Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер  333                    05.07.2012 година                    Град  Разград

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Разградският районен съд                                    наказателен  състав

На   06.06.                                                              Година 2012

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател: Атанас Христов

Секретар:  Г.А.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно дело номер 338 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Постъпила е жалба от К.Х.С., против наказателно постановление № 41 от 04.04.2012г. на Директора на ОДБХ – Разград, с което за извършено нарушение на чл. 31, ал.1, т.1 ЗХ, имуществена санкция от  500 лева, на основание чл. 48, ал.1 ЗХ.

С жалбата се моли НП да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание, при редовност в призоваването, жалбоподателят не се явява. Явява се защитникът му адв. К. К. от АК – Русе, който поддържа жалбата. Излага подробни мотиви.

Административно наказващия орган, намира жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

Жалбата е допустима, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна:

Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение съставен от служител при  ОБДХ – Разград на 14.03.2012г., на жалбоподателя, за това, че при извършена проверка на 13.04.2012г. в Дом за деца младежи с умствена изостаналост в с. ****, ул. ********е констатирано, че не се изпълняват всички  указания посочени в предписание № 14-Х-01/14.10.2011г., както следва:

- хляба предлаган в дома не е произведен по утвърден стандарт

- брашно тип 500 за приготвяне на ястия не е произведено по утвърден стандарт

- птичи разфасовки /пилешко бутче продукт от птиче месо/ на фирма “*****” гр. Търговище не отговаря на изискванията на регламент 543/2008г. на ЕО – 16.06.2008г.

Гореописаното деяние било квалифицирани от актосъставителя по чл. 31, ал.1, т.1 ЗХ.

Срещу този АУАН, нарушителят депозирал писмени възражения. Посочил, че доставките в дома се правят съгласно договори за обществени поръчки. Процедурите за обществени поръчки и сключване на договорите се извършва от община Разград. Домът е само краен получател на доставките съгласно договорите за това. Жалбоподателят посочил, че Докладна записка  е уведомил Община Разград относно Наредба № 9/16.09.2011г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения и училища и промените в изискванията за предоставяне от институцията храна. Оказало се че, хранителните продукти, които се получават съгласно сключени от Община Разград договори не отговарят на изискванията на указаната наредба. Договорите са сключени преди обнародване на наредбата.

Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в цитирания АУАН правни норми и наложил обжалваното наказание.

По доказателствата:

Фактическата обстановка по делото е безспорно установена. Актосъставителят и свидетеля по акта дават показания, които изцяло потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Фактическата обстановка се установява и от съставения констативен протокол, както и от възраженията на жалбоподателя срещу АУАН в които сочи, че “хранителните продукти, които се получават съгласно сключени от Община Разград договори не отговарят на изискванията на указаната наредба”.

От ПРАВНА страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.

В обжалваното наказателно постановление административно наказващият орган е спазил изискването за индивидуализация на конкретното административно нарушение като задължителен реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното производство. Нарушението е описано, посочени са датата и мястото на извършването и установените обстоятелства, при които е извършено.

Посоченото като извършено от жалбоподателя нарушение е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в пределите, предвидени от закона.

В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление касателно твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по същество, РРС установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е съставомерно и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност.

От обективна и субективна страна, осъщественото нарушение съдържа признаците на административно нарушение на законодателството, съгласно ЗХ.

 

Основният въпрос който се поставя по настоящото дело, е дали процесното нарушение следва да се вмени във вина на нарушителя, тъй като същият само получава продуктите, които се доставят от доставчиците въз основа договор сключен с Община Разград.

Според настоящия съдебен състав, независимо че е само краен получател на продуктите по сключените от Община Разград договори, жалбоподателят не е следвало да приема процесните продукти, неотговарящи на нормативните изисквания.  Ето защо, възражението му се явява неоснователно.

По възражението, че липсвали доказателства за длъжностното качество на жалбоподателя.

На лист 24 се намира Допълнително споразумение № 7/07.01.2011г. към трудов договор, в което изрично е отразено, че жалбоподателката е директор на Дом за деца и младежи с умствена изостаналост с. *******. Това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, който дори във възражението си срещу АУАН изрично е посочил че е директор на  Дом за деца и младежи с умствена изостаналост с. *****. Изпълнението на процесното предписание № 14-Х-01/14.10.2011г. е било възложено именно на жалбоподателя в качеството му на директор на Дома / л. 15 на гърба, долу/, поради което за неизпълнението му следва да бъде ангажирана именно неговата адм. нак. отговорност, а не на домакина на Дома.

По възражението, че е налице нарушение по чл. 52, ал.4 ЗАНН, тъй като при издаване на процесното НП АНО не е взел предвид възражението на жалбоподателя срещу АУАН..

Съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе по административно-наказателната преписка, наказващият орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказателно постановление /Решение от 5.02.2008 г. на АдмС - Добрич по к. а. д. № 540/2007 г./. При издаването на НП административно-наказващият орган е обвързан с императивната разпоредба на чл. 57 ЗАНН относно съдържанието му, и няма задължение да се произнася изрично, в НП по направените възражения, нито да излага мотиви. Обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми по закон реквизити, и при издаването му не са допуснати процесуални нарушения. /Така и Решение от 4.02.2009 г. на АдмС - Плевен по к. а. д. № 1119/2008 г., 2-ри кас. с-в и Решение от 10.04.2009 г. на АдмС - Ловеч по к. н. а. х. д. № 17/2009 г., кас. с-в./. Издаването на наказателното постановление, въпреки подадени срещу акта възражения на нарушителя, означава, че административно-наказващият орган е счел, че е налице административното нарушение, извършено от конкретното лице, посочено в акта за установяването му, и не е съгласен с възраженията. Основателността или неоснователността на тази му преценка не представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна страна, а отново е въпрос по съществото на делото. Достатъчно е на нарушителя да бъде предоставена възможност да направи такива възражения и да ги представи в съответния срок. Това изискване е спазено. Такава е и константната съдебна практика - Решение № 66 от 8.01.2007 г. на АдмС - Габрово по к. н. а. х. д. № 81/2007 г. Решение № 293 от 7.12.2009 г. на АдмС - Велико Търново по к. н. а. х. д. № 10274/2009г., Решение от 12.02.2008 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. х. д. № 488/2008г.

Само с оглед изчерпателност, следва да се отбележи, че техническия пропуск на АНО да приложи възраженията и докладната записка към преписката изпратена в съда, бе отстранен в о.с.з.

По възражението, че не е посочена датата на нарушението.

По своя характер описаното нарушение дава основание то да бъде квалифицирано като "продължено", т. е. нарушение, при което непрекъснато в определен период от време се осъществява състава му, докато не бъде  прекратено противоправното поведение на дееца. В случая, към момента на проверката нарушението не е било преустановено, поради което като дата на извършването му следва да се приеме датата на констатирането му.  В този смисъл е и константната съдебна практика  - Решение № 249 от 09.12. 2011  год. на Разградският административен съд касационно по дело № 127/2011г.; Решение №  108 от 27.06.2012 на Разградският административен съд, КАН дело № 80/2012; Решение № 107 от 26.06.2012 г. на Разградският административен съд,  по к.н.а.х. д. № 78 по  описа  за  2012г.; Решение № 59 от 14.03.2012г. на Разградският административен съд, по к.н.а.х.д. N 27/2012г.; Решение от 17.02.2011 год. на Пловдивски административен съд, ХІХ касационен състав, по касационно НАХД № 1335/2010 год.; Решение № 1215 от 17.11.2008 год. на Административен съд – Пловдив, ХХІІІ к.с., по касационно НАХД № 1815/2008г.; Решение № 201/12.10.2010г. на Административен съд – Хасково по канд № 203/2010 г.

За приложението на чл. 28 ЗАНН.

Извършеното от жалбоподателя нарушение но засяга защитата на твърде важни обществени отношения - здравословното хранене на лица и то в неравностойно положение. Дори и най-малкото засягане на тези отношения има голяма обществена опасност.  Ето защо, не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Действително, АНО не е изложил съображения относно дали деянието е маловажен случай, но доколкото в разглеждания случай не са налице основания за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, необсъждайки дали деянието е маловажен случай, АНО не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.  В този смисъл  е налице константна съдебна практика – Решение от 11.03.2010г. на Добричкият Административен съд по к.а.д. № 62/2010 год; Решение № 244 от 28.12.2010 г. на Административен съд – Сливен по КАНД 227/10г.

По размера на санкцията.

За процесното нарушение, чл. 48, ал.1 ЗХ  глоба в размер от 5 00 до 1 000 лева. Наложената процесна санкция е в абсолютния законов минимум.

Водим от гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което, съдът,

 

Р      Е      Ш     И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 41 от 04.04.2012г. на Директора на ОДБХ – Разград.

 Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                        Районен съдия: