въпрос е предоставена на съда, поради което ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД е посочил, че законосъобразно първоинстанционния съд е прочел на основание чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т. 5 НПК, показанията на неявилия се свидетел, дадени пред орган на ДП.

- по ВНОХД № 85/2011г., ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД е разгледал първоинстанционно производство преминало по общия ред, с приложението на чл. 269, ал.3 НПК /в отсъствието на подсъдимия/. В първоинстанционното производство, РРС след дадено съгласие от страна на защитата, прокурора и гражданския ищец /подсъдимият не е дал съгласие, тъй като производството се е разгледало в негово отсъствие съгл. чл. 269, ал.3 НПК, както вече се посочи/ , на осн. чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т. 5 НПК, е прочел показанията на свидетел дадени пред орган на ДП. Този свидетел е бил редовно призован, но не е посочил причини за неявяването си. Тъй като свидетелят не е уведомил съда за причината за неявяването си, съдът е нямало как да приеме, че свидетелят не може да се яви пред съда за “продължително или неопределено време”, за да могат показанията му да бъдат прочетени по т. 4, на ал.1 от чл. 281 НПК. Ето защо, за съда е съществувала единствената възможност да прочете показанията на този свидетел единствено на осн. чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т. 5 НПК. Както вече се посочи, защитникът, гражданския ищец и прокурора са дали такова съгласие и първоинстанционния съд е прочел на основание чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т. 5 НПК показанията, въпреки, че подсъдимият не се е явил и респективно не е дал съгласие. В Решението № 50 от 20.06.2011г. постановено по цитираното ВНОХД, с докладчик съдия ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА, ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД, е посочил относно тези прочетени от първоинстанционния съд показанията на свидетеля дадени пред орган на ДП, че “по този начин са НАДЛЕЖНО ПРИОБЩЕНИ към доказателствения материал по делото”.

- по НОХД № 857/2011г. по описа на Районен съд Разград, първоинстанционния съд, в производство по чл. 269, ал.3 НПК /задочно/, след съгласие дадено от защитника и прокурора /но не и на подсъдимия тъй като същият е отсъствал/, е прочел на осн. чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т.5 НПК, показания на неявил се свидетел /за който също не е имало информация че не може да се яви “продължително или неопределено време”, за да могат показанията му да бъдат прочетени по във вр т. 4, на ал.1 от чл. 281 НПК/. По същото дело, след съгласие дадено от защитника и прокурора /но не и на подсъдимия тъй като същият е отсъствал/, съдът е прочел на осн. чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т.4 НПК, показания на ПОЧИНАЛ свидетел. По същото дело, показанията на други свидетели които са заявили, че не помнят нещо, са били почетени на осн. чл. 281, ал.5 /а не по ал.4/ във вр. с ал.1, т.2 НПК, след съгласие дадено от защитата и прокурора. След обжалване на първоинстанционната присъда, ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД, с Решение № 56 от 21.06.2012г. по ВНОХД № 152 по описа за 2012г., е ПОТВЪРДИЛ присъдата на РРС, без да констатира каквито и да е било процесуални нарушения допуснати в първоинстанционното производство.

Обстоятелствата по горецитираните дела са служебно известни на настоящия съдебен състав, тъй като настоящия докладчик е бил докладчик и по горецитираните първоинстанционни производства.

Както вече по – горе се посочи, настоящия съдебен състав изцяло споделя правните изводи на ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, че за прочитането на показания на свидетели дадени пред орган на ДП, на осн. чл. 281, ал.5 НПК, респективно неизвършване разпит на вещо лице, на осн. чл. 282, ал.3 НПК, е процесуално допустимо и в ОТСЪСТВИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ, ако защитника и останалите страни /различни от подъсдимия, който отсъства/ дадат съгласие за това. Само за пълнота на изложението, следва да се изтъкне, че според константната практика, на ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В СТРАСБУРГ противоречивата съдебна практика представлява нарушение на изискването за “справедлив процес” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС. В осъдителните си решение той вече е сочил, че : “Непоследователната съдебна практика създава състояние на продължаваща несигурност, което на свой ред трябва да е намалило общественото доверие в правосъдието. Това доверие безспорно е един от съществените компоненти на всяка система, основана на принципа за върховенството на закона.”

В този смисъл са:

1. Решение по Делото Йордан Йорданов и др. с/у България

2. Решение на Съда по допустимостта по дело Stefanica and Others v. Romania (no. 38155/02)

3.Решение на Съда по дело Rakić and Others v. Serbia (no. 47460/07 и др.)

Да се приеме обратното – че е необходимо изрично съгласие от страна на подсъдимия и, че това съгласие не може да се замести от съгласието на защитника, в задочно производство, по чл. 269, ал.3 НПК, би значело съдът да бъде лишен да ползва свидетелски показания дадени пред орган на ДП, които биха довели да оневиняване или смекчаване отговорността на подсъдимия. Например, ако се приеме, че е необходимо изрично съгласие от страна на подсъдимия и, че това съгласие не може да се замести от съгласието на защитника, в задочно производство по чл. 269, ал.3 НПК, то в такъв случай не могат да бъдат прочетени показания на свидетели дадени пред орган на ДП, ако същите са ПОЧИНАЛИ или НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ НАМЕРЕНИ за да бъдат призовани. Така показанията на тези свидетели водещи до оневиняване на подсъдимия /че деянието не е извършено или че не е извършено от подсъдимия, или че подсъдимия е действал при условия на неизбежна отбрана, и т.н./ или водещи до смекчаване на отговорността по подсъдимия /че се е намирал в афектно състояние провокирано от пострадалия и т.н./, НЯМА ДА МОГАТ ДА БЪДАТ ПРОЧЕТЕНИ. Следва да се изтъкне, че ал. 4 препраща само към т. 1 и т.2 от ал.1, чл. 281 НПК. Т.е. при хипотезите на чл. 281, ал. 1 т. 3-6 , нормата на чл. 281, ал.4 НПК е неприложима. По този начин, от доказателствения материал ще бъдат ИЗКЛЮЧЕНИ доказателства водещи до ОПРАВДАВАНЕТО или смекчаване наказателната отговорност на подсъдимия. Такъв процес, няма как да се приеме за “справедлив” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС.

По същество на настоящото дело.

След като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Свидетелят Б. Б. А. работи, като полицай в РУП-гр.Разград. Същият притежавал през 2008г. лек автомобил „Алфа Ромео 145” с рег. № *****.

На 26.08.2008г. св.А. бил на работа от 16 до 24 часа. След като приключила смяната му в 24 часа, св.А. ***, като паркирал пред дома си личния си автомобил и го заключил.

Обвиняемите М.А.И. и К.П.К. се познавали.

На 26/27.08.2008г. обв.И. и К. се намирали в района на старите гробища в гр.Р.. След полунощ обв.И. споделил с обв.К., че негов съсед полицай го тормози, визирайки св.А.. Двамата решили да отмъстят на св.А., след което отишли до дома на свидетеля. Видели, че в близост до къщата има подредени тухли, а пред дома на св.А. е паркиран личния му автомобил. И. предложил на К. да счупят предното стъкло на автомобила, на което К. се съгласил. Двамата взели от подредените тухли, след което всеки от тях хвърлил по автомобила една тухла. Тухлата хвърлена от обв.И., счупила предното панорамно стъкло на автомобила на св.А., а тази хвърлена от обв.К., ударила ламарините на автомобила отпред. След това двамата обвиняеми избягали в неизвестна посока.

На 27.08.2008г. сутринта около 7 часа св. А. тръгвайки за работа, установил нанесените щети по автомобила, за което сезирал РУП-гр.Разград.

От заключението на назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че пазарната стойност на противозаконно повредените чужди движими вещи, към момента на извършеното деяние – 27.08.2009г. е общо в размер на 370,00 лв. / при МРЗ 220 лв./.

По доказателствата.

Обвинението се доказва от показанията на свидетелите Б. Б. А., М.в А. Ц., обясния на подс. К., протокол за оглед ведно с фотоалбум, справки за съдимост, съдебно-оценъчна експертиза и други писмени документи

Следва да се изтъкне, че деянието е доказано по несъмнен начин. Подсъдимият К., в обясненията си дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на ДП и прочетени на осн. чл. 279, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 НПК, е направил пълни самопризнания, като подробно е обяснил механизма на престъплението. Тези обяснения не са изолирани от останалия доказателствен материал. Напротив те се подкрепят от съставения протокол за оглед ведно с фотоалбум, както и от показанията на св. М. Ц. и св. Б.А.. Последния в своите показания сочи, че в действителност при изпълнение на служебните си задължения е нееднократно е имал досег с подс. И., който живее в близост до дома му. Такива контакти е имал с подс. И. *** където подс. бил доведен в нетрезво състояние и се е държал грубо, така и в последствие, когато полицейския служител е предупреждавал подс. И. да се прибере у дома си с оглед приближаващия вечер час. Ето защо, съдът кредитира с доверие обясненията на подс. К., като пълни логични, последователни и подкрепени от останалия събран доказателствен материал. Относно твърденията на подс. И., с които отрича съпричастността си съдът не ги кредитира с доверие. По делото не се установи двамата подсъдими да са имали някакво специално отношение, поради което у подс. К. липсва мотив умишлено да навреди на подс. И., като му припише престъпление, което не е извършил. Липсват доказателства К. и пострадалия да са имали негативни отношения, което от своя страна сочи на достоверност обясненията на подс. К., че е извършил деянието единствено и само защото е бил подбуден от подс. И.. Обясненията на И. противоречат на целия доказателствен материал. Така например той сочи, че въобще не познава пол. Служител А., което обстоятелство противоречи както на показанията на А., така и на обясненията на другия подс. К.. Като изолирани от доказателствения материал, съдът приема че обясненията на подс. И. представляват единствено средство за осъществяване на защитата му. По делото не се установи подс. К. и св. А. да са имали някакво специално отношение. Ето защо, житейски е логично К. да е увредил процесния автомобил само, защото е бил подбуден от И., а не за “разчистване на сметки” с А., т.е. К. няма друг мотив да извърши деянието, освен подбуждането сторено от страна на И..

Така с деянието си, при пряк умисъл, обв. К.П.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Така с деянието си, при пряк умисъл, обв. М.А.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

Обективна страна.

Поведението на подсъдимите – хвърлянето на тухли срещу автомобила, съставлява един от факторите, който обективно е довел до настъпването на визирания в чл. 216 НК престъпен резултат - противозаконното увреждане на процесните чужди движими вещи. Със счупването на процесното стъкло и увреждането на капака и тавана на въпросното МПС, МПС – то е било повредено. Това е така защото, съгл. чл. 10, ал.1, т.6, б. “в” ППЗДвП, МПС със счупено стъкло е технически неизправно.

Субективна страна.

Деянието е осъществено при пряк умисъл от подсъдимите. И двамата подсъдими са съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са неговите обществено опасни последици и са искали настъпването на тези последици – да увредят процесния автомобил.

По възражението /в жалбата/, че процесното МПС не е било собственост на пострадалия А., тъй като същият го е “закупил” не с договор за покупко- продажба с нотариална заверката подписите, а с пълномощно, като така се нарушавало правото на защита на подсъдимите, тъй като били обвинени за увреждане за вещ собственост на А., а той реално не й е собственик.

Дори и да се приеме, че не А., а трето лице е собственик на процесния автомобил, то допуснатото нарушение не е съществено. Това е така защото при престъпленията срещу собствеността умисълът /в случая за увреждането/ включва представа, че вещта принадлежи изцяло или отчасти на другиго, а не точно на кого. Законът изисква вещта да е само „чужда”, т.е. достатъчно е деецът да знае, че тя не е негова – в този смисъл вж. Решение № 479 от 4.10.2002г. на ВКС по н.д. № 351/2002г., І н.о., докладчик съдията Пламен Томов, Бюлетин на ВКС бр.4/2003г., стр.4, както и Решение № 88 от 22.11.2011г. на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по внохд № 197 по описа за 2011г., с Председател ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА.

Върховният касационен съд, в Решение № 481 от 17.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 487/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова, вече е имал повод да посочи, че когато едно МПС е увредено, то пострадал може да бъде и лицето, което не е негов собственик. Ноторно известно, е че голяма част от МПС – тата се “продават”, не с изискуемия се писмен договор с нотариална заверка на подписите, съгл. чл. 144, ал.2 ЗДвП, а собственика – “продавач” срещу получената продажна цена издава нотариално заверено пълномощно, с което упълномощава “купувача” да се разпорежда с въпросното МПС, в т.ч. и да го продава, и дарява сам на себе си. Това упълномощаване разбира се няма вещно прехвърлителен ефект, поради което “продавача” остава юридически собственик на МПС - то. Упълномощеното лице заплатило продажната цена обаче фактически започва да се грижи за “закупеното” МПС, като всички вреди върху това МПС на практика са за негова сметка /тъй като действителния собственик - “продавач”, в резултат на получената продажна цена вече се е дезинтересирал от МПС-то и повече не го счита за свое/. Ето защо, в горецитираното решение на ВКС, Върховната съдебна инстанция, осъществяваща върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, на осн. чл. 124 КРБ, е приела, че лице което не е собственик на МПС, също може да има качеството на “пострадал” по смисъла на чл. 74 НПК, при причинено увреждане на това МПС.

Дори и да се приеме обаче, че А. няма качеството на пострадал, а на действителния пострадал не са били разяснени правата му по НПК, нито на досъдебното производство нито в съдебното пред първоинстанционния съд, то това евентуално нарушение би довел до нарушаване само в правото на защита на пострадалия, но не и на правото на защита на обвиняемите и неговите защитници. Напротив - последните биха се облагодетелствали от факта, че по делото не се конституира ГИ/ЧО. Следва да се изтъкне, че единствено в подготвителните действия на съдията докладчик в първоинстанционния съд е допустимо делото да се върне на досъдебната фаза при допуснато нарушение довело до нарушаване правото на защита на пострадалия / ощетеното ЮЛ. Обстоятелството, че законодателят е предпочел бързината на процеса за сметка на правата на пострадалия/ощетеното ЮЛ, ясно личи от разпоредбите регламентиращи провеждането на производството както пред първоинстанционния съд /чл. 288, т.1 НПК/, така и от правомощията на въззивната инстанция /чл. 335, ал.1, т.1 НПК – въззивният съд отменя първоинстанционната присъда и връща делото, ако са нарушени правата на обвиняемия и защитника, но не и на пострадалия/ощетеното ЮЛ. В този смисъл ВКС вече е имал повод да се произнесе в Решение № 877 от 25.01.2008 г. на ВКС по н. д. № 627/2007 г., НК, II н. о. Ето защо, дори и да се приеме, че е налице евентуално нарушение на правото на защита на пострадалия – това нарушение не може да бъде отстранено нито от настоящата инстанция, нито при евентуално разглеждане на делото от въззивната инстанция, тъй като нито една от тези инстанции, нито лично може да отстрани нарушението, нито има правомощие да отмени даден съдебен акт и да върне делото за отстраняване на това евентуално нарушение.

По исканото приложение на чл. 61 НК, както и възражението за малозначителност и маловажност на деянието.

Подс. М.И., действително е бил непълнолетен към момента на деянието, но от данните по делото не може да се направи извода, че същият е извършил деянието поради увлечение или лекомислие. Следва да се има предвид, че подс. И. към момента на деянието е бил в горната възрастова граница на непълнолетието – само около 7 месеца преди да навърши пълнолетие. Преди всичко характеристиката на извършеното конкретно деяние изключва оценъчен или волеви дефицит в подс. И. /вж. Решение № 396 от 5.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 382/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева/. Напротив, престъплението е резултат на целенасочено планиране, разпределение на ролите. Само с оглед изчерпателност, следва да се изтъкне, че дори и да се приеме, че същият е действал поради увлечение или лекомислие, то не е налице другата кумулативна предпоставка по чл. 61, ал.1 НК, а именно деянието деянието да не представлява голяма обществена опасност. Следва да се има предвид, че за определяне на обществената опасност не следва да се взимат предвид единствено и само стойността на процесното имущество и факта, че обвинението не е за тежко престъпление. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени с Постановление № 6 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г. : “Преценката дали престъплението е с голяма обществена опасност, или не, се прави с оглед конкретната му тежест, последиците от него, отражението му в колектива или обществото и др., а не само с оглед на правната му квалификация.” В настоящия случай деянието е с голяма обществена опасност, тъй като е засегнато имущество на длъжностно лице – полицейски орган, като увреждането е причинено по повод изпълнение на службата му. Този повод е именно правомерното изпълнение на служебните задължения от страна на полицейския орган. Чрез процесното престъпление е напълно възможно, да се подейства сплашващо върху този полицейски служител, както и върху други пол. служители и те за в бъдеще да не изпълняват стриктно задълженията си при установяване на правонарушения, с цел да избегнат за в бъдеще увреждане на имуществото им, както и други неблагоприятни последици в правната им сфера. Ето защо, посегателството върху длъжностни лица, както и тяхното имущество, при и по повод изпълнение на службата им, особена полицейски служители, ако не е квалифициращ признак, следва да се отчита като изключително отегчаващо отговорността обстоятелство. По изложеното, РРС счита че деянието макар и с не много висока стойност на увреденото имущество, не може да се квалифицира като “маловажен случай” по см. на чл. 216, ал.4 във вр. с чл. 93, т. 9 НК. Ето защо, правилно органите на ДП са квалифицирали деянието по основния състав – чл. 216, ал.1 НК, а не по привилегирования - чл. 216, ал.4 НК. Предвид изложеното, на още по силно основание, няма как да се приеме, че деянието представлява малозначителен случай по см. на чл. 9, ал.2 НК. Само с оглед изчерпателност следва да се изтъкне, че и до настоящия момент вредите от деянието не са възстановени.

Относно наложеното наказание.

За извършеното престъпление по чл. 216, ал.1 НК, се предвижда наказание ЛС за срок от 5 г. Относно непълнолетния към момента на деянието И., с оглед редукцията по чл. 63, ал.1, т.4 НК, наказанието е ЛС до 2 години.

Относно двамата подсъдими, като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прие че деянието е било насочено срещу имущество на полицейски служител, като деянието е осъществено по повод изпълнение на службата му.

Относно подс. К..

Като отегчаващо отговорността обстоятелство, относно подс. К., съдът прие осъждането на същия, макар и за деяние извършено след процесното. Следва да се подчертае, че осъждането е за грабеж придружен със средна телесна повреда. Това характеризира К. като личност за която извършването на престъпления не е инцидентна проява.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство, относно подс. К., съдът прие направените пълни самопризнания още на ДП, с които е съдействал за разкриване на обективната истина, младата му възраст и проявената самокритичност.

Относно подс. И..

Като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия, съдът отчете и липсата на критичност към извършеното – така и Решение № 128 от 28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г. Процесното деяние го характеризира като отмъстителна личност. Съдът отчете и че освен извършител, подс. И. е подбудил другият извършител – подс. К. да извърши процесното престъпление.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство, относно подс. И., съдът отчете чистото му съдебно минало.

Съдът не приема за смекчаващо отговорността обстоятелство младата възраст на подс. И., на осн. чл. 56 НК, тъй като същата е отчетена в чл. 63 НК, при редуцирана на наказанието.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, относно двамата подсъдими, съдът отчете тежкото им имотно положение. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите. /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо двамата подсъдими, съдът отчете даденото съгласие чрез защитниците, за прочитането на обясненията на подсъдимите на осн. чл. 279, ал.3 НПК, показанията на свидетелите по делото дадени на досъдебното производство, по реда на чл. 281, ал.5 НПК, както и съгласието да не се извършва разпит на неявилото се вещо лице, на основание чл. 282, ал.3 НПК. По този начин, бе оказано съществено съдействие за разкриване на обективната истина.

Основното смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо двамата подсъдими представлява неразумно дългият срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на изискването за “разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т. 3 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 22 НПК. Ако не бе нарушен разумния срок, съдът щеше да наложи на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 11 месеца, а за подсъдимия К. - наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 9 месеца.

С цел компенсиране вредите причинени на подсъдимите от нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, на осн. чл. 13 КЗПЧОС , съдът определи на подсъдимия И. наказание ЛС за срок от 1 година и 6 месеца, а за подсъдимия К. – наказание ЛС за срок от 3 години.

На осн. чл. 13 КЗПЧОС, с цел пълно компенсиране на вредите причинени на подсъдимите от нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание и на двамата подсъдими. Ако не бе нарушението на разумния срок, съдът нямаше да отложи изпълнението на наложеното наказание на нито един от двамата подсъдими, независимо от това, че към момента на деянието и двамата подсъдими не са били осъждани.

С оглед високата обществена опасност на деянието, съдът определи максималния изпитателен срок по чл. 69, ал.1 НК относно подс. И. – 3 години, както и максималния изпитателен срок по чл. 66, ал.1 НК относно подс. К. – 5 години.

По разноските.

На основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди всеки един от подсъдимите, да заплати по сметка на Държавния бюджет сумата по 30 лв., представляваща съответната им част от разноските направени на ДП.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

/Атанас Христов/