Р Е Ш Е Н И Е

Номер 222                                          11.07.2012 г.                                       гр.Разград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На         дванадесети юни                                             две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

 Председател: Константин Косев

                                   

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №112 по описа за 2012 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Депозирана е искова молба от  Е.Р.К.  и А.Б.К. против С.О.М.. Твърди се, че ищците закупили през 2010г. недвижим имот. Върху същият имот била учредена от предходен собственик ипотека в полза на ответника, която била заличена и след заличаването ищците били закупили имота. Впоследствие обаче ответникът отново извършил вписване на ипотеката върху имота им без ищците да са негови длъжници. Молят повторното вписване на тази ипотека /твърди се ново учредяване/ да бъде обявено за нищожно, тъй като била нарушена изискуемата форма /следвало да се състави нов нотариален акт/ и новата ипотека противоречала на закона, понеже длъжникът по ипотеката не бил вече собственик на имота. Иска се заличаване на вписването.

              Ответникът оспорва иска. Сочи, че с решение на РРС актът за заличаване на ипотеката бил обявен за нищожен и въз основа на това решение била отново вписана учредената ипотека.

             Искът насочен срещу ответника е допустим, тъй като именно ответникът е лицето, което се ползва от атакуваното вписване /чл.537, ал.2 от ГПК/.

                Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следните фактически обстоятелства: На 28.04.1999г. с нотариален акт №**, т.*, рег. №****, дело *** на нотариус при РРС е сключен  договор за  ипотека в полза на ответника С.О.М. върху недвижим имот – апартамент в гр. Разград, ЖК “О” бл.*4, етаж *, ап. **. На същата дата е извършено вписване на същия нотариален акт от службата по вписванията. На 15.12.2003г. съдията по вписванията при РРС е заличил вписването на ипотеката, по искане на ипотекарния кредитор. С Решение на РРС по гр.д. №1025/2009г. /л.51/, влязло в сила на 03.01.2011г. актът за съгласие на ипотекарния кредитор е обявен за недействителен. Въз основа на това решение от ипотекарния кредитор е подадена нова молба за вписване на ипотека, което вписване е извършено на 30.05.2011г. /вх.№3223/30.05.2011г., т.1 №121/2011г., нот. д. №1680/30.05.2011г./ – чрез вписване на молбата /л.46/, като е приложен и препис от нотариалният акт от 1999г. за учредяване на ипотеката. Преди това обаче - през м.юли 2010г.- ищците са закупили по нотариален ред процесния апартамент от тогавашните собственици.

              Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът намира, че искът за прогласяване на нищожността на вписването на ипотека е неоснователен. За разлика от самата ипотека, която има договорен характер, вписването е нотариално действие и може да бъде нищожно само на основанията посочени в чл.576 от ГПК /Решение на ВКС №426/14.05.2009г. по гр. д. №308/2008г., I г.о./. Съдът намира, че в случая не е налице някое от тези основания за нищожност на вписването и всъщност извършеното вписване не е в противоречие със закона. Ищцовата страна поддържа, че понеже първоначалното вписване било заличено, то след това според чл.179, ал.3, изр.2 от ЗЗД не може да се изръши  подновяване, а ново вписване, което според ищцовата страна означава учредявяне на нова ипотека с нов нотариален акт /нов договор/, като вече този договор можел да се сключи само с новите собственици на имота според чл.167, ал.3 ЗЗД. Тези изводи не се споделят от настоящия състав. Очевидно ищците неправилно тълкуват разпоредбата на чл.179, ал.3, изр.2 от ЗЗД. Според същия текст извършва се ново вписване, но на старата ипотека, на стария договор. Ипотеката се учредява чрез вписване /чл.166 ЗЗД/, но с първоначалното си вписване тя вече е учредена /вписване на нот. акт от 28.04.1999г./и след като актът за последващото заличаване е обявен за недействителен се извършва ново вписване на вече учредената ипотека. Променя се само редът на вписаните актове. Ако се приеме тезата на ищците, то излиза, че ипотекарният кредитор, за да упражни правата си по чл.179, ал.3 от ГПК следва да сключва нов договор, а сключването на нов договор зависи от съгласието на собственика на имота /независимо дали това е стария собственик или е нов/. Това означава да се учреди съвсем нова ипотека, което няма смисъл, защото законът тогава не би уреждал този случай, след като вече е уредил общите правила за учредяване на ипотека. А и не би имало смисъл ипотекарният кредитор да води  дело за обявяване на недействителност на съгласието  му за заличаване – нов договор за ипотека той може да сключи винаги и без да атакува заличаването. При това очевидно е, че не се сключва нов договор за ипотека, а се вписва наново вече учредената ипотека, като същата придобива съмо нов ред. Новото вписване се извършва въз основа на молба на ипотекарния кредитор и въз основа на стария нотариален акт за ипотека, както е направено в случая. При това без значение е дали собствениците на ипотекирания имот са се сменили, тъй като се вписва вече учредената преди това ипотека, а не някаква нова такава. По същия начин се процедира и в хипотезите на чл.172 от ЗЗД, когато действието на вписването бъде преустановено поради изтичане на 10- годишния срок на действие – не се учредява нова ипотека, а само се вписва старата такава, като изрично е посочено, че това става въз основа на молба. Аналогична в това отношение е хипотезата на чл. 179,  ал.3, изр.2 от ЗЗД и именно затова законодателят тук не е посочил изрично как става вписването наново–какво означава да се впише наново старата ипотека е посочено в цитирания предходен текст. Затова съдът намира, че извършеното ново вписване е действително – право на кредитора, чието съгласие за заличаване е било обявено за недействително е да поиска ново вписване и на това негово искане не може да бъде отказано с довода, че собственикът на ипотекирания имот вече е друг, а не ипотекарния длъжник. Не е извършено учредяване на нова ипотека, както се твърди в исковата молба, а само е вписана старата такава, което законът регламентира. Променя се само редът на ипотеката, но този въпрос не е предмет на настоящото дело. Предвид изложеното искът следва да бъде отхвърлен, тъй като атакуваното вписване не е недействително. Колкото до искането за заличаване /отмяна/ на същото вписване, то същото намира основанието си в чл.537,ал.2, изр.3 от ГПК и доколкото както се каза вписването е законосъобразно извършено, то и искането за неговото заличаване следва да се отхвърли.

          С оглед изхода на делото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ответника разноски в размер на 300 лв./адв. хонорар/

            Воден от гореизложеното, Разградският Районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ иска предявен от  Е.Р.К.  ЕГН ********** и А.Б.К. ЕГН **********, двамата от гр.Разград против С.О.М. *** за обявяване на нищожност и заличаване /отмяна/ на вписването на договорна ипотека извършено с вх.№****/30.05.2011г., т.* №***/2011г., нот. д. №****/30.05.2011г. на Служба по вписванията - гр. Разград като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         ОСЪЖДА Е.Р.К.  ЕГН ********** и А.Б.К. ЕГН **********, двамата от гр.Разград ДА ЗАПЛАТЯТ  на С.О.М. *** сумата от 300 лв за разноски по делото.

                   Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: