В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1860 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 79 от Закона за задълженията и договорите – претенция за реално изпълнение на парично задължение.

Депозирана е искова молба от И.Б.Д., с която е предявен иск срещу Общински съвет Р. за заплащане на сумата 4 914,66 лв. възнаграждение за периода м. ноември 2008 г. – 31.05.2010 г. в качеството му на общински съветник. В условията на евентуалност претендира за заплащане на същата сума за периода м. януари 2004 г. – 31.05.2010 г. Сочи, че в процесните периоди е бил общински съветник, като за целия втори период му е начислено възнаграждение в размер на 13 104,59 лв., от които са му заплатени 8 140,76 лв., за които счита, че се отнасят за първата част на периода.

Ответникът Общински съвет Р. в своя писмен отговор в законоустановения срок заявява, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска. Сочи, че Общински съвет Р.няма самостоятелен щат и бюджет, бюджетната му сметка е част от бюджета на администрацията и изплащането на разходите за общинския съвет е от компетенцията на кмета на общината.

В отговор на това становище ищесът е посочил, че правоотношението е между ищеца и Общинския съвет.

С допълнителна молба на основание чл. 228, ал. 3 ГПК е предявен и приет за съвместно разглеждане в условията на евентуалност по отношение на първия иск иск за същите суми срещу Община Р..

В своя отговор Община Р. заявява, че вземането е погасено по давност. Сочи, че плащането е извършено за периода, посочен в приложена справка към касов ордер.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Видно от служебна бележка от 19.01.2010 г. за периода 01.01.2004 г. – 31.12.2009 г. на ищеца са начислени възнаграждения в размер на 15 702,00 лв., като част от сумата не е получена и депонирана по сметка на Община Разград.

С писмо изх. №94-И-16-1 от 26.02.2009 г. ищецът е уведомен, че по сметка на Община Р. е депонирана сума в размер на 8 117,79 лв., представляваща възнаграждение на същия в качеството му на общински съветник за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Със същото писмо към ищеца е отправена молба да уведоми Общината, за начина, по който да бъде разходвана тази сума.

С писмо от 16.06.2010 г. ищецът изразява своята воля депонираната сума от възнаграждение на стойност от 8 117,79 лв. да получи в брой.

Видно от разходен касов ордер №1850 от 30.06.2010 г. на ищеца е изплатена сумата от 8 140,76 лв. Към касовия ордер е приложена и приета справка за дължими и погасени по давност суми за възнаграждение, датата на която не се установява и за която ответникът Община Р. твърди да е била представена на ищеца към момента на плащането по касовия ордер.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза със задачи да даде заключение какъв е размерът на начисленото възнаграждение на ищеца за работата му като общински съветник за периода м. януари 2004 г. до 31.05.2010 г.; каква част от това възнаграждение му е изплатена; какви документи са били съставени за това плащане; платената част от възнаграждението кой период би покрила, ако се приеме, че се погасява най-старото възникнало възнаграждение.

Заключението по така възложената експертиза сочи, че за процесния период (м. януари 2004 г. до 31.05.2010 г.) размерът на начисленото възнаграждение възлиза на 13 104,59 лв., като от дължимата сума е приспаднато дарение от 2007 г. на стойност 49,17 лв. Достигнат е извода, че при условие с плащането да се погасява най-старото възникнало задължение, платената част би покрила периода от 2004 г. до м. ноември 2008 г. в размер на 8 140,76 лв. В такъв случай за плащане остава възнаграждение в размер на 4 963,83 лв. за периода м. ноември 2008 г. до 31.05.2010 г. Съдът приема заключението на вещото лице като обективно, компетентно и пълно.

Не се спори досежно и от приложените доказателства – кореспонденция между ищеца и кмета на Община Р., се установява, че ищецът е притежавал качеството общински съветник към Общински съвет Р. през процесния период. Видно от изготвената и приложена като доказателства по делото документация – справка за начислено възнаграждение и касов ордер – ищецът е изпълнявал функциите си на общински съветник, за което именно му е начислено съответното възнаграждение.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи.

Предявени са субективно съединени искове при условията на евентуалност срещу Общински съвет Р. и Община Р..

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА за изпълнение на задълженията си общинският съветник получава възнаграждение, чийто размер се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници. Правилникът за организацията и дейността на Общински съвет – Р., неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, Мандат 2007 - 2011 г. (http://www.razgrad-bg.org/images/stories/Obs_docs/PravilnikObS2007-2011.doc), действал през процесния период, в чл. 44, ал. 1 доразвива тази законова разпоредба, като предвижда начина за определяне размера на възнагражденията на общинските съветници.

Според чл. 11, т. 24 от същия правилник общинският съвет има своя бюджетна сметка, която се приема с бюджета на Общината. Разпоредител с нея е Председателският съвет на Общинския съвет и се утвърждава от Общинския съвет. Общинският съвет няма собствен бюджет. Дейността на общинския съвет се финансира за сметка на бюджета на общината и е заложена в разходната му част (вж. http://www.razgrad-bg.org/images/stories/budjet-2012.rar).

Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 5 ЗМСМА и чл. 19, ал. 2 ЗОбБ кметът на общината организира изпълнението на общинския бюджет. Именно Община Р., а не Общински съвет Р. е изплащала възнаграждението на ищеца и в нейното счетоводство се съхраняват документите във връзка с това плащане.

Следователно Общински съвет Разград не е страна по правоотношението по изплащане на възнаграждението на общинския съветник и искът срещу него като първи ответник се явява недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.

Предявеният в условията на евентуалност иск срещу Община Р. е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението. За да бъде уважен искът за изпълнение, е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) страните да се намират във валидни облигационни правоотношения, по силата на които 2) ответникът е поел определено задължение, 3) което не е изпълнил. В конкретния случай, за да бъде уважен искът за заплащане на възнаграждението на общински съветник, ищецът следва да докаже: 1) качеството си на общински съветник за процесния период; 2) изпълнение на функциите на общински съветник; 3) размера на търсеното възнаграждение.

По делото се установи наличието на първите две предпоставки, а именно – ищецът е притежавал качеството общински съветник и е изпълнявал функциите на такъв.

Досежно третата предпоставка – дължимостта и размера на търсените суми, Съдът намира следното: Налице е спор между страните дали с извършеното към 30.06.2010 г. изплащане на възнаграждение се извършва плащане на тази част от периодичните вземания, за която не е изтекъл давностния срок по чл.111 от ЗЗД или плащането представлява изпълнение на периодични задължения, за което следва да се приложи разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. 1 и 3 ЗЗД.

Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, при няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото. Действително, към 30.06.2010 г. е изтекъл 3-годишният давностен срок за част от вземанията за възнаграждение. На ищеца е изплатена сумата 8 140,76 лв., която съвпада напълно по размер с посочената като дължима сума по изготвената от Общината справка. Това води до извода, че към момента на плащането Общината в лицето на съответните длъжностни лица е изчислила размера на дължимото възнаграждение, отчитайки изтичането на давностния срок и погасяване на част от вземането по давност, и евентуално е имала още към този момент намерение да се ползва от изтеклата в нейна полза давност. Действието на погасителната давност обаче не настъпва автоматично. Нейните правни последици настъпват, ако задълженото лице изяви воля да се ползва от нея. Това то прави чрез възражение. Възражението може да се направи винаги, когато носителят на субективното право, за което е изтекла давността, иска да получи от него изпълнение (Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С., 2002 г., с. 671). Въпреки направените твърдения в този смисъл, ответникът Община Р. не доказа към момента на плащането да е обективирал ясно и недвусмислено намерението си да се ползва от изтекла в негова полза погасителна давност и да откаже да изпълни задължението си в целия претендиран размер, тъй като от представената справка не може да се направи категоричен извод дали същата е била представена на ищеца заедно с касовия ордер към момента на плащането. Освен това в самия касов ордер не е посочено задължение за кой период се погасява и при действието на чл. 76, ал. 1 ЗЗД съдът приема, че са погасени първо най-старите задължения. Следователно, сумата в размер на 4 963,83 лв. за периода от м. ноември 2008 г. до 31.05.2010 г. е дължима, но с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен до предявения размер от 4 914,66 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по исковете, предявени от И.Б.Д.,*** срещу Общински съвет Р. за заплащане на сумата 4 914,66 лв. (четири хиляди деветстотин и четиринадесет лева и шестдесет и шест стотинки) възнаграждение за периода м. ноември 2008 г. – 31.05.2010 г. и в условията на евентуалност за периода януари 2004 г. – 31.05.2010 г. в качеството му на общински съветник поради НЕДОПУСТИМОСТ.

ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК *****, с адрес: гр. Разград, обл. Разград, ул. „Бели Лом” №37а, представлявана от Д.Ст.Б. – кмет на Община Разград ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.Д.,***, сумата 4 914,66 лв. (четири хиляди деветстотин и четиринадесет лева и шестдесет и шест стотинки) възнаграждение за периода м. ноември 2008 г. – 31.05.2010 г. в качеството му на общински съветник ведно със законната лихва от 04.11.2011 г.

ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК ****, с адрес: гр. Разград, обл. Разград, ул. „Бели Лом” №37а, представлявана от Д. Ст. Б. – кмет на Община Разград ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.Д.,***, сумата 596,58 лв. (петстотин деветдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки), от които 196,58 лв. - държавна такса, 300 лв. – адвокатско възнаграждение, и 100 лв. – депозит по назначена съдебно-счетоводна експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: