Р Е Ш Е Н И Е

№ 175 08.06.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На десети май две хиляди и дванадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева

Секретар В.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 1245 по описа за 2011 година,

Намира следното

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД.

Насрещен иск с пр. основание чл. 327 ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба, с която е предявен иск от “Р. Т.” АД против “Г. 999” ЕООД, с която се претендира да бъде установено че ответникът дължи на ищеца сумата 10 712,77 лв., представляваща цена на предоставена на консигнация и невърната стока по сключен между страните договор за консигнация, ведно със законовата лихва считано от 17.05.2011 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по гр. дело № 850/2011 г. на РРС.

В срока за отговор ответника депозира такъв, като оспорва основателността на иска. Не оспорва обстоятелството, че са били в търговски взаимоотношения с ищеца по силата на сключения договор за консигнация. Твърди обаче, че към момента на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК размерът на задълженията му към ищеца бил 7 958,29 лв. по фактури за периода 2006 г. – 2007 г. Съществували обаче и насрещни задължения на ищеца към ответника в размер на 11 319,84 лв., произтичащи от неплатена продажна цена на продадени от последния на първия стоки за периода 2006 г. – 2008 г. След прихващане на насрещните задължения на страните, оставало задължение в размер на 3 361,55 лв., дължими от ищеца на ответника, за което предявява и насрещен иск, като моли ищецът да бъде осъден да му заплати тази сума, ведно със законовата лихва върху нея от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Не е спорно между страните, а това се установява и от представения договор от 15.04.2002 г., че същите са били страни по сключена консигнационна сделка. По силата на същата на ответника, в качеството му на консигнатор, били предадени движими вещи, по спецификация към договора. В това си качество, последния имал задължение, на всеки 10 дни /на 5-то, 15-то и 25-то число на месеца/ да представя справка за извършените продажби на предадените му на конситнация стоки и извършва плащане на стойността им /чл.5 от договора/. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от договора, конисгнаторът имал задължение да върне на консигнанта предоставените му на консигнация стоки в седемдневн срок от уведомлението, или в същия срок да заплати стойността им, ако намира, че това е по-благоприятно за неговите търговски интереси. Договорът бил сключен за срок до 31.12.2002 г., катостраните се договорили, че ако действието му се продължи след тази дата, то договора се счита за сключен нов едногодишен срок.

Установява се от заключението по назначената в хода на производствот съдебно-икономическа експертиза, което като неоспорено от страните, изцяло се приема от съда, че предадените на ответника вещи /метални изделия/ по договора са документирани от ищеца с проформа – фактури № № 7100001/02.06.2004 г., 700002/26.05.04 г., 700020/06.10.04 г., 700147/25.02.05 г., спецификация 390218/16.02.04 г. , протокол за врната стока от ответника и складова разписка 700641/17.09.04 г. за увеличение на цени. Вещото лице сочи, че за продадените от ответника количества са изготвени и предадени на ищеца съответните справки. Сочи се, че е налице увеличение в цената на вещите, последващо тяхното предаването от ищеца на ответника, което увеличение не е договорено между страните, но е отразено в издадената от ищеца проформа – фактура № 9900000750/24.04.2008 г.

Според съдържанието на фактурата стойността на предадените и неотчетени /невърнати/от ответника стоки възлиза на 14 198,18 лв. без ДДС, респективно 17 037,84 лв. с ДДС. Според заключението на вещото лице, действителната стойност на тези вещи към момента на издаване на фактурата, във варианти – на цена при предаване на ответника, възлиза на 11 671, 19 лв. с ДДС /9 725,99 лв. без ДДС/ и на цена, след увеличението на стоките от ищеца – на 15 972,34 лв. с ДДС /13 310,28 лв. без ДДС/.

Заключението на вещото лице, установява още, че между страните са били сключвани и други сделки, като според инвентаризацията на разчетите на страните /ищец и ответник/ към 31.12.2006 г., задълженията по тези сделки на ответника към ищеца са били 5 141,00 лв., а задълженията на ищеца към ответника са възлизали на 5 241,60 лв. След посочената дата, задълженията на ответника към ищеца, за сключени през 2007 г. сделки, възлизат на 2 817,29 лв., или общо на 7 958,29 лв. Непогасените задължения на ищеца към ответника за сделките през 2007 г. са 8 558,16 лв., или общо 14 283,36 лв. След счетоводно прихващане на насрещните задължения на страните за посочения период, разликата от 6 325,07 лв. с ДДС е дължима от ищеца на ответника, като този остатък е получен в счетоводните регистри и на двете страни.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното.

Предявеният установителен иск е частично основателен и доказан.

Безспорно сключеният между страните е консигнационен такъв – консигнатора /ответник/ се е задължил да осъществи изпълнителна сделка в определен период от време и да отчете резултата на консигнанта /ищец/. Съгласно чл. 5 от договора, ответникът е следвало да предоставя справка за продажбите и да заплаща на консигнанта стойността на вещите. Резултатите от изпълнителната сделка, осъществена от консигнатора /която винаги е договор за продажба/, е следвало да се отразят в имуществото на доверителя-консигнант. Задължение на комисионера, съгласно чл. 355 от ТЗ, е да прехвърли правата и задълженията, които изпълнителната сделка е породила, както и фактическото предаване на всичко, което комисионерът е получил от третото лице. При договора за консигнация консигнаторът се задължава да продава стоката по цени и условия, договорени между страните и да заплати на консигнанта получените суми от продажбата на стоките. След изтичане срока на консигнационния договор обаче консигнаторът дължи на консигнанта връщане на стоките, които не е реализирал, тъй като тези стоки са собственост на консигнанта. В случая следва да се приеме, че срокът на действие на договора е бил продължен до 31.12.2004 г. / доколкото от заключението на вещото лице се установява предаване на вещи през 2004 г./. В сроковете, предвидени в договора и след неговото изтичане ответникът е следвало да прехвърли на ищеца резултатите от извършените сделки по продажбата на стоките: да заплати на комитента получената цена от продадените стоки и да върне непродадените такива, които задължения произтичат от разпоредбите на чл. 349, ал. 1 и чл. 355 ТЗ.

Според заключението на вещото лице към датата на изготвяне на проформа-фактурата от 24.04.2008 г. , която е последваща на изтичане на срока на договора, ответникът - консигнатор не е върнал описаните в нея стоки, представляващи част от получените по договора за консигнация, нито е издължил цената им, ако те са били продадени. По отношение на тези вещи, консигнаторът дължи обезщетение на общо основание, тъй като тези стоки са собственост на консигнанта и след изтичане срока на договора ищецът има право да претендира тяхната стойност. По договора за консигнация след предаването на стоката за доверителя /ищец/ е възникнало правото да иска сметка на комисионера /ответник/ - до получи това, което последният е получил от продажбата или да получи непродадената част, съответно нейната равностойност.

Досежно стойността на тези стоки, респективно следващото се на ищеца обезщетение, формиращо исковата претенция, съдът намира че следва да бъде прието заключението на вещото лице във варианта, в който е посочена за дължима сумата от 11 671,19 лв. Това е така, тъй като увеличението на цените на стоките, по които е издадена проформа-фактурата, е последващо на сключения между страните договор. Съгласно разпоредбата на чл. 2 и 6 от договора ответникът е бил обвързан от цената посочена в спецификацията, по който стоките са му били предавани. По тези съображения и последваща предаването на вещите промяна в тяхната цена, не би могло да се отрази върху задълженията на консигнатора. Ето защо и предявения установителен иск, целящ установяване задължението на ответника по сключения между страните консигнационен договор, съдът намира за изцяло доказан в претендирания размер от 10 712,77 лв.

Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на ищцовата претенция е заявено за първи път едва в последното по делото съдебно заседание. По тези съоражения, то не би могло да породи целените от страната процесуални последици и не следва да бъде обсъждано от съда при произнасяне по същество на спора, като направено следпреклузивния срок по чл. 131 ал.2 т.5 от ГПК. / в този см. решение № 111/08.10.2010 г. по № по т. д. № 1068/2009 г. на ВКС, I т. о/

По отношение на предявения насрещен иск.

Безспорно установено е, въз основа на заключението на вещото лице, наличието на нсрещно непогасено парично задължение на ищеца към ответника в размер на 6 325,07 лв. Същото произтича от сключени между страните продажби на движими вещи за перида 2006 г. – 2007 г., по които ищецът в качеството си на купувач, не е изпълнил задължението си за заплащане на продажната цена на ответника, в качеството му на продавач. Наличието на задължение в посочения по – горе размер, не се оспорва от ищцовата страна. И доколкото предявеният насрещен иск е за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата 3 361,55 лв., ненадвишаваща установения размер на задължението, то искът следва да бъде уважен изцяло.

Уважаването на предявените искове изцяло, предпоставя и осъждането на всяка от страните да заплати на насрещната сторените от нея разноски в производството. При това положение ответникът дължи на ищеца сумата 214,26 лв. – държавна такса в производството, а ищеца дължи сумата 934,00 лв., от които 134,00 лв. – държавна такса, 300 лв. – възнаграждение за вещо лице и 500 лв. – адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното до тук , съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ищеца “Р. Т.” АД, ЕИК *********, че ответникът “Г. 999” ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. Р., ул. “В. Св. Н.” № ** му дължи сумата 10 712,77 лв., представляваща цена на предоставена на консигнация и невърната стока по сключен между страните договор за консигнация, ведно със законовата лихва считано от 17.05.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 214,26 лв. – държавна такса, за които е издадена заповед за изпълнение № 1501/20.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по гр. дело № 850/2011 г. на РРС.

ОСЪЖДА “Г. 999” ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. Р., ул. “В. Св. Н.” № ** ДА ЗАПЛАТИ на “Р. Т.” АД, ЕИК ********* сумата 214,26 лв. – разноски по производството.

ОСЪЖДА “Р. Т.” АД, ЕИК ********* на осн. чл. 327 ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на “Г. 999” ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. Р., ул. “В. Св. Н.” № ** сумата 3 361,55 лв., представляваща незаплатена продажна цена по сключени между страните продажби за периода 2006 – 2008 г., ведно със законовата лихва върху сумата, считано от 19.08.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 934,00 лв. – разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС Разград.

След влизане в сила, същото да се докладва по гр. дело № 850/11 г. по описа на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: