Р Е Ш Е Н И Е

Номер 172 06.06.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На девети май две хиляди и единадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2408 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.124 от ПК – установителен иск за собственост.

Депозирана е искова молба от Д.Г.В. и Р.П.В., с която е предявен иск срещу Община Разград за установяване правото на собственост на ищците върху урегулиран парцел І-277 в кв.16 с площ 1131 кв.м. в с.У.. Сочат, че са съпрузи, че върху процесното място e било отстъпено право на стоеж на майката на ищцата, че двамата съпрузи реализирали това право и че от 1987 г. ползвали мястото като свое, че заплатената от тях цена е същата като цената на правото на собственост, както и че Община Р. не е собственик на имота.

Ответникът оспорва основателността на иска. Твърди, че имотът е общинска собственост по силата на закона, че съществува законова забрана имот общинска собственост да се придобива по давност, както и че титуляра на ОПС не може да се позовава на давностно владение като способ за придобиване на правото на собственост, тъй като има качеството на държател, а не на владелец.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Ищците Д.Г.В. и Р.П.П. са съпрузи. Първият от тях е имал жилищно спестовен влог. С договор от **** г. Общински народен съвет Разград е отстъпил възмездно на Е. Н. Г., майка на втората ищца, право на строеж върху имот-парцел І-250 в кв.16 с площ 1231 кв.м. по плана на с.У. за сумата 3 393 лв. Тази сума е внесена от Д.Г.В. ***.

С нотариален акт №**, т.*, рег.№**/дело ** от *** г. Е. Н. И. е призната за собственик на самостоятелни обекти- жилищна сграда със застроена площ 68 кв.м. и второстепенна стопанска сграда със застроена площ 75 кв.м., построени с отстъпено право на строеж в поземлен имот общинска собственост , урегулиран с площ 990 кв.м., неурегулиран с площ 5050 кв.м., за който по одобрения със заповед №**** г. план на с.У. е отреден парцел І-277 в кв.16. С нотариален акт №**, т.*, рег.№**, дело №***** г. Е. Н. И. дарява на Р.П.В. и Д.Г.В. правото на собственост върху горепосочените самостоятелни обекти. В този нотариален акт е посочено, че сградите са построени с отстъпено право на строеж в поземлен имот общинска собственост. Представени са доказателства, че в периода след 2009 г. данъци за имота са плащани от ищците.

Процесния имот парцел І-277 с площ 990 кв.м. е актуван като общински с акт №***** г. По искане на ищците е открито производство по оспорване истинността на този акт.

По искане на ищците и Е. И. кмета на Община Р. е издал заповед №**** г., с която е одобрено изменение на плана за регулация на част от кв.16 по плана на с.У., касаещо вътрешната регулационна линия на урегулирани поземлени имоти с №№І-277 и ХV.

За движението на имота в годините е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. Вещото лице по нея е посочило в заключението си, че в плана от 1968 г. на с.У. процесният имот не е отразен. Към настоящия момент площта на имота е 1132 кв.м., като част имотните граници са се запазили от 1985 г. до настоящия момент. През 1968 г. тези имоти са били изключени от регулация и пред 1985 г. отново са включени в територията на населеното място.

Според депозираните свидетелски показания на свидетелите В., И. и Г. ищците са построили сгради в процесния имот и са обработвали мястото, в един момент го оградили, но след това някой откраднал оградата. Свид.И., на която е учредено право на строеж върху това място, не е имала претенции към същото, ищците движели процедурите, плащали такси, където е необходимо, а тя понякога ходела на гости. Никой не е притеснявал ищците и не ги е гонил от парцела.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи : Така предявеният иск, който намира своето правно основание в чл.108 от ЗС, е неоснователен и недоказан. Ищците сочат като придобвно основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Същите от 2009 г. са собственици на сградите в имота. Преди това са били държатели на тези сгради – упражнили са правото на Е. И. да построи сгради и да ги държи върху земята. Упражнявайки това нейно право, те са упражнявали и правото й да ползва земята, което е изрично предвидено в т. 3 от договора за отстъпено право на строеж. Ето защо не може да се твърди, че упражнявайки фактическа власт върху парцела те са го държали като свой. Още повече, че в самия нотариален акт от 2009 г., с който Е. И. им подарява сградите е посочено, че същите са построени върху общинска земя. Воденето на съдебни дела относно процесния парцел от ищците и тяхната праводателка не означава, че същите са собственици на земята. Като ползватели по силата на договора за ОПС те също имат правен интерес от атакуване на актовете, касаещи регулацията на имота, респ. задължение да плащат данъци – чл.11 ал.2 от ЗМДТ.Без значение е и цената, заплатена за отстъпено право на строеж. Дори и същата да съвпада с цената на правото на собственост не може да се приеме, че е придобито правото на собственост след като липсва договор за това. Тъй като ищците не са владели имота – не са го държали като свой, то в тяхна полза не е изтекла предвидената в чл.79 от ЗС придобивна давност.

По отношение оспорения в неговото съдържание акт за общинска собственост, съдът счита, че не беше установено, че същият е неверен. Както сочи вещото лице през 1968 г. този имот, както и съседните на него излизат от регулация. Следователно същите са станали държавна собственост по силата на ПМС №216 от 1961 г. Вероятно това е била земеделска земя, впоследствие включена в регулация и именно за това в договора за ОПС е уредено, че цената на правото на строеж ще се плати по сметка на АПК “Ленин”. На основание пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС имотът е станал общински. Съставянето на акта за общинска собственост има констативно, а не коститутивно значение, поради което по-късното му съставяне, респ. липсата на състъвен акт за държавна собственост от преди 1990 г. е без значение. Ето защо заявеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

Предвид неоснователността на иска ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 306,25 лв. на основание чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като данъчната оценка на имота, респ. цената на иска е 2 770 лв., следователно такъв е и материалния интерес, въз основа на който следва да се изчисли възнаграждението.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.В., ЕГН ********** и Р.П.В., ЕГН ********** *** иск за установяване, че ищците са собственици на урегулиран парцел І-277 в кв.16 с площ 1131 кв.м. в с.У. общ.Р.д по плана на селото, одобрен със заповед №**** г. с административен адрес ул.”*****”, №**, при граници на парцела от двете страни улици, парцелІІ-250 като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ПРИЕМА ЗА НЕДОКАЗАНО направеното от Д.Г.В., ЕГН ********** и Р.П.В., ЕГН ********** *** оспорване верността на акт за частна общинска осбственост №**** г., съставен от Община Разград, вписан в Служба по вписванията с вх.№***, т.*, №**.

ОСЪЖДА Д.Г.В., ЕГН ********** и Р.П.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 306,25 лв. /триста и шест лева и двадесет и пет стотинки /.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: