РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ....................... състав

На десети май две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар В.Д.

прокурор ………………..,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2402 по описа за 2011 година

Обективно съединени исковес правно основание чл. 327 ТЗ вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила искова молба от “П. К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. “К. Б.” № *** против “Ц. 92” ООД, , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. “А. В.” № **, вх.*, ет.*, ап.* с предявени искове за осъждане на ответника да заплати сумата 3 001,07 лв., представляваща стойността на закупени горива и моторни масла за МПС, за която са издадени фактури № № 1000008247/31.07.2010 г., 1000008418/31.08.2010 г., 1000008518/16.09.2010 г. и сумата 410,00 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на издаване на всяка от фактурите до 14.12.2011 г.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира такъв, с който заявява че исковете са допустими и основателни. Прави възражение за прихващане със сумата 128,89 лв. по насрещно задължение на ищеца към него, за което е издадена фактура № 0200000182/05.11.2009 г. и обезщетение за забава върху нея в размер на 31,06 лв. за периода 05.11.09 г. до 02.03.2011 г.

Съдът, като прецени събраните в хода на съдебното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а се установява и от събраните по делото доказателства, че страните са били в трайни търговски отношения, като ответникът е закупувал от стопанисваната от ищеца бензиностанция в с. Г., горива и масла за МПС. За четири от сделките били фактури № № 1000008247/31.07.2010 г., 1000008418/31.08.2010 г., 1000008518/16.09.2010 г. Според уговорката между страните плащането по тях следвало да стане по банков път – с платежно нареждане. Въпреки, че получил вещите предмет на продажбите на датата на издаване на посочените по – горе фактури, ответникът в качеството на купувач, не заплатил продажната цена, възлизаща общо на 3 001,07 лв. /по първата от тях – 1319,42 лв., по втората – 777,65 лв. и по третата – 904,00 лв./. Същата не е заплатена и до настоящия момент, въпреки отправената от ищеца покана за плащане/писмо изх. от 06.12.2010 г. и обратна разписка/.

Установява се отпредсатвените по делото документи от ответната страна – потвърждение на вземане, изх. № 53/20.02.2012 г. от ищеца до ответника, че първия има непогасено парично задължение към втория в размер на 128,89 лв. Посочената сума представлява неплатена продажна цена на движими вещи, дължима от ищеца на ответника, за която последния е издал фактура № 0200000182/05.11.2009 г.

От приетото, като неоспорено от страните, заключение по назначената в хода на съдебното производство икономическа експертиза за установява, че размерът на непогасените задължения на ответника към ищеца по процесните фактури възлиза на обща стойност – 2 500,57 лв., от които 818,92 лв. по фактура № 1000008247/31.07.2010 г., 777,65 лв. по фактура № 1000008418/31.08.2010 г. и 904,00 лв. по фактура № 1000008518/16.09.2010 г. Размера на обезщетенията за забава върху посочените суми, считано от датата на издаване на всяка от тях до 14.12.2011 г. /датата на депозиране на исковата молба/, възлизат както следва – 184,42 лв., 102,12 лв. и 114,88 лв. В заключението се сочи, че единствено по първата от процесните фактури е извършено частично плащане от ответника в размер на 500 лв., а по останалите липсва осчетоводяване на погасяване на задълженията. От заключението на вещото лице се установява още, че размерът на задължението на ищеца към ответника, по посочената в отговорана последния фактура, възлиза на 128,89 лв., а обезщетението за забава върху сумата считано от 05.11.09 г. до 02.03.2012 г., възлиза на 30,64 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Исковете са частично основателни и доказани. Ищецът е изправна страна по сключените между страните договори за продажба на движими вещи. В изпълнение на договорните си задължения той е предал същите на ответника при сключване на договорите. На същата дата ответникът е следвало да заплати продажната цена по сделките и като не е сторил това той се явява неизправна страна по тях. По първата продажба, от заключението на вещото лице, се установява частично изпълнение за плащане на цената в размер на 500 лв. По тези съображения следва да се приеме, че доказания размер на претенцията по чл. 327 от ТЗ е сумата 2 500,57 лв. В качеството си на неизправна страна по сделките, ответникът дължи и обезщетение за забава върху паричните задължения в размер на законовата лихва върху всяка от продажните цени, считано от датата на предаване на вещите, съгласно разпоредбата на чл. 327 от ТЗ. Размерът на това обезщетение се явява доказан до посочената в заключението на вещото лице сума от 401,42 лв.

Основателно и доказано се явява и направеното възражение за прихващане. Установено е, че ищецът също има непогасени парични задължения към ответника. Вземанията произтичат от сключения между страните договор за продажба на движими вещи, по който ищецът в качеството му на купувач, също не е изпълнил задълженията си за заплащане на продажната цена в размер на 128, 89 лв. Дължимото от него обезщетение за забава върху процесната сума, считано от датата, на която ответникът е изпълнил задължението си да предаде вещта до датата на направеното възражение за прихващане, възлиза на 30,64 лв.

Изложеното по – горе за основателност на направените възражения за прихващане, налага извод че искът за заплащане на продажната цена на вещите до доказания размер от 2 500,57 лв., следва да бъде уважен като основателен, след като от него се приспадне дължимата от ищеца на ответника сума от 159,53 лв. , а искът по чл. 86 от ЗЗД до размера установен от заключението на вещото лице - 401,42 лв.

Съоразно изхода на спора, пе реда на чл.78 от ГПК следва и присъждане на направените от ищеца разноски в производството, съответно на уважената част от исковете.

Воден от изложеното до тук

Р Е Ш И

ОСЪЖДА “Ц. 92” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. “А. В.” № **, вх.*, ет.*, ап.*, на осн. чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на “П. К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. “К. Б.” № *** сумата 2 341,04 лв. – неплатена продажна цена на вещи, за която са издадени фактури № № 1000008247/31.07.2010 г., 1000008418/31.08.2010 г., 1000008518/16.09.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 15.12.2011 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до размера от 2 500, 57 лв., като неоснователен поради направено прихващане с насрещно задължение към ответника в размер на 159,53 лв. и за разликата над 2 500,57 лв. до първоначално предявения размер, като недоказан.

ОСЪЖДА “Ц. 92” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. “А. В.” № **, вх.*, ет.*, ап.*, на осн. чл. 86 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на “П. К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. “К. Б.” № ***, сумата 401,42 лв. – обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на издаване на всяка от процесните фактури до 14.12.2011 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения му размер, като недоказан.

ОСЪЖДА ОСЪЖДА “Ц. 92” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. “А. В.” № **, вх.*, ет.*, ап.*, на осн. чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на “П. К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. “К. Б.” № *** за разноски по делото сумата 996,98 лв.

Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС Разград в двуседмичен срок от получаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: