Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

215                                                     06.07.2012 г.                                             гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На шести юли                                                                  две хиляди и дванадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Павлета Добрева

Секретар Д.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело                                206                                      по описа за 2012 година,

Намира следното

 

            Искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

           

          Предявен иск от “В. Д” ЕООД против Н.С.П. и Н. С. П., с който се претендира за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 1 199,85 лв., представляваща дължима цена на предоставени ВиК услуги за периода от 19.12.05 г. до 30.06.2010 г., за която са издадени 12 бр. фактури, както и  205,54 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 27.08.09 г. до 09.02.2012 г. В исковата молба се сочи, че ответниците са наследници на С. И. П. – потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищцовото дружество, за имот находящ се в гр. Р., ул. “Д. С.” № ** с аб. № *****. Сочи се, че последния е починал на 26.09.2010 г., поради което и издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр. дело № 2309/10 г. по описа на РРС, е обезсилена. С неизпълнение на паричното задължение на наследодателя на ответниците се обосновават и предявените искове.

           В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответниците не депозират такъв.

        Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

       Безспорно установено е от събраните по делото писмени доказателства /удостоверение за наследници л. 26/, че ответниците са наследници на С. И. П., ЕГН ********** , починал на 26.09.2010 г. Последният е бил абонат на ищцовото дружество, като собственик на имот, находящ се в гр. Р., ул. “Д. С.” № *** с аб. № 68158. В това му качество, от ищеца са му предоставени ВиК услуги. Стойността на същите се установява от приложените към исковата молба и приети като писмени доказателства по делото фактури № № 3108797989/27.07.2009 г., 3108826794/18.08.09 г., 3108881995/28.09.09 г., 3108918440/27.10.09 г., 3108963249/30.11.09 г., 3109000015/29.12.09 г., **********/26.01.10 г., 3109064831/22.02.10 г., 3109107648/25.03.10 г., 3109144825/03.05.2010 г., **********/01.06.2010 г., 3109224935/02.07.2010 г. и 3109225127/02-07.2010 г. Последната приета като доказателство по делото фактура № 3109458713/01.02.2011 г. на стойност 102,00 лв. е издадена, според направеното в нея отбелязване, въз основа на протокол от 07.01.2011 г. – дата последваща смъртта на наследодателя на ответниците. Самият протокол не е представен като доказателство по делото, поради което не би могъл да се направи извод, че последния касае възникнало преди смъртта на наследодателя задължение към ищцовото дружество. Не се оспорва  факта, че задължението за заплащане стойността на предоставените ВиК услуги, обективирана в посочените по – горе фактури, не са изпълнение от наследодателя на ответниците, нито от самите ответници.

      

         Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          

           Предявените искове са частично основателни и доказани.

           В качеството си на потребител на ВиК услуги наследодателят на ответниците е измал задължение да заплаща дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок, след датата на фактуриране – чл. 31 ал.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор «Водоснабдяване Дунав» ЕООД Разград. Към момента на смъртта на наследодателя на ответниците – 26.09.2010 г., за него е било възникнало задължението да заплати процесната сума от 1097,85 лв., формираща част от главницата по настоящия иск, за предоставени му ВиК услуги за периода 17.12.2005 г. – 30.06.2010 г. и на 02.07.2010 г. За посочената обща дължима сума са издадени съответните посочени по – горе 13 бр. фактури. С неизпълнение на задълженията си в срока предвиден по чл. 42 от ОУ, наследодателят на ответниците е изпаднал в забава. Съгласно посочената разпоредба при неплащане в срок на цена на предоставени ВиК услуги се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от деня следващ този настъпване на падежа. Непогасеното задължение, представляващо част от наследството му, след неговата смърт е преминало върху неговите наследници по закон – ответниците по иска Н.С.П., ЕГН ********** и Н.С.П., ЕГН **********. Отговорността на всеки от тях, съгласно разпоредбата на 60 от ЗН, е съответна на следващите им се  по закон права в наследството.

      По отношение на сумата 102,00 лв. по фактура № 3109458713/01.02.2011 г., представляваща част от сумата по претендираната общо главница от  1199,85 лв., съдът не счита, че са налице доказателства установяващи дължимостта й към момент предхождащ смъртта на наследодателя на ответниците. Както бе отбелязано и по - горе, като основание за издаване на счетоводния документ е посочен протокол от 07.01.2011 г. В тежест на ищцовата страна бе доказване на обстоятелството, че задължението по него е възникнало преживе на  наследодателя на ответниците. И тъй като последното не бе установено, то и предявеният иск се явява неоснователен в тази му част. Ответниците биха могли да дължат и тази сума, но не и на посоченото в исковата молба основание.

      По отношение размера на претенцията на обезщетението за забава, доколкото същия не се оспорва от ответниците и се формира от размера на законната лихва върху всяка от сумите по фактурите, считано от падежа на съответното месечно задължение до 09.02.2012 г. – дата предхождаща подаването на исковата молба, то и този иск следва да бъде уважен изцяло.

       Съобразно изхода от спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и направените от ищеца разноски в производството, съответно на уважената част от исковете , съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК.

                  Воден от изложеното до тук , съдът

 

                                                            Р      Е      Ш      И

 

           ОСЪЖДА всеки от ответниците Н.С.П., ЕГН ********** и Н.С.П., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Р., ул. “Д. С.” № ***, в качеството на наследници на С. И. П., ЕГН ********** , починал на 26.09.2010 г. да заплати на “Водоснабдяване Дунав” ЕООД, ЕИК *****, с адрес гр. Р., ул. “С.” № **, по 1/2 част, съответстваща на дела му в наследството, от сумата 1097,85 лв., представляваща стойността на предоставени ВиК услуги за периода от 17.12.05 г. до 02.07.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба – 14.12.2012 г. до окончателното и изплащане, и от сумата 205,54 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 27.08.09 г. до 09.02.2012 г.

        ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответниците да заплатят разликата над сумата 1097,85 лв. до първоначално предявения размер от 1 199,85 лв., представляващи стойността на предоставени ВиК услуги, като неоснователен и недоказан.

       ОСЪЖДА Н.С.П., ЕГН ********** и Н.С.П., ЕГН ********** да заплатят на “Водоснабдяване Дунав” ЕООД, ЕИК ********, с адрес гр. Р., ул. “С” № ** за разноски по производството сумата 278,22 лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС Разград.

        

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: