№ 374 03.07.2012г. град Разград
Разградският районен съд
на двадесет и втори юни две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: Д.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №311 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н.Р.К. ***, срещу Наказателно постановление №104 от 08.03.2012г.
на началника сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв, на основание
чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20 ал.2 пр.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи, за незаконосъобразност на наложеното наказание.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят поддържа жалбата, счита, че
издаденото НП следва да бъде отменено, поради несъответствие между акта и НП и
липса на виновно поведение от негова страна.
За административнонаказващия орган, не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №104 от 08.03.2012г.
на началника сектор ПП към ОД на МВР Разград, на жалбоподателя, е наложено
административно наказание на основание чл. 179, ал.2 пр.1 от
ЗДвП, за нарушение на чл.20 ал.2 пр.1 от
ЗДвП. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №104/06.02.2012г. съставен от мл. автоконтрольор при ПП ОД на
МВР гр. Разград, за това, че « на 06.02.2012г. около 13.15 часа по път Е-70 на около 500м преди с.Ушинци
посока гр.Варна, управлява л.а. «Тойота
Корола» с рег. №**** собственост на «Е» ЕООД гр.Шумен, като при движение с
несъобразена скорост с пътните условия на заснежен и заледен пътен участък губи
контрол над автомобила излиза в ляво извън пътното платно и се блъска в
крайпътно дърво. Настъпва ПТП с материални щети по лекия автомобил». Прието е че
е нарушен чл.20 ал.2 пр.1 от ЗДВП, като на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП
му е наложено наказанието.
Пред РРС е разпитан като свидетели полицейскят служител Р.З.Е., който в
показанията си потвърждава обстоятелствата по АУАН. Бил дежурни по КАТ
процесния ден, и по сигнал за станало ПТП посетил местопроизшествието. Времето
било студено, с навявания от сняг на пътното платно, което било прав участък,
без неравности. Жалбоподателят бил силно уплашен и треперел, като изчаквал
служителите на полицията в заведение «Момин рид». Управлявания от него автомбил
също бил там, тъй като по-рано бил преместен от мястото, където се бъснал, а
жалбоподетлят завел свидетелят на произшествието. На самото платно не личали
следи от автомобил, а такива следи имало към крайпътното дърво в снега, в което
се бил блъснал преди това автомбила със задната си част. Жалбоподателят не си
спомнял по какъв начин се озовал там и как автомобилът се е завъртял на
платното, за да излезе извън него. Други автомбили и свидетели не били
установени. Жалбоподателят обяснил, че автомобилът е служебен и от фирмата
изисквали протокол за ПТП. След сътавянето на последния св.Е. съставил и
процесния АУАН.
По делото е приложен протокол зо ПТП №1363619 от 06.02.2012г., съставен от
св. Е..
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното: В хода на административнонаказателното
производство, не са допуснати процесуални нарушения. Акта и НП са издадени от
компететни органи по предвидения в закона ред и форма.
Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗдВп водачът на ППС е длъжен при избиране на скоростта на
движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар и пр. , за да бъде в
състояние да спре пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В случая наказващият орган е приел, че жалбоподателят, не се е
съобразил с атмосферните условия, поради което е настъпило ПТП, тъй като е
посочил за нарушена разпоредбата на чл.20 ал.2 пр.1 от ЗДвП. В акта и НП обаче
е отразено, че жалбоподателят при движение с несъобразено скорост с пътните
условия на заснежен и заледен пътен участък,
което е друго предложение от нормата, а именно пр.3 на чл.20 ал.2 от
ЗДвП. Т.е. има разминаване между фактическите обстоятелства и правната им
квалификация както в акта така и в НП.
Освен това, съдът намира, че не са събрани безспорни доказателства относно
обстоятелството, за несъобразената скорост на жалбоподателя, поради което е
реализирано ПТП-то. От показанията на св.Е., не се установи, да е констатирал
превишаване на скоростта при движение или изобщо да е установил каква е била
скоростта на движение на автомобила. Същият не е възприел произшествието, а и
жалбоподателят не е обяснявал за скоростта на движението си. Напротив
последният бил силно уплашен и не си спомнял как «се е завъртял» управляваният
от него автомобил. Не са установени други свидетели или някакви други
доказателства, които да установяват това релевантно според съда обстоятелство.
Св.Е. не е установил и следи от автомобила на пътното платно, а такива извън
него в снежна пряспа, до крайпътно дърво, т.е. местопроизшествието не е било
запазено и поради метеорологичните условия. Съгласно и разпоредбата на чл.179
ал.2 пр.1 от ЗДвП, съгласно която е санкциониран жалбоподателят, наказва се с
глоба от 100лв до 200лв водач, който поради движение с несъобразена
скорост...., причини пътно транспортно произшествие. Не са ангажирани от страна
на административнонаказващият орган доказателства за скорост на движение, с
оглед преценка, дали същата е била съобразена с конкретните условия.
Действително водачът на ППС е длъжен да се движи с такава скорост, която да е
съобразена с атмосферни условия релеф на пътя, с метеорологимчните условия и
др. обстоятелства имащи значение за безопасността. Скоростта следва да е
такава, че да може да спре автомобила, при всяко препятствие. В случая не се
установява ПТП да е настъпило поради ненавременно възприемане на опасност.
Настъпването на ПТП не води винаги до извода, че същото се дължи на несъблюдаване
на правилата. Разрешена е скоростта, която законът допуска и за която има
поставени пътни знаци, като водачите следва да се съобразяват с това. В случая
не се установява някакво ограничение на допустимата конкретно от 90км/ч
скорост, но и каква е била действителната скорост на управлявания от жалбоподателя
автомобил не е ясно. Възможно е и при много ниска скорост, при зимни условия, заледен
участък от платното да бъде допуснато ПТП. Дали в случая обаче скоростта на
движение на автомобила и несъобразявенето и е причина за станалото ПТП, не е безспорно
установено, тъй като и св.Е. не е категоричен. Възможно е да е налице «случайно
деяние» - жалбоподателят да не е бил длъжен и да не е могъл да предотврати
подхлъзване и завъртане на автомобила, вследствие на което е излязъл от
платното и се е ударил в крайпътно дърво, като при това да се е движел със
съвсем ниска скорост. Нарушението обаче следа да бъде доказано по безспорен
начина, а не да са наличе повече предположения, отколкото доказателства за
това.
Поради изложените съображение, вмененото на жалбоподател нарушение е
недоказано, а НП е необосновано, поради което същото е незаконосъбразно и
следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №104 от 08.03.2012г. на
началника на ПП при ОД на МВР Разград, с което на Н.Р.К. *** е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв, на основание чл.179 ал.2 пр.1
от ЗДвП за нарушение на чл.20 ал.2 пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия:
.