Р Е Ш Е Н И Е

Номер 677 30.07.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На трети юли две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№677 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по трудов спор.

Депозирана е искова молба от И.В.Б., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива срещу “Лудогорие”ООД за заплащане на сумите 4068,75 лв. за неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.10.2009г. до 31.05.2010г. и от 01.02.2011г. до 28.11.2011г., както и лихва за забава върху дължимите възнаграждения в размер на 472,79 лв, считано от 01.11. 2009 г. до предявяването на иска, сумата 2155,85 лв обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия за осигорителен стаж и възраст и лихва за забава върху това обезщетение в размер на 94, 02 лв от 29.11.2011г до предявяване на иска. Претендира и за присъждане на законната лихва върху главниците от завеждането на иска и разноски. Сочи, че с ответника е бил в трудово правоотношение, което е прекратено, както и че не са му изплатени трудовите възнаграждения, както и че при прекратяването на трудовото правоотношение ищецът е имал право на обезщетение за придобито право на пенсия, което не е изплатено. Посочените размери на исковете са формирани след допуснато от съда изменение на същите.

Ответникът оспорва исковете частично.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника с длъжност «началник склад». Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед от 29.11.2011г. поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода от 01.10.2009г. до 31.05.2010г. и от 01.02.2011г. до 28.11.2011г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 6483,38 лв., от които чиста сума за получаване 5094,20 лв. Изплатена му е част ва размер на 1025,45 лв и остава дължима сума от 4068,75 лв. Размерът на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за цял отработен месец е 383,40 лв. за м.септември 2011 г. Обезщетението за забава от датата, на която е следвало да се изплащат трудовите възнаграждения до датата на исковата молба е 472,79 лв. Размерът на обезщетението на което има право работника за прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.222, ал.3 от КТ е 2300,40 лв, като му е изплатена част в размер на 144,55 лв и остават дължими 2155,85 лв. Законната лихва върху това обезщетение, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до предявяване на иска е 94,02 лв. Няма данни преди предявяване на иска ищецът да е покани ответника да изпълни задължението си за плащане на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ. .

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 4068,75 лв общо за периода от 01.10.2009г. до 31.05.2010г. и от 01.02.2011г. до 28.11.2011г. е основателен. През този период трудовото правоотношение между страните е съществувало, ищецът е полагал труд и за този труд му е начислено трудово възнаграждение, което е било изплатено само частично. Остава дължимо възнаграждение в посочения размер, както установява и експертизата. Същото възнаграждение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

Претендираното от ищеца обезщетение за забава върху дължимите трудови възнаграждения за периода до предявяване на иска е 472,79 лв и в този размер, с оглед и заключението на вещото лице, искът е основателен.

Тъй като трудовото правоотношение на ищеца е прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то същият има право на обезщетение в този смисъл по реда на чл.222, ал.3 от КТ. В случая не е спорно, че ищецът е работил в ответното дружество повече от 10 години, поради което и има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за шест месеца. Една част от това дължимо обезщетение е изплатена и остава дължимо такова в размер на 2155,85 лв, както сочи и експертизата, за която сума ответникът следва да бъде осъден в полза на ищеца. Обезщетение за забава върху обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ за периода до предявяване на иска не следва да се присъжда, тъй като преди подаването на исковата молба ищецът не е поискал заплащането на такова. Макар и правото на ищеца да възниква от момента на прекратяване на трудовото правоотношение, то доколкото изпълнението на това задължение не е обвързано със срок, то работодателят изпада забава едва след като бъде поканен за изпълнение, което в случая не е направено. При това единствено исковата молба може да играе роля на такава покана и работникът има право на обезщетение в размер на законната лихва върху това обезщетение от момента на предявяване на иска, но не и за предходен момент, поради което и искът му за заплащане на мораторна лихва върху това обезщетение в размер на 94, 02 лв следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 298,98 лв и 80 лв за разноски.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “Лудогорие”ООД със седалище гр.Р. и адрес на управление бул.”***** , ЕИК ******ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Б.,*** сумата 4068,75 лв., явяваща се неизплатена част от трудовото възнаграждение общо за периода от 01.10.2009г. до 31.05.2010г. и от 01.02.2011г. до 28.11.2011г., като чиста сума за получаване, ведно със законната лихва от 04.05.2012г. до окончателното плащане, както и лихва за забава върху дължимото възнаграждение в размер на 472,79 лв, считано от 01.11. 2009 г. до 03.05.2012г., сумата 2155,85 лв. обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ като чиста сума за получаване, ведно със законната лихва считано от 04.05.2012 г. до окончателното й изплащане и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетение за забава в размер на 94,02 лв за периода до предявяването на иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА “Лудогорие”ООД със седалище гр.Р. и адрес на управление бул.”******, ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса 298,98 лв. и 80 лв. разноски по делото

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: