Р Е Ш Е Н И Е

№ 153 20.07.2012 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД .................... състав на

Двадесети юли две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар П.Т.

прокурор .................................

като разгледа докладваното от съдиятата

гражданско дело № 564 по описа за 2012 година

Обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 от КТ.

Депозирана е искова молба от Л.Г.В., ЕГН ********** *** против НОИ, РУ “СО” гр. Разград, с адрес гр. Разград, бул. “Бели Лом” № 40 , с която са предявени искове за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на заповед № 189/17.02.2012 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, за възстановяване на преди заеманата от нея длъжност, за осъждане на ответника да й заплати сумата 762 лв., представляваща разлика в получаваното от нея възнаграждение преди и след уволнението за периода 21.02.2012 г. – 21.03.2012 г. и сумата 5 435 лв., представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа в резултат на уволнението за петмесечен период, считано от 21.03.2012 г.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила в предприятието на ответника заемайки длъжността “ ***********”. Твърди че на 20.01.2012 г. е депозирала молба пред работодателя за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от същата дата . На следващия работен ден – 23.01.2012 г. оттеглила подадената молба с нарочна нова такава, с входящ 352/1 от същата дата. След подаване на посочената молба продължила да изпълнява трудовите си задължения, като на 17.02.2012 г. устно била известена, че трудовият й договор ще бъде прекратен считано от 20.02.2012 г. На 21.02.2012 г. й била връчена и процесната заповед № 189/17.02.2012 г.., с която трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ. Твърди незаконосъобразност на уволнението, поради липсата на взаимно съгласие на страните за прекратяване на договора, тъй като била оттеглила изявлението си в този смисъл, а от своя страна ответникът не я бил уведомявал за становището си по нито една от двете молби, респективно не бил заявавал съгласие по първата от тях, а последващо такова между страните не било постигано. В исковата молба се сочи още, че ищцата след уволнението започнала работа при друг работодател, където работила в периода 21.02.2012 г. – 21.03.2012 г. Получаваното по това правоотношение трудово възнаграждение било със 762 лв. по – ниско от това дължимо от ответника. Претендира заплащане на посочената разлика. Претендира и обезщетение за времето през което е останал без работа в резултат на атакуваното уволнение за петмесечен период, считано от 21.03.2012 г.

В срока за отговор ответникът депозира такъв, в който оспорва исковете. Сочи, че е приел направеното от ищцата предложение с молбата от 20.01.2012 г., считайки обаче, че трудовото правотношение следва да бъде прекратено след изтичане на едномесечен срок на предизвестие. По този начин било постигнато съгласие между страните по смисъла на чл. 325 ал.1 т.1 от КТ. Втората от молбите /тази от 23.01.11 г./, не била приета от ответника, като волеизявление за оттегляне на първата, тъй като била условна и не била ясна волята на работника. Освен това в нея се сочело, че се оттегля молба с входящ номер, който не съответствал на входящия номер на молбата на ищцата за прекратяване на договора. Оспорва размера на иска за заплащане на обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа, тъй като получаваното от същата трудово възнаграждение било 926,90 лв., респективно за петмесечен период възлизало на 4 635,50 лв., а не на претендиранат сума от 5 435,00 лв. По същите съображения оспорва и размера на претендираната, като разлика между получаваното възнаграждение преди и след прекратяване на трудовото правоотношение сума от 762,00 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че същите са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжност “******** “****** ”, отдел “******”, на която последно била преназначена с доп. Споразумение № 718/30.06.2008 г. към сключения между страните трудов договор № 203/30.12.1990 г., за неопределено време. Последно договореното между страните дължимо от работодателя основно трудово възнаграждение било в размер на 713,00 лв. / доп. споразумение № 126/28.01.09 г. – л.150/, като със заповед № 1215/14.10.2011 г. на работодателя било определено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит / л. 165/ в размер на 30 %.

С молба до директора на РУ “СО” Разград, вх. № 941-485-352/20.01.2012 г., ищцата поискала да бъде освободена от работа, считано от същата дата – 20.01.2012 г. С молба до работодателя с вх. № 941-485-352/1 от 23.01.2012 г. заявила, че потвърждава желанието си да бъде освободена, изразено в молба с вх. № 352/20.01.2011 г., при условие, че бъде потвърдено решение на КПУКИ и същевременно заявила, че оттегля молбата си с вх. № 352/20.01.2011 г. Върху първата от молбите – тази от 20.01.2012 г. с дата 27.01.2012 г. била поставена резолюция от адресата – директора на РУСО Разград, същата да се счита като едномесечно предизвестие, считано от 20.01.12 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 325 т.1 от КТ. На вторато от молбите била поставена резолюция от 30.01.2012 г., че не се приема, тъй като не е категорична. Безспорно установено е, че волеизявления до ищцата в писмена форма работодателят не е отправял. Едва на 21.02.2012 г., последния връчил на служителката процесната заповед № 189/17.02.2012 г. за прекратяване на трудовия договор между страните, считано от 20.02.2012 г., на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ - по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

След прекратяване на трудовото правоотношение между страните, на 20.02.2012 г. ищцата сключила трудов договор с друг работодател – трудов договор № 36/20.02.2012 г. 8стр. 9/ на осн. чл. 68 ал.1 т.1 от КТ – за определен срок, който бил прекратен на 22.03.2012 г. , поради изтичане на уговорения срок със заповед № 46/22.03.2012 г. Договореното между страните трудово възнаграждение по този договор било 325,00 лв.

Според представеното по делото копие от трудова книжка на ищцата, след посочената дата, същата е регистрирана като безработна в БТ Разград.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, досежно дължимото от ответника обезщетение по чл. 225 от КТ във варианти. Според първия от тях /който не се поддържа от вещото лице/, размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца предхождащ този на уволнението е 926,90 лв. Разликата между получаваното от нея възнаграждение преди уволнението и след постъпването й на работа за перида 21.02.2012 г. – 21.03.2012 г. е в размер на 601,90 лв. Във вторият от вариантите вещото лице приема, че размера на брутното трудово възнаграждение получено от ищцата в месеца предхождащ този на уволнението е 1086,90 лв., съобразявайки заповед № 326/26.03.2012 г. на директора на ТП на НОИ за изплащане на допълнително материално стимулиране на ищцата в размер на по 130 лв. за м. януари и м. февруари 2012 г. При този вариант разликата между получаваното от ищцата преди уволнението и след постъпване на работа при следващия работодател трудово възнаграждение възлиза на 761,90 лв., а следващото се обезщетение по чл. 225 от КТ за периода 21.03.2012 г. до 21.06.2012 г. /датата на последното по делото с.з./ възлиза на 3 260,70 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Исковете по чл. 344 ал.1 т.1,т.2 от КТ са основателни и доказани.

Съгласно разпоредбата на чл. 325 ал.1 т.1 от КТ, на каквото основание е прекратено процесното трудово правоотношение, трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие на двете страни. Посочената разпоредба изисква страната към която е отправено предложението да вземе отношение по него и да уведоми другата страна дали го приема, в седемдневен срок от получаването му, като в противен случай се счита, че то не е прието. Ето защо и при положение, че ответникът по делото не е уведомил писмено ищцата в законоустановения срок досежно отправеното от нея предложение, то и извършеното уволнение със заповед № 189/17.02.2012 г. се явява незаконосъобразно. Фактическият състав на прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325 ал.1 т.1 от КТ, посочен като основание в заповедта на работодателя, се осъществява със съвпадане на двете насрещни волеизявления на страните по договора изразени писмено. Взаимното съгласие за уволнението се постига с достигане на отговора на страната към която е направено предложението до предлагащия и от този момент договора се счита прекратен. Последващ акт за прекратяване на трудовото правоотношение има само констативно действие /в този см. решение по гр.дело № 1109/09 г., определение по гр.дело 800/09 г. на ВКС/. В случая не бе установено наличие на съгласие между страните по направеното от ищцата предложение за прекратяване на трудовото й правоотношение на осн. чл. 325 ал.1 т.1 от КТ, считано от 20.01.2012 г., тъй като вместо да я уведоми писмено в следващия се 7 дневен срок, ответникът е издал едва на 17.02.2012 г. атакуваната по делото заповед. При това, приемайки от една страна, че молбата представлява отправено едномесечно предизвестие, каквото изявление от страна на ищцата не е правено, а от друга прекратявайки трудовия договор на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ, вместо на осн. чл. 326 от КТ.

Изложеното до тук, налага и извод за основателността на иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, и предопределя основателност на претенцията по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата от него преди уволнението длъжност ““***** в сектор “**** ”, отдел “*****”.

Що се отнася до иска по чл. 344 ал.1 т.3 вр. с чл. 225 от КТ.

Безспорно е, че за периода от 21.02.2012 г. до 22.02.2012 г. ищцата е полагала труд при нов работодател. Сключеният от нея нов трудов договор е бил срочен, а договореното и получено трудово възнаграждение по – него, по – ниско от това получавано при ответника. Ето защо и съгласно разпоредбата на чл.225 ал.2 от КТ на нея се следва разликата между двете възнаграждения. Определящо за основателността на претенцията за обезщетение по посочения текст от закона за периода следващ прекратяване на второто трудово правоотношение до датата на последното по делото съдебно заседание 21.06.2012 г. /който срок е в рамките на максимално установения от законодателя 6 месечен срок/, се явява обстоятелството, че новият трудов договор сключен от ищцата е бил срочен. При това положение, съобразявайки постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения № № 944 по гр.дело № 5022/2008 и 169 по гр.дело № 1699/2009 г. на ВКС, съдът приема, че и искът по чл. 225 ал.1 от КТ за посочения период е основателен. Що се отнася до размера на следващото се обезщетение, предявеният иск обаче намира за частично доказан. За да достигне до посочения извод, съдът приема, че брутното трудово възнаграждение на ищцата в месеца предхождащ този на уволнението е бил 926,90 лв., включващ основно възнаграждение в размер на 713,00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 30 %, в размер на 213,90 лв. Полученото допълнително материално стимулиране на ищцата в размер на 130 лв. за м. януари, включено в заключението на в.л. като част от брутното трудово възнаграждение, липсва основание да се приеме, че представлява допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер - предвидимо и сигурно, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор и че съответно попада в приложното поле на чл. 15 ал.2 от НСОРЗ. Следователно, същото сдъгласно разпоредбата на чл. 17 ал.1 от Наредбата не следва да бъде включвано при определяне размера на брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ при определяне обезщетението по чл. 225 от КТ. Ето защо и по изложените съображения, съдът намира че на ищцата се следва обезщетение по чл. 225 ал.2 от КТ за периода 21.02.2012 г. – 21.03.2012 г. в размер на 601,90 лв. и по чл. 225 ал.1 от КТ за периода 21.03.2012 г. – 21.06.2012 г. в размер на 2 780,70 лв. В останалите им части исковете следва да бъдат отхвърлени, като недоказани.

Съответно на уважената част от исковете се следва и присъждането на направените в производството разноски, съгласно разопредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК.

Воден от изложеното до тук, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.344 ал.1 т.1 от ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Л.Г.В., ЕГН ********** *** и ОТМЕНЯ заповед № 189/17.02.2012 г. на Директора на РУ “СО” Разград, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на осн. чл. 325 ал.1 т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.

На основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ ВЪЗСТАНОВЯВА Л.Г.В., ЕГН ********** *** на заеманата от нея длъжност преди уволнението “***** в сектор “**** ”, отдел “*******”

На осн. чл. 344 ал.1 т.3 вр. с чл. 225 ал.1 и ал.2 от КТ ОСЪЖДА РУ “Социално осигуряване” Разград ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Г.В., ЕГН ********** *** , сумата 601,90 лв., представляваща разлика между получавано преди и след уволнението трудово възнаграждение за периода 21.02.2012 г. – 21.03.2012 г., както и сумата 2 780,70 лв., представляваща обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа в резултат на уволнението, за периода 21.03.2012 г. – 21.06.2012 г., ведно със законните лихви върху сумите, считано от 11.04.2012 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля исковете за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 и ал.2 от КТ за разликата до първоначално предявените им размери, а иска по чл. 225 ал.1 от КТ и за периода от 21.06.12 г. до 21.08.12 г., като неоснователни и недоказани.

На осн. чл. 78 ГПК ОСЪЖДА РУ “Социално осигуряване” Разград ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Г.В., ЕГН ********** *** за разноски по производството сумата 218,34 лв.

ОСЪЖДА РУ “СО” Разград да заплати по сметка на РРС държавна такса за всеки от исковете по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ по 50 лв. и за исковете по чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл. 225 от КТ - 161,23 лв. и 50,00 лв. за разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: