Производството е по реда на Указа за борба с дребното
хулиганство.
Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена в гр.Разград
от Т.С.М. непристойна проява, нарушаваща обществения ред и изразяваща явно
неуважение към обществото и изразяваща се според акта в следното: “На 19.06.2012г.,
около 20,20ч, в гр.Разград, в градския парк в района на колодрума срещу
детската площадка намираща се между хотел “****” и “****”, лицето Т.М.
извършва непристойни действия на обществено място, изразяващи се в онаниране,
наблюдавайки играещите на детската площадка деца и пред лицата С. П. К. и К. Д.
К.. С тези си действия лицето Т.М. грубо нарушава общоприетите норми на
поведение на обществено място и буди възмущението на околните граждани”.
Нарушителят, в съдебно заседание, дава обяснения, в
които отрича да е извършил проявата по посочения в акта начин.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства намира за установено, че обстоятелствата действително са се
развили по начина описан в съставения акт. За този извод съдът се основава на
писмените обяснения на свидетелите
очевидци – С. П.К. и К. Д. К., относно фактическа обстановка, отразена в
съставения акт.
Нарушителят М., на 19.06.2012г., около 20,15ч. след
като приключил работа си купил от магазин “***” един литър бира и бисквити, и
отишъл в градския парк до колодрума, където ги изконсумирал. След това отишъл в
близките храсти, където имало и детска площадка с намиращи се на нея деца с
родители, между които били и св.К. и К.. Там той след като уринирал, започнал с
ръка да си търка половия член, като гледал към детската площадка. Бил забелязан
от двамата свидетели, като св.К. се обадил на органите на полицията и ги
уведомил за случващото се. Отзовали се на място, а св.К. последвал нарушителя, видял, че тръгнал по
пътечката между храстите в колодрума и го посочил на полицейския служител. Съдът
кредитира обясненията на свидетелите, като логични, последователни и
безпротиворечиви, като приема, че изложената
в акта фактическа обстановка е достоверна. Намира обясненията на
нарушителя за изолирани от останалите доказателствени материали, като негова
защитна позиция, поради което не ги кредитира.
Така с деянието
си, нарушителят Т.С.М., е нарушил обществения ред, държал се е
възмутително и непристойно, проявил е незачитане към общоприетите норми на
поведение, като е извършвал на обществено място, действия на самозадоволяване,
които според съда са неморални и непристойни. Проявата
му, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява
престъпление по смисъла на чл.325 от НК, но се явява нарушение – дребно
хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ и подлежи на санкция по чл.1, ал.1
от същия нормативен акт.
При индивидуализиране на административното наказание
по вид и размер, съдът отчита извършената проява и нейната обществена опасност,
степента на обществена опасност на деянието и дееца. Предвид начина на
извършване на деянието, това, че не е забелязан и от деца, съдът намира, че
деянието не е с дотолкова висока обществена опасност, предвид други подобни
прояви. Следва да се отчетат и добрите характеристични данни на нарушителя, младата
му възраст, това, че не осъждан, допуснатото от него нарушение на обществения
ред, има изолиран характер. Предвид изложеното, съдът намира, че по-удачното
наказание от двете алтернативно предвидени в УБДХ, спрямо М., ще бъде “глоба”.
Поради наличие на превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства,
същата следва да бъде в минималния размер по закона, а именно в размер на 100лв,
като съдът взе предвид и че нарушителят е трудово ангажиран и работи.
Определянето на наказанието в този размер, съдът намира
за справедливо и необходимо с цел, поправянето на нарушителя.
В този смисъл съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: