РЕШЕНИЕ
№ 382 09.07.2012г., град Разград
Разградският районен съд
на двадесет и шести юни две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №382
по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН
Постъпила
е жалба от «Имдо» ООД гр.Разград, срещу Наказателно
постановление № 64/14.12.2011г. на Директор на РИОСВ - Русе, с което за
нарушение на чл.200 ал.1 т.6 от Закова за водите /ЗВ/ е наложено административно
наказание «имуществена санкция» в размер
на 3000лв на основание чл.200, ал.1 т.6
от същия закон във вр. с чл. 83, ал.1 от ЗАНН.
В жалбата
се изтъкват основания за незаконосъобразност на наказателното постановление,
поради допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП и се моли за
неговата отмяна.
В
съдебното заседание представителят на жалбоподателят поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, а именно допуснати нарушения на разпоредби от
ЗАНН при издаване на акта и НП, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост при налагане ня санкция от
страна на административнонаказващия орган.
Ответната
страна, РИОСВ - Русе, чрез процесуалния
си представител счита жалбата за неоснователна, както и изложените доводи от
другата страна в.с.з., като моли наказателното постановление като
законосъобразно, да бъде потвърдено.
За РРП не
се явява представител.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като
подадена в срок от надлежна страна и
срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
Наказателното постановление
е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 01617
от 12.90.2011г., съставен на жалбоподателя от гл. експерт в отдел «КОС» при
РИОСВ - Русе. Въз основа на извършена на 15.08.2011г. проверка на млекопреработвателно
предприятие с.Л, стопанисван от жалбоподателя, отразена в констативен пртокол
№ГС86/15.08.2011г., във връзка с получен сигнал за нарушаване на целостта на
канал, собственост на «Амилум» АД.
В наказателното
постановление, нарушението е описано по следния начин: «При извършена продерка
на 15.08.2011г. на «Имдо» ООД в с.Л. по повод сигнал за нарушаване целоста на
отвеждащия канал на «Амилум България» АД, е установено, че от мандрата се
формират отпадъчни води с високо съдържание на биохимична потребност от
кислород след 5 денонощия /БПК 5/, неразтворени вещества и нефтопродукти, преди
заустване във водоприемник ІІ-ра категория – сухо дере... Резултати от
физикохимичния анализ на взетите проби отпадъчни води отразени в Протокол от
изпитване №566-1 и 566-2/31.08.2011г. на РЛ-Русе показват нарушение на
индивидуалните емисионни ограничения, определени в Разрешително за заустване
№13140041/17.12.2007г. по показателите БПК 5, неразтворени мещества и
нефтопродукти»
Прието е, че е
извършеното деяние е нарушение на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, като на жалбоподателя е наложено
адм. наказание «имуществена санкция» в
размер на 3000лв на основание чл.200
ал.1 т.6 от ЗВ.
В съдебно заседание е
разпитана като свидетел актосъставителя – Г.Й.С., която е извършила проверката процесния
ден по повод на жалба от «Амилум България» АД, за нарушение целостта на канала,
отвеждащ отпадните води от предприятието, стопанисвано от жалбоподателя в
района преди заустването им в дерето. Проверката извършила под мандрата и
разпоредила да се прокопае канала, който бил надълбоко. След това св.С. взела
проби от отпадъчните води на изхода на последната шахта от мандрата. Присъствал
и представител на жалбоподателя. След извършения анализ на пробите, за които били
изготвени протоколи №№ 566-1 и 566-2 от 31.08.2011г., бил изготвен АУАН, за
това, че отпадъчните води не достигат емисионните норми заложени в
разрешителното за заустване, според което отпадъчните води трябва да отговарят
на категория втора и да се спазват емисионните норми. АУАН бил връчен на
упълномощен представител на жалбоподателя на когото св.С. връчила и протоколите
за извършения физикохимичен анализ.
Предвид изложеното от фактическа страна, от
правна съдът намира следното:
Акта и НП
са съставени от компетентни органи в предвидения от закона ред и форма. Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че АУАН не е
съставен в присъствието на нарушителя и връчен на същия. От приложеното по
делото пълномощно /л.13/ е видно, че лицето Даут Идриз Осман е упълномощен от
жалбоподателя, да извършва всички действия от негово име свързани с дейността
му като търговец. Т.е. акта е съставен в присъствието на пълномощника и е
връчен на същия, поради което не е нарушено правото на защита на наказаното
лице, да се запознае с акта.
Според
разпоредбата на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ се наказва лице, което изхвърли отпадъчни
води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисонните
норми и изисквания. Съдът намира, че при установената и описана фактическа обстановка, наказващият
орган неправилно е подвел фактите под съответната правна норма. Деянието, за
което е обвинен жалбоподателя според настоящия състав не е съставомерно по
чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ. На първо място, в процесното НП не е отразен
съставомерен признак от обективната страна на това деяние, а именно, че са били
изхвърляни отпадъчни води във воден обект и канализационна система. В НП е
отразено, че «.. от мандрата се формират отпадъчни води с високо съдържание
на... преди заустване във водоприемник
ІІ-ра категория – сухо дере» Т.е. отпадъчните води, които не отговарят на
емисионните норми /а що е то емисионна норма е отразено в §1 т.9 от ДР на ЗВ/
са преди заустване във водоприемник, а не че същите са били изхвърлени във воден обект или канализационна система/регл.
в §1т.33 от ДР на ЗВ/. Такива
обстоятелства не се твърдят нито в акта, нито в НП. За да се носи отговорност
за нарушение по чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, следва да бъде установено, че се изхвърлят
отпадъчни води във водни обекти и в канализационната система и че те са с
нарушени емисионни норми. От показаният на св.С., се установява, че е взела проби
от отпадъчните води на изхода от последната щахта преди мандрата, това е
мястото на мониторинг, което е фиксирано в разрешението за заустване. Според
приложеното Разрешително за заустване на отпадъчни води №13140041/17.12007г. издадено на
стопанисваното от жалбоподателя млекопреработвателно предприятие, мястото на
заустване е водоприемник-сухо дере ІІ-ра категория. Не се твърди в НП нито в
показанията на свидетелката, че именно тези отпадъчни води, които явно не
отговарят на емисионните норми са влизали във воден обект. Канала, бил
особственост на «Амилум България», което дружество изразило съмнения, че е
нарушена цулостта му и този канал отвеждал отпадъчните води от «Амилум
България». Т.е. се установява, че отпадъчните води, от които е взела проби св.С. са били преди мястото на заустване съгласно разрешителното
издадено на жалбподателя. Не е налице и не се твърди замърсяване на воден обект
и канализационна система. В този случай съдът намира, че е нарушена друга
разпоредба, от друт нормативен акт, а именно тази на чл.69 ал.1 от Закона за
опазване на околната среда, според която в случаи на констатирани замърсявания
над допустимите норми и/или при неспазване на определените в разрешителните или
в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения, на ЕТ и ЮЛ се
налагат санкции. /В този смисъл Р-е по
кнахд №1/2009г. на АС-Разград, Р-е кнад №63/2009г на АС-Шумен, Р-е по кнахд №2000/2008г на АС-Пловдив и др./
Безспорно
е установено, че жалбоподателят е лицето,
на което е издадено разрешение за заустване на отпадъчни води в повърхностен
воден обект №13140041/17.12.2007г., стопанисващ предприятие за преработка на
мляко. Съгласно този документ мястото на заустване е водоприемник: Сухо дере -
ІІ-ра категория, част от водосбора на яз.Л.., като са посочени и индивидуални
емисионни ограничения, на които отговарят показатели в посочен размер /л.33/
Установено е също така, че при извършената на 15.08.2011г. проверка на обекта е
констатирано завишение на емисионните норми в Разрешителното за заустване на
отпадъчните води, като за това е бил извършен физикохимичен анализ. Изложените обстоятелства в НП според настоящия
състав напълно покриват признаците на посочената по-горе разпоредба от ЗООС.
Отговорността е обаче на основание чл.162, съответно чл.166 ал.1 т.2 от ЗООС.
След като
установените фактически обстоятелства са неправилно подведени под състава на
съответната законова норма, съдът намира, че процесното НП е незаконособразно и следва да бъде отменено.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление постановление№ 64/14.12.2011г. на Директор на РИОСВ - Русе, с
което за нарушение на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ на «Имдо» ООД гр. Разград, е
наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 3000лв на основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗВ във вр. с
чл. 83, ал.1 от ЗАНН,
Решението подлежи на
обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия: