Р Е Ш Е Н И Е

№ 158 08.06.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На трети май две хиляди и дванадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева

Секретар Ж.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 2481 по описа за 2011 година,

Намира следното

Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.

Предявен е иск от “Ю. Г.” ООД, против Е.А.А., с който се претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 720 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по сключен между страните договор и сумата 240 лв. – договорна неустойка. В исковата милба се сочи, че между страните е сключен договор по силата на който ищецът в качеството му на изпълнител се е задължил да предостави на ответника в качеството му на възложител консултации и набавяне на информация, досежно същността на фитурата на едноличен търговец в Обединено кралство В., възможностите за регистрация и установяване като такъв на възложителя, необходими документи за регистриране и установяване и обща информация във връзка с условията на пребиваване във В., както и да набави докуменит подробно описани в договора. Срещу тези задължения на изпълнителя, възложителя следвало да му заплати обща сума в размер на 720 лв. Ищецът бил изправна страна по договора, като изпълнил в срок своите задължения, а ответникът не се явил, за да получи изпълнение, както и не бил заплатил договорената цена на услугите. На 26.07.2010 г. ищецът изпратил покана да се яви на 11.08.2010 г. за да получи информацията и документите, нещо което последният не сторил. Неизпълнението в срок на задължението за заплащане на цената, поставило ответника в забава от 12.08.2010 г., от когато дължал и договорената по т.15 от договора неустойка за забава /по 20 лв. дневно/ и чийто дължим размер бил максимално уговорения между страните – 240 лв. За дължимите суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда ан чл. 410 от ГПК по гр. дело № ****/**** г. по описа на РРС, срещу която ответника депозирал възражение в законоустановения двуседмичен срок. С изложеното се мотивира и претенцията за установяване дължимостта на сумите.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът депозира такъв, с който оспорва иска. Сочи че предмет на договора между страните е било осигуряване на работа на ответника от страна на ищеца, в качеството му на изпълнител. Твърди, че ищецът не е изпълнил това си задължение, като приложените къми исковата молба документи са общодостъпни в интернет, както и предоставената му от ищеца информация е такава. Твърди, че изрично е заявил, че желае не да получи такава за статута на самонаето лице, а на наемене работник. Че приложените към исковата молба документи са на английски език, което прави и изпълнението на задълженята неточно, тъй като самия ответник не владее езика – нещо, което изрично е заявил на изпълнителя при сключване на договора. Освен това самите документи на практика не били необходими за придобиване на стату на самонаето лице, тъй като за това било достатъчно фактическо осъществяване на определена търговска деяност. Сочи че договарянето на възнаграждение за предоставените услуги противоречи на чл. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. С изложеното, както и с твърдението, че с договора се цели заобикаляне на ЗНЗ аргументира и становището си за нищожност на сключениата межде страните сделка. Твърди и че седмица след сключване на договора от ищцовото дружество му предоставили телефонен номер във В., на който следвало да се обади за да уговори време и начин на постъпване на работа, както и размер на трудово възнаграждение. Ответникът отказал, тъй като това било задължение на ищеца и уведомил представител на последния, че прекратява договора си с тях. По отношение на приложената покана, заявява че същата е получена едва на 19.08.2010 г., което правело невъзможно явяването му на по- ранната дата посочена от ищеца – 11.08.2010 г. По изложените съображения, счита че не дължи претендираните от ищеца суми и моли искът да бъде отхвърлен изцяло.

Възоснова на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени поотделно и втяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото на 26.04.2010 г. е сключен договор, според който ищецът, в качеството му на изпълнител се задължил да извърши следните услуги: 1.1 Констултации относно същността на фигурата на едноличен търговец /self employеd/ в Обединено кралство В.; 1.2. Консултации относно възможността възложителя да се регистрира и установи, като едноличен търговец /self employеd/ в Обединено кралство В.; 1.3. Набавяне на информация и документи за регистрация, като едноличен търговец /self employеd/ в Обединено кралство В. и установяване, като частно практикуващ с помощта на Е. л. П./ОК/ лтд. При регистрацията пред местните власти. 1.4. набавяне на информация във връзка с условията на пребиваване в Обединено кралство В. /спане, пътуване, изхранване, степен на владеене на езика и др./. Договореното между страните възнаграждение на всяка от посочените по – горе услуги било по 240 лв. за всяка от тях, като дължимата сума за услугата по т.1.1 се заплащала авансово, а дължимитге възнаграждения за останалите услуги /по т.1.2 до т.1.4 вкл./ при извършването им /или при предаване на набавените документи/, което се удосотверявало с отчет договорен в т.7, според която изпълнителят дължал такъв отчет /доклад/ за всяка от услугите, както и предаване на събраните материали в изпълнение на задълженията по договора /проспекти, формуляри, рекламни матриали и др./ Договорено било и че услугите предмет на договора се предавати пиремат в офиса на възложителя в гр. П. – тези по т.1.1, т.1. 2 и т.1.4 чрез предоставяне в устен или писмен вид на отговори по всички въпроси поставени от възложителя, като изпълнителя известява с покана възложителя за готовноста си да му предостави писмените си отговори, а услугите по т.1.3 – чрез представяне на писмена информация изпълнителя институции в ОК и евентуално образци на документи за попълване. Страните изрично са се съгласили информацията предоставена му в изпълнение на договора да бъде на английски език.

Страните договорили извършването на услугите предмет на договора да бъде осъществено в срок да четере месеца от датата на сключването му.

В договора е договорена и неустойка за забавено изпълнение, като неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 20 лв. дневно за всеки ден закъснение, но не повече от 240 лв.

На 26.07.2010 г. ищецът изпратил покана до ответника, с която го уведомил че е набавил необходимата информация, като по този начин е осъществил услугитепредмет на т.1.1 – 1.4 от договора и го поканил да се яви в офиса на фирмата на 11.08.2010 г., за да получи материалите. Поканата била връчена на ответната страна с обратна разписка на 19.08.2010 г.

Междувременно ответникът бил напуснал страната, като отпътувал за ОК, където започнал работа без да ползва услугите на ищцовото дружество.

От показанията на св. Драганов се установява, че ответникът искал да работи в ОК и при проведения с представител на ищцовата страна телефонен разговор бил обяснил, че не знае английски език. Въпреки това получил уверения, че това не е пречка за започване на работа.

В останалата им част гласните доказателства касаещи същността на договорките между страните, с които се цели установяване на съглашение между тях за ангажимент на ищеца да осигури работа по трудов договор на ответника в ОК, са недопустими. При наличие на писмен договор между страните, установяването на съдържанието на съглашенето чрез свидетелски показания е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 164 ал.1 т.5 от ГПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Исковете са основателни и доказани.

Изложените от ищеца аргументи за нищожност на договора не се споделят от настоящия съдебен състав. На първо място следва да бъде отбелязано, че договорът не противоречи на ЗНЗ, поради обстоятелството, че в посочения нормативен акт се регулират отношенията между страни по договори за посредничество, какъвто процесният договор не е. В съглашението сключено между страните, липсват клаузи които да задължават ищеца /изпълнител/ по договора да посредничи на ответника при намиране на работа. Разпоредбите на ЗНЗ, касаят полагането на наемен труд, който по съдържанието си предполага наличие на две страни – работник и работодател. В случая ищецът не се е нагажирал по никакъв начин с предприемане на действия в тази насока, поради което не би могло да се приеме, че за изпълнение на поетите с договора задължения по предоставяне на консултации, се следва и неговата специална регистрация. Напротив, задълженията на ищеца са били да предостави информация досежно такава форма на стопанска дейност, осъществявана на територията на ОК, която очевидно изключва предоставянето на работната сила въз основа на сключен договор за наемен труд. Предметът на договора нито е неясен, нито е невъзможен. Изпълнителят е поел определени задължения, изразяващи се най- общо в предоставяне на информация и съобразно представения по делото отчет, адресиран до ответника, следва да се приеме, че е изпълнил своите обязаности по сделката. Дали предоставената от ищеца на ответника информация, представляваща и предмет на договора е безполезна за последния, съдът не е в състояние да преценява. Договореното между страните е това отразено в сключеното между тях писмено съглашение, и именно въз основа съдържанието на клаузите на договора следва да бъде преценявано неговото изпълнение. Съобразно разпоредбите на процесуалния закон, както бе посочено и по – горе, установяване на съдържание на такива съглашения със свидетелски показания е недопустмо, а по делото не са предсатвени писмени доказателства опровергаващи уговореното в договора. Ако ищецът е имал погрешна представа за това, в какво се изразяват задълженията за предоставяне на консултации от страна на ответника, то това действително би могло да доведе до опорочаване на неговото съгласие при сключване на сделката, но не до степен да доведе до нейната недействителност. Посоченото обстоятелство би могло да доведе до друг порок на сделката, който не е заявен в настоящото производство и съдът не е в състояние да се произнася по него. Възражението за езика на който информацията е предоставена би било основателно, ако в договора /чл.12.3/ не бе изрично посочено, че тя се дължи на английски език. Всъщност от съдържанието на пакета на услугата е видно, че на английски език са упоменатите в чл.6.2 от договора документи, касаещи евентуалните бъдещи отношения между ответника и дружеството Е. л. П./ОК/ Лтд, което е можело да му съдейства за набавяне на съответните документи изискуеми от английското законодателство при пребиваване със статут на self employеd в ОК. Част от тези документи са формуляри, които по необходимост ответникът е следвало да попълни на езика на държавата, в която е имал намерение да пребивава и които са били предназначени за съответните официолни власти в ОК. Самият отчет дължим от ответника обаче е изготвен на български език и той съдържа информацията досежно обсотятелствата посочени в т.1.2 до т.1.4 от договора. Ако действително тази информация представена от ищеца в изпълнение на договорните му задължение е общодостъпна, то на преценката на ответникът е било дали да сключи или не договора. Ищецът обаче не е поел никакви други ангажименти, включително и такива конкретизиращи източника на информация, поради което в настоящото производство не е възможно да се приеме, че е налице неточно изпълнение на договорните му задължения.

Ето защо и въз основа на изложеното по – горе, съдът намира за доказано твърдението в исковата молба, че ищецът е изправна страна по сключения между страните договор, като е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията точно и в срок. Ответникът от своя страна се явява неизправна страна по договар, като не е изпълнил задължението си да заплати цената на осъществените услуги по т.1.2 до т.1.4 вкл., възлизаща на обща стойност 720 лв.

По отношение на дължимата неустойка. Същата е договорена, като такава за забавено изпълнение на някое от задълженията на страните. Действително установено е от представените по делото доказателства, че поканата на ищеца към ответника да получи информацията предмет на договора е получена от последния на дата последваща тази на посочения ден, на който изпълнението е следвало да бъде прието. Независимо от това с получаването на поканата на 19.08.2010 г., ответникът е бил известен за изпълнението на договорните задължения на ищеца. От тази дата, съгласно разпоредбата на чл. 95 от ЗЗД , в качеството си на кредитор по договора той е изпаднал в забава, тъй като не е приел изпълнението на ищеца, при което е следвало да заплати и цената на услугите / чл. 9.2 – 9.4 от договора/. Ето защо следва да се приеме, че и този иск е основателен и доказан, при договорения максимално дължим размер на неустойката от 240 лв. при забава на плащането и дължима дневна неустойка от 20 лв.

Воден от изложеното до тук, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА за установено по отношение на “Ю. Г.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. “Ц. Б. ІІІ О.” **, лява секция ет.*, ап.**, че ответникът Е.А.А., ЕГН **********,*** му дължи сумата 720,00 лв. /седемстотин и двадесет лева/ - незаплатено възнаграждение по договор за консултация от 26.04.2010 г., сумата 240,00 лв. /двеста и четиридесет лева/ - неустойка за забава по договора и сумата 25,00 лв. – държавна такса, за които суми е издадена заповед № ****/**.**.**** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. дело № ****/** г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Е.А.А., ЕГН **********,*** да заплати на “Ю. Г.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. “Ц. Б. ІІІ О.” **, лява секция ет.*, ап.** , за разноски по производството сумата 75,00 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: