Мотиви към присъда № 372/22.06.2012г. постановена по нохд № 438/2012г. по описа на Районен
съд – Разград
РРП е внесла обвинителен акт с обвинение против П.Р.И., родена на ***г***, българска гражданка, с основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********
В ТОВА, ЧЕ:
За времето от 03.10.2003 година до 25.10.2005г. в РФранция и РБългария, съзнателно се е ползувала от преправен официален документ /задграничен паспорт № ********* изд.на 03.10.2003г. от МВР гр.Разград на името на П.Р.И., като преправянето се изразява в положени на стр.4 от документа неистински отпечатъци от печати № BG **** и № BG ****/, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 във вр.с чл.308, ал.2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Защитникът намира, че фактическата обстановка визирана в обвинителния акт е доказана, но деянието не е съставомерно, тъй като липсвали доказателства за това, че от субективна страна подсъдимата да е съзнавала, че процесните печати са неистински. При условие на евентуалност, в случай че съдът признае подсъдимата за виновна, се моли наказанието да бъде определено на осн. чл. 55 НК – глоба, ако ли не – наказание ЛС в минимален размер, с отложено изпълнение на осн. чл. 66, ал.1 НК
Подсъдимият не се явява. Спрямо същият производството се разгледа по реда на чл. 269, ал.3 НПК.
След като
обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът
установи следното от фактическа и правна страна:
Обвиняемата П.Р.И. ***.
През 2002г. обв.И. напуснала територията на РБългария и пребивавала във Франция. По време на престоя й във Франция И. се запознала с лице на име S. N., с когото заживяла на съпружески начала. От съвместното им съжителство двамата имат дъщеря на име И.. Според показанията на обвиняемата И. дадени пред полицейски служител – свид.Б. К., оформени от последния в докладна записка, И. заявила, че първоначално е проституирала, като след раждането на дъщеря й е престанала. Поради това между нея и Н. започнали скандали и обв.И. се е принудила да се обърне към юрист, който й обяснил, че няма пречка да напусне Франция, заедно с детето си. През време на съвместното съжителство с Н., последния по неустановен начин уредил в паспорта на обвиняемата И. да бъдат поставени печати, с които да се легализира престоя й в чужбина. По този начин паспорта на обв.И. бил преправен от неизвестно лице. Въпреки, че обв.И. знаела, че задграничния й паспорт № ****, издаден на 03.10.2003г. от МВР-гр.Разград представлява преправен официален документ, обв.И. съзнателно се е ползвала от него за периода 03.10.2003г. до 25.10.2005г. във Франция и пред митническите власти на аерогара-гр.София. Обвиняемата И. била репатрирана от Франция и на 25.10.2005г. при пристигането й на летище-гр.София била посрещната от свид.Б. К., който и снел обяснения във връзка с престоя й във Франция. Обстоятелството, че в паспорта на обв.И. са поставени неистински задгранични печати било установено от свид.В. Г.– тогава граничен полицай.
От заключението на назначената по делото съдебно-криминалистическа експертиза е видно, че представените за изследване 2 /два/ броя отпечатъци от печати с номера BG **** и BG ****, положени на страница 4 в задграничен паспорт № *** на името на П.Р.И. с ЕГН ********** не са положени с печатите, отпечатъци от които са представени като сравнителен материал.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от : протокол за доброволно предаване /л.13, 108/, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване /л.25, 25/, криминалистическа експертиза /л.36-38/, показанията на свидетелите Др.Д. /л.91-92/, В.Г. /л.110-112/, Б.. /л.120-123/ и др.писмени доказателства.
От ПРАВНА СТРАНА.
Така с деянието си, при пряк умисъл, подсъдимата И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2 НК.
Няма как да се
приеме възражението на защитата, че не е доказано, че от субективна страна същата не е съзнавала, че
отпечатъците от печати в паспорта й на Аерогара София са неистински. Видно от
показанията на свидетеля Б. К. /120-123
ДП/, е че подсъдимата му е заявила, че “самите
печати ги е уредил приятелят й”. Това
по несъмнен начин сочи, че подсъдимата е съзнавала неистинността на същите. Ирелевантно
е кое лице точно ги е поставило.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Подсъдимата ясно е съзнавала, че ползва преправен официален документ, но е сторила това с цел легализиране на престоя си в Р Франция.
По допустимостта на прочитането, на
свидетелските показания дадени пред
орган на ДП, на осн. чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т. 5 НПК, както и
неизвършването разпит на вещото лице на осн. чл. 282, ал.3 НПК, с оглед даденото
съгласие за това от страна на защитника и прокурора, при разглеждане на дело в
отсъттвие на подсъдимия по реда на чл.
269, ал.3 НПК, в о.с.з. след предварително изслушване по чл. 370 НПК, в което
о.с.з. е постановено, че делото ще се разгледа по общия ред.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, вече се е произнасял по ВНОХД № 100/2012г. с Решение по същество относно първоинстанционно производство, когато в първоинстанционния РС, след предварително изслушване, което е приключило с определение, че делото ще се разгледа по общия ред /поради отсъствието на подсъдимия/, в същото о.с.з. производството е продължило по общия ред. Въпреки неявяването на свидетелите и вещите лица, /с оглед предварителното изслушване/, прокурорът и защитникът са дали съгласие да бъдат прочетени показанията на неявилите се свидетели на осн. чл. 281, ал.5, във вр. с ал.1, т.5 НПК, и са дали съгласие да не се провежда разпит на неявилото се вещото лице, на осн. чл. 282, ал.3 НПК. Такова съгласие, не е дал подсъдимият предвид отсъствието на същия, а делото е разгледано по реда на чл. 269, ал.3 НПК /задочно производство/. С оглед даденото съгласие от страна на защитата и на прокурора, с протоколно определение първоинстанционния съд е прочел показанията на непризваните и неявили се свидетели, дадени пред орган на ДП на осн. чл. 281, ал.5, във вр. с ал.1, т. 5 НПК. Прочел е и заключението на експертизата, без да извършва разпит на вещото лице, на осн. чл. 282, ал.3 НПК. След постановяването на осъдителна присъда, по жалба на защитника, в Окръжен съд – Разград е било образувано ВНОХД № 100/2012г. ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕТО МУ РОС НЕ Е КОНСТАТИРАЛ, ЧЕ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ЗАСЕДАНИЕТО ПРЕД ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ РС Е ДОПУСНАТО ПРОЦЕСУАЛНО НАРУШЕНИЕ. Със своето решение, РОС е изменил обжалваната присъда единствено досежно квалификацията на деянието и размера на наказанието.
Настоящия
съдебен състав изцяло споделя горната практика на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД, а именно
– че след като в съдебно заседание, след предварително изслушване се установи,
че делото следва да бъде разгледано по общия ред, поради отсъствието на
подсъдимия на осн. чл. 269, ал.3 НПК, то в същото съдебно заседание въпреки
непризоваването и неявяването на свидетелите и вещите лица, показанията на
свидетелите дадени пред орган на ДП могат да бъдат прочетени на осн. чл. 281,
ал.5, във вр. с ал.1, т. 5 НПК, както и може да се прочете заключението на
експертизите, без да се извършва разпит
на вещите лица, ако защитника и прокурора дадат съгласие за това.
За разлика от
текста на 281, ал. 1, т.3 НПК – “свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за
продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде
разпитан по делегация;” както и за разлика от текста на т. 4 – “свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал”, нормата
на чл. 281, ал. 1, т.5 НПК допуска прочитането на показанията, ако “свидетелят не се явява и страните са
съгласни с това”. Този текст води до
извода, че за приложението на чл.281, ал. 1, т. 5 НПК, не е необходимо нито свидетелят
да бъде редовно призован /каквато е
предпоставката за прочитане по т.3/, нито
е необходимо свидетелят да е бил търсен за да бъде намерен / каквато е предпоставката за прочитане по т.4/.
Т.е. за почитането на показанията по чл.281, ал. 1, т. 5 са необходими само следните
две предпоставки:
- свидетелят не се явява /независимо от причината за неявяването/
и
-
страните да са съгласни с това.
Вярно, е че
подсъдимият също е страна в процеса, а както се посочи по горе, за прочитането
на показанията по чл.281, ал. 1, т. 5 НПК, е необходимо съгласие на страните. Следва
обаче да се изтъкне, че защитникът действа освен като страна в процеса, то и
като ПРОЦЕСУАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ на
обвиняемия /вж. “Наказателен процес на РБ “Обща част, автор АКАДЕМИК Стефан
Павлов, под редакцията проф. Димитър
Михайлов и доц. Михаил Лулев, издателство “Сиби”, стр. 239, както и “Наказателен
процес” с автор ПРОФЕСОР Никола Манев, издателство “Ромина”, стр. 164/. Ето
защо, нормата на чл.281, ал. 1, т. 5, НПК, следва да се тълкува в смисъл, че
когато при задочно производство защитникът даде съгласие да бъдат прочетени
показанията на свидетел по т. 5 на чл. 281, ал.1 НПК, респективно да не бъде
извършван разпит на неявило се вещо лице
на осн. чл. 282, ал.3 НПК, то това
съгласие следва да се счита и за дадено от страна на представляваното от
защитника лице – подсъдимия.
В този смисъл е и константната съдебна практика:
-
Решение № 6 от 22.02.2012г. по ВНОХД № 343/2011г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД / при
разглеждане на делото по общия ред, при условията на чл. 269, ал.3 НПК, – в
отсъствието и на двамата подсъдими/. Нещо повече, РОС е посочил, че изявлението на единия от защитниците пред
първоинстанционния съд, че предоставя на
съда относно прочитането на показанията неявил се свидетел, по никакъв
начин не означава изразяване на несъгласие, а по-скоро едно безразличие и преценката по този въпрос е предоставена на
съда, поради което ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД е посочил, че законосъобразно първоинстанционния съд е прочел на основание чл.
281, ал.5 във вр. с ал.1, т. 5 НПК, показанията на неявилия се свидетел,
дадени пред орган на ДП.
-
по ВНОХД № 85/2011г., ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД е разгледал първоинстанционно производство
преминало по общия ред, с приложението на чл. 269, ал.3 НПК /в отсъствието на подсъдимия/. В
първоинстанционното производство, РРС след дадено съгласие от страна на
защитата, прокурора и гражданския ищец /подсъдимият
не е дал съгласие, тъй като производството се е разгледало в негово отсъствие
съгл. чл. 269, ал.3 НПК, както вече се
посочи/ , на осн. чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т. 5 НПК, е прочел
показанията на свидетел дадени пред орган на ДП. Този свидетел е бил редовно призован, но не е посочил
причини за неявяването си. Тъй като свидетелят не е уведомил съда за причината
за неявяването си, съдът е нямало как да приеме, че свидетелят не може да се
яви пред съда за “продължително или
неопределено време”, за да могат показанията му да бъдат прочетени по т. 4,
на ал.1 от чл. 281 НПК. Ето защо, за съда е съществувала единствената
възможност да прочете показанията на този свидетел единствено на осн. чл. 281,
ал.5 във вр. с ал.1, т. 5 НПК. Както вече се посочи, защитникът, гражданския
ищец и прокурора са дали такова съгласие и първоинстанционния съд е прочел на
основание чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т. 5 НПК показанията, въпреки, че
подсъдимият не се е явил и респективно не е
дал съгласие. В Решението № 50 от
20.06.2011г. постановено по цитираното ВНОХД, с докладчик съдия ДИМИТРИНКА
ВАСИЛЕВА, ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД, е посочил относно тези прочетени от
първоинстанционния съд показанията на свидетеля дадени пред орган на ДП, че “по
този начин са НАДЛЕЖНО ПРИОБЩЕНИ към доказателствения материал по
делото”.
- по НОХД №
857/2011г. по описа на Районен съд Разград, първоинстанционния съд, в
производство по чл. 269, ал.3 НПК /задочно/, след съгласие дадено от защитника
и прокурора /но не и на подсъдимия тъй
като същият е отсъствал/ е прочел на
осн. чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т.5 НПК, показания на неявил се свидетел /за който също не е имало информация че не
може да се яви “продължително или
неопределено време”, за да могат показанията му да бъдат прочетени по във вр т.
4, на ал.1 от чл. 281 НПК/. По
същото дело, след съгласие дадено от защитника и прокурора /но не и на подсъдимия тъй като същият е
отсъствал/ съдът е прочел на осн. чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т.4 НПК,
показания на ПОЧИНАЛ свидетел. По същото дело, показанията на други свидетели
които са заявили, че не помнят нещо, са били почетени на осн. чл. 281, ал.5 /а
не по ал.4/ във вр. с ал.1, т.2 НПК,
след съгласие дадено от защитата и прокурора. След обжалване на
първоинстанционната присъда, ОКРЪЖЕН СЪД
РАЗГРАД, с Решение № 56 от 21.06.2012г. по ВНОХД № 152 по описа
за 2012г., е ПОТВЪРДИЛ присъдата
на РРС, без да констатира каквито и да е
било процесуални нарушения допуснати в първоинстанционното производство.
Обстоятелствата по горецитираните дела са
служебно известни на настоящия съдебен състав, тъй като настоящия докладчик е
бил докладчик и по горецитираните първоинстанционни производства.
Както вече по – горе се посочи, настоящия
съдебен състав изцяло споделя правните изводи на ОКРЪЖЕН СЪД
– РАЗГРАД, че за прочитането на показания на свидетели дадени пред орган на ДП,
на осн. чл. 281, ал.5 НПК, респективно неизвършване разпит на вещо лице, на
осн. чл. 282, ал.3 НПК, е процесуално допустимо и в ОТСЪСТВИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ,
ако защитника и останалите страни /различни от подъсдимия, който отсъства/ дадат съгласие за това. Само
за пълнота на изложението, следва да се изтъкне, че според константната
практика, на ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В СТРАСБУРГ противоречивата съдебна практика представлява нарушение
на изискването за “справедлив процес” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС. В
осъдителните си решение той вече е сочил, че : “Непоследователната
съдебна практика създава състояние на продължаваща несигурност, което на свой
ред трябва да е намалило общественото доверие в правосъдието. Това доверие
безспорно е един от съществените компоненти на всяка система, основана на
принципа за върховенството на закона.”
В този смисъл са:
1. Решение по Делото
Йордан Йорданов и др. с/у България
2. Решение на Съда по
допустимостта по дело Stefanica and Others v.
3.Решение на Съда по дело
Rakić and Others v. Serbia (no. 47460/07 и др.)
Да се приеме обратното – че е необходимо
изрично съгласие от страна на подсъдимия и, че това съгласие не може да се
замести от съгласието на защитника, в задочно производство, по чл. 269, ал.3
НПК, би значело съдът да бъде лишен да
ползва свидетелски показания дадени пред орган на ДП, които биха довели да оневиняване
или смекчаване отговорността на подсъдимия. Например, ако се приеме, че е
необходимо изрично съгласие от страна на подсъдимия и, че това съгласие не може
да се замести от съгласието на защитника, в задочно производство по чл. 269,
ал.3 НПК, то в такъв случай не могат да бъдат прочетени показания на свидетели
дадени пред орган на ДП, ако същите са ПОЧИНАЛИ или НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ НАМЕРЕНИ за да бъдат
призовани. Така показанията на тези свидетели водещи до оневиняване на подсъдимия /че
деянието не е извършено или че не е извършено от подсъдимия, или че подсъдимия
е действал при условия на неизбежна отбрана, и т.н./ или водещи до
смекчаване на отговорността по подсъдимия /че
се е намирал в афектно състояние провокирано от пострадалия и т.н./, НЯМА ДА МОГАТ ДА БЪДАТ ПРОЧЕТЕНИ.
Следва да се изтъкне, че ал. 4 препраща само към т. 1 и т.2 от ал.1, чл. 281
НПК. Т.е. при хипотезите на чл. 281, ал. 1 т. 3-6 , нормата на чл. 281, ал.4 НПК
е неприложима. По този начин, от
доказателствения материал ще бъдат ИЗКЛЮЧЕНИ доказателства водещи до ОПРАВДАВАНЕТО
или смекчаване наказателната отговорност на подсъдимия. Такъв процес,
няма как да се приеме за “справедлив” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление се предвижда наказание ЛС до 8 години.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид, дългият период на ползването на инкриминираният документ, както и чрез него са били нарушени международните норми относно престоя в страни от ЕО.
При определяне на наказанието, като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимата.
Основното смекчаващо
отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия представлява неразумно дългият
срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на изискването за
“разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Международния пакт за граждански и
политически права и чл. 22 НПК.
Предвид нарушението
на “разумния срок” на наказателното производство, съдът определи на подсъдимия
наказание Лишаване от свобода за срок от
една година, на осн. чл. 13 КЗПЧОС. Така определеното наказание се явява
съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Едно
по-нататъшно намаление на наказанието би било в нарушение на чл. 36 НК.
Ако не беше нарушението на “разумния срок” на разследването, съдът щеше да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 7 години и 1 месец.
На осн. чл. 13
КЗПЧОС, с цел компенсиране на подсъдимия за неразумно дълго продължилото
наказателно производство, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за
срок от 3 години. Ако не бе нарушението на разумния срок, съдът нямаше да
отложи изпълнението на наложеното наказание, независимо от това, че подсъдимият
не е осъждан.
По исканото приложение на чл. 55 НК.
Съдът намира
искането на защитата за определяне на наказанието на осн. чл. 55 НК за
неоснователно, тъй като по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
някое от тях е изключително, но дори и да се приеме че такива са налице, то не
е налице следващата кумулативна предпоставка – най лекото предвидено в закона
наказание /в случая 3 месеца ЛС/ да се яви несъразмерно тежко.
По разноските.
На основание чл. 189, ал.3, във вр. с ал.1 НК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РРС сумата 15.60 лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК:
/А. Христов/