Р Е Ш Е Н И Е

Номер 340, 05.07.2012 година, Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд, на 06.06.2012година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов

Секретар: Г.А.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 391 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г.Н.Г., против наказателно постановление № 25-2501763/25.04.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” -гр. Т., с което за извършено нарушение на чл. 165, ал.1 във вр. с чл. 164, ал.2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, му е наложена глоба в размер на 500 лв. на осн. чл. 413, ал.1 КТ. Моли се отмяна на НП, като се излагат подробни съображения.

В о.с.з. при редовност в призоваването за жалбоподателя се явява адв. Е.С., която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр. Т. представлявана от свой юрисконсулт моли НП да бъде потвърдено.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 25-2501763/28.03.2012г., съставен на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за това, че при проверка извършена на 08.03.2012г. по работни места по повод възникнала по време на работа злополука в работно помещение в сграда № * находяща се в гр. Л., ул. П. К. № ** и последващи проверки на документи в офиса на ДИТ Т., отдел Р. на 12.03.2012г и 28.03.2012г. е установено, че при избора на технологичния процес и на експлоатирането в обекта работно оборудване – машина за производство на екобрикети от отпадъчни продукти при обработка на слънчогледово семе, не е осигурена спазването на установените норми и изисквания по безопасност при работа и пожарна безопасност, като не е осигурена съпроводителна документация на български език с всички необходими данни и изследвания, свързани с безопасната експлоатация, поддържане и ремонт на посоченото оборудване.

Актосъставителя квалифицирал нарушението по чл. чл. 165, ал.1 във вр. с чл. 164, ал.2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

По така съставения акт не били депозирани възражения

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в АУАН правни норми, като наложил процесната санкция.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка е безспорна, а и се установява по несъмнен начин от събрания доказателствен материал.

В подкрепа на издаденото НП са представени АУАН, справки. В този смисъл са и показанията на актосъставителя и свидетелите по акта. В този смисъл са и обясненията събрани в хода на административно наказателното производство на Г.Г., С.И., И.Г., А.П. Самият нарушител в обясненията си сочи, че той лично е сглобил въпросната машина и не разполага с документация за същата.

Съгласно чл. 416, ал.1 КТ: “Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.”

По делото не се събраха доказателства оборващи горепосочената законова презумпция.

От правна страна:

В обжалваното наказателно постановление административно наказващият орган е спазил изискването за индивидуализация на конкретното административно нарушение като задължителен реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното производство. Нарушението е описано, посочени са датата и мястото на извършването и установените обстоятелства, при които е извършено.

Посоченото като извършено от жалбоподателя нарушение е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в пределите, предвидени от закона.

В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление касателно твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по същество, РРС установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е съставомерно и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност.

От обективна и субективна страна, осъщественото нарушение съдържа признаците на административно нарушение на законодателството.

По размера на наказанието.

Процесното нарушение е довело да причиняване на изключително тежък резултат – не само на материални щети, но и до увреждане здравословното състояние на пострадалия, който е бил хоспитализиран. Ето защо, размера на наложената глоба правилно е определен в максималния такъв.

По изложените съображения обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-2501763/25.04.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” -гр. Т..

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: