РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ....................... състав

на десети май две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

В.Д.

прокурор ………………..,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2425 по описа за 2011 година

Иск с пр. основание чл. 45 от ЗЗД.

Предявен е иск от Д.М.К. против Е.Д.К., с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 4 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на последния имуществени вреди, представляващи стойността на унищожени малини, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.05.2011 г. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че е обработвал и ползвал земеделски имот собственост на Община Л. представляващ поземлен имот – нива с площ от 4, 878 дка, находяща се в землището на с. Л., м. “К.” съставляваща имот № ****** по силата на сключени договори за наем, последниято от които от 18.05.2009 г. През есента на 2008 г. засял нивата с малинови насаждения. През 2010 г., Общината провел търг за отдаване имота под наем, като между ищеца и ответника била постигната уговорка последния да участва на търга, а ищеца да продължи ползването на нивата. Дължимият наем за 2010 г. и 2011 г. бил платен от ищеца. През м. април 2011 г., въпруки уговорката между двамата, ответникът без предупреждение изорал нивата, като по този начин унищожил малиновите насаждения. С това нанесъл вреда на ищеца в размер на 4 000 лв., представляващи равностойността на унищожените малини.

В срока за отговор ответникът депозира такъв, като оспорва основателността на иска. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства касаещи твърдението за наличие на уговорка между него и ищеца за участие на първия в търга за отдаване на земите под наем и продължаване ползванети им от втория. Сочи, че след сключване на наемния договор за процесните земеделски земи с Общината на 25.03.2010 г. е дал на ищеца разумен срок, в който да оползотвори плодовете и премести насажденията. До м. март 2011 г., обаче ищецът не сторил това, което накарало ответника да се обърне за съдействие към наемодателя. Срещата между представители на Общината и ищеца била проведена на 28.03.2011 г. Няколко дни по – късно синът на ищеца – М. ДЖ., лично бил разорал малиновите насаждения, а изкоренените пръчки били събирани от съпругата на ищеца. Едва след това ответникът, чрез нает от него тракторист пристъпил към обработка на процесните земи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът обработвал част от общински поземлен имот, имот № ******, в землището на с. Л., с ЕКАТТЕ *****, целия с площ от 4, 878 дка., въз основа на сключвани между него и Община Л. договори за наем на земеделска земя /договор № № ***/**.**.** г., 124/04.04.07 г., ../27.02.08 г., 98/18.05.09 г./. Посочените договори обхващали стопанските години от 2004 г. до 2009 г. включително. Според съдържанието на договорите, ползваната от него площ се променяла в годините, както следва – 3 дка, 3 871 дка, 5 дка, 3 дка. През 2008 г. засял обработваната от него земя с малинови насаждения.

На 25.03.2010г., за срок от три години, считано от 01.10.09 г., за недвижимия имот № ******, в землището на с. Л., с ЕКАТТЕ *****, с площ от 4, 878 дка., бил сключен договор за наем между Общината и ответника Е.К., след проведен явен търг.

Установява се от показанията на св.Т. ***, изготвял договорите за наем на процесния имот/, че при сключване на договора за наем от 2010 г., между ищеца, като ползвател до този момент на част от имота и ответника, като страна по договора за наем с общината, била постигната договорка К. да продължи да ползва създадените от него малинови насаждения, до изтичане срока на договора. Ответникът, според тази договорка щял да ползва останалата част от имота.

В подкрепа на посочените св. показания е и представената фактура /л.11/, от съдържанието на която се установява, че ищецът е заплатил наемната цена за част от имота за стопанската 2010/2011 г. /102, 38 лв., съответстваща за 3,878 дка, при договорена наемна цена 26,40 лв/дка /.

Безспорно установено от фактическа страна е и обстоятелството, че малиновите насаждения били изкоренени – изорани с трактор. Обстоятелството, че последното действие е осъществено от ответника, или от трето лице по негови указания, не бе доказано от ищцовата страна. Действително според показанията на допуснатите по искане на ищеца свидетели – Д. и Р., изораването на малиновите пръчки с трактор, било извършено през пролетта и работници на ответника събрали изкоренените растения. Отношенията между първата от тези свидетелки и последния, според собствените й показания обаче, са изключително влошени, поради което гласните доказателства в часта, в която се сочи, че К. е инициирал разораването не могат да се счетат за безпристрастни. Самата свидетелка и не твърди, пряко да е възприела действия на ответника в тази насока, а сочи че малините били изорани от св. Б. И.. Според втората от свидетелките пък, изораването на насажденията е станало през есента, като тя видяла единствено работниците на ответника да събират пръчките. Кой е изкоренил пръчките обаче, свидетлката не е видяла.

Втората група свидетелски показания, също са дадени от заинтересовани от изхода на спора свидетели, с изключение на тези дадени от св. Б. И.. Останалите свидетели – Я. – племенник на ответника, М. – фактическа съжителница на сина на ответника и К. – сина на ответинка, поради посочените родствени връзки със страната не могатда се считат безпристрастни и незаинтересовани от изхода на спора. Ето защо и техните твърдения, че сина на ищеца сам бил разорал с трактора си насажденията, а съпругата на К. събрала пръчките, също не би могло да бъдат прието за категорично установено. Твърденията на тези свидетели, могат да бъдат кредитирани единствено в частта, в който те сочат, че малиновите пръчки са били изчистени от нивата преди св. И. да я разоре с трактора си. В тази част техните твърдения се подкрепят от показанията на този свидетел, за които липсват основания да не бъдат кредитирани. По тези съображения, съдът намира за установено и казаното от св. И. - че е изорал нивата, след като е била почистена от малиновите пръчки.

Въз основа на заключението по назначената в хода на поризводството съдебно- агротехническа експертиза се установява, че средната стойност на един декар малинови насаждения при гъстота 800 бр./дка - средна агротехническа норма за гъстота, възлиза на на стойността на 960,94 лв. , а средната стойност на един декар малинови насаждения при твърдяната в исковата молба норма на гъстота – 1 200 бр./дка, възлиза на 1 200,94 лв. Посочените стойности са осреднени на база стойността на ранен сорт малиново насаждение и тази на късен сорт. В посочените стойности, експертът е включил и цената на следващите се дейности по създаване на насажденията – торене, обработка на почвата, засаждане на посадъчен материал, грижи през вегетацията/пръскане, междоредови и вътрередови обработки, изграждане на опорна конструкция и привързване на леторастите към нея/.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира от правна страна следното:

Искът е неоснователен и недоказан. За да бъде уважена процесната претенция за обезвреда произтичаща от общата забрана да се вреди другиму, в тежест на ищцовата страна бе да докаже всички елементи от състава на института на непозволеното увреждане. В производството не бе установено при условията на пълно и главно доказване, противоправното поведение на ответника. Не бе доказано именно той да е унищожил малиновите насаждения – да е изкоренил растенията и по този начин да е причинил вреда в обема твърдян в исковата молба. Отговорността по чл.45 от ЗЗД е такава за лични виновни действия/бездействия и доколкото в производството не бе установено по категоричен начин изораването на малините да е осъществено от ответника, то не се установява и наличието на причинната връзка между неговото поведение и настъпилите вреди. Не е категорично доказано последните да са пряка и непосредствена последица именно от фактическите действия на ответника. Дори да се приеме за установено, че малните са изкоренени по негова инициатива, то евентуална отговорност по чл. 45 от ЗЗД би носил извършителя на посочените действия. Ето защо недоказана остана и пряката причинно-следствена връзка. Не бе установено и в патримониума на ищеца да е настъпила вреда, като неблагоприятно изменение в имуществената му сфера. Доколкото засятата с малинови насаждения нива е собственост не на ищеца, а на трето лице – Община Л., то следва да се приеме, че липсва настъпила за ищеца вреда. Съгласно разпоредбата на чл. 93 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на насажденията върху нея. След изтичане срока на договора за наем между Община Л. ищеца, евентуални претенции касаещи направените насаждения, последния е могъл да има именно към наемодателя /собственика на вещта/, но не и към новия наемател. По силата на разпоредбите на сключения между ответника и Общината договор за наем от 2010 г., К. е можел да ползва земеделската земя според нейното предназначение и в тежест на наемодателя е било да му осигури възможност за това – задължение произтичащо не само от разпоредбите на договора, но и от разпоредбите на закона. С прекратяването на договора за наем с ищеца обаче, той не би могъл да търпи вреди от унищожането на насажденията, които не са били негова собственост.

Ето защо и като неоснователен предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

Съобразно ихода на спора, съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да понесе и направените от ответника разноски. В случая обаче, съдът намира, че дължимите от него такива, следвада бъдат определени в границите на ал.1 на посочения текст от закона – до размера на възнаграждението за един адвокат. При това положение дължимата от него сума за разноски по производството възлиза на 380 лв.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ицяло предявения от Д.М.К., ЕГН **********,*** против Е.Д.К., ЕГН **********,*** иск с пр. основание чл. 45 от ЗЗД, с който се претендира ответникът дза заплати на ищеца сумата 4 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му през м. април 2011 г. имуществени вреди /унищожаване на малинови насаждения/, ведно със законовата лихва, считано от 01.05.2011 г. /първия ден след месеца, следващ увреждането/ до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА Д.М.К., ЕГН **********,*** да заплати на Е.Д.К., ЕГН **********,*** за разноски по производството сумата 380,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: