Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
На 06.06. Година 2012
В
публичното заседание в следния състав:
Председател:
Атанас Х.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Атанас Х. административно наказателно дело
номер 200 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.Г.К. против наказателно постановление № 97/12 от
21.02.2012г. на началник сектор ПП при ОДМВР Разград, с което:
- на осн. чл. 179, ал.2 във вр.
с ал.1, т.5, пр.8 ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 100 лв
- на осн. чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
- на осн. чл. 177, ал.1, т.1 ЗДвП – Глоба в размер на 3 00 лв.
- на осн. чл. 174, ал.3, пр.1 ЗДвП – глоба в размер на 5 00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
На основание наредба № Із-1959
на МВР на жалбоподателя са отнети 21
контролни точки.
Жалбоподателят намира НП за
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Излага подробни мотиви.
В съдебно заседание при редовност в призоваването, жалбоподателят не се
явява. Явява се защитника му, адв. Й.К., която поддържа жалбата и излага
допълнителни съображения.
АНО, чрез свой юрисконсулт смита, че НП е законосъобразно и моли за
неговото потвърждаване.
РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира
становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество,
същата неоснователна.
От фактическа страна:
Обжалваното
НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от
05.02.2012г., съставен на жалбоподателя, за това, че “на 05.02.2012г. около 00.05
часа в гр. Разград, паркинг на кафе “Сити”, управлявайки лек автомобил
Фолксваген Голф с рег. № ****, паркира успоредно до лек
автомобил Опел Корса с рег. № ****,
като не оставя достатъчно странично разстояние и го блъска с предната си част в
областта на преден десен калник. След ПТП водача напуска местопроизшествието без
да уведоми или изчака пристигането на контролните органи. При извършена проверка
се установило че К. К. е управлявал МПС в процес на лишаване от това право.
Водача отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо
средство.”
Жалбоподателят
вписал в акта , че има възражения, но не
посочил какви. Такива не депозирал и в последствие.
Въз основа на съставения
акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел
изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в цитирания
АУАН правни норми, и наложил горепосочените санкции.
Гореизложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства – АУАН /л.6/, показанията
на актосъставителя и свидетелите по акта, обяснения дадени в хода на
административно наказателното производство от лицата Е. Ю. М. /л.7/, Х.Ц.Т. /л.10/, К. А. К. /л.11/, справка за съдимост / л. 16-17/.
Съдът кредитира показанията
на тези лица като пълни, последователни и логични. Съдът не кредитира с доверие
показанията на водения от страна на защитата свидетел Е. С., в която сочи,
че не жалбоподателят, а друго лице е
управлявал процесния автомобил. . В показанията си той изрично сочи, че в
момента на деянието е бил в нетрезво състояние
- бил изпил 200-300 мл твърд алкохол и няколко бири. Същевременно показанията на този свидетел са
изолирани от доказателствения материал. Показанията на втория воден от защитата
свидетел – И. К. /брат на жалбоподателя/, също не водят до измение
във приетата фактическа обстановка. Този свидетел сочи, че не е присъствал на
инцидента, а на следващия ден пътувайки са автомобил заедно с брат си
/жалбоподателя/, последния му посочил въпросния л.а. Опел Корса, като свидетелят
сочи, че не е спирал да го оглеждат, а минавайки не констатирал увреждания по
същия. Свидетелят сочи, че от брат си научил, че друго лице е управлявало
автомобила му. Както вече обаче се посочи, този свидетел не е очевидец на
деянието, а възпроизвежда казаното от неговия брат, което е разрез със събрания
по делото доказателствен материал.
От ПРАВНА страна, съдът
намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно
постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.
В обжалваното наказателно
постановление административно наказващият орган е спазил изискването за
индивидуализация на конкретните административни нарушения като задължителен
реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима
предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното
производство. Нарушенията са описани, посочени са датата и мястото на
извършването и установените обстоятелства, при които са извършени.
Посочените като извършени от
жалбоподателя нарушения са съставомерни, т. е. съставляват фактическия състав
на визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази
разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не
е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в
пределите, предвидени от закона.
В хода на съдебното
производство безспорно се установи, че констатираните в АУАН нарушения са
консумирани виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е
налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление
касателно твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по
същество, РРС установи чрез допустимите от закона доказателства
административните нарушения и обстоятелствата, при които е извършено, което
обуславя извода, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на
материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е съставомерно и е основание за
реализирането на административно-наказателната му отговорност.
От обективна и субективна страна,
осъщественото нарушение съдържа признаците на административно нарушение на
законодателството, съгласно ЗДвП.
По възражението, че не жалбоподателят е управлявал
автомобила си, а негов приятел.
Свидетелите очевидци – Е. М., Х.Т. и К. К. лично са възприели, че именно жалбоподателя е
управлявал автомобила си, поради и което са посочили същия на органите на КАТ. Дори
водения от защитата свидетел Е. С., сочи че другият техен приятел – С. за който се твърди че е управлявал автомобила, се
различава по килограми от жалбоподателя, поради което според настоящия състав е
невъзможно и тримата свидетели – М.
Т. и К. да се объркат при посочването на лицето управлявало
автомобила. Видно от обясненията на М. К. и Т. е, че шофьора на л.а. Фолксаген Голф им е
предлагал да се оправят без да викат полиция. Т.е. между тези лица е имало
непосредствен контакт, така че е напълно логично свидетелите да са запомнили
шофьора на л.а. Фолксаген Голф.
По възражението в жалбата, че са напуснали
произшествието, тъй като собственика на л.а. Опел Корса са тръгнали да бият
жалбоподателя.
Дори водения от защитата
свидетел Е. С., не сочи това за причина за напускане. На въпроса на
представителя на АНО, защо са избягали същият отговаря: “От уплаха за това, че сме употребили алкохол”.
По размера на наказанията.
Видно от справка за съдимост
/л. 16/, е че нарушителят е осъждана за две престъпления по транспорта. Вярно е
че за първото е реабилитиран, но следва изрично да се отбележи, че реабилитацията заличава
факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите
свързват с него; тя обаче не може да заличи факта на престъплението и на
наказанието, на значението, което те, в своето разнообразие, имат за преценките
при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност /така и Решение №
430 от 7.10.1996 г. по н. д. № 468/1995 г., Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и
ВАС на РБ, кн. 1 - 2/1997 г., стр. 4 и Решение
№ 611 от 29.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 651/2008 г., I н. о., НК, докладчик
съдията Румен Ненков/. От това е видно, че нарушенията на установения правов
ред от страна на жалбоподателя не са изолирани моменти от живота му. След като
е безспорно, че дори с наказания по НК, индивидуалната превенция не е могла да
бъде постигната, то правилно АНО е преценил, че следва да бъдат наложени
по-тежки административни наказания за процесните нарушения. Ето защо, не са
налице основания за намаляване на процесните наказания.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 97/12 от 21.02.2012г. на началник сектор ПП при
ОДМВР Разград.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: