Р Е Ш Е Н И Е

Номер 334, 05.07.2012 година, Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд, на 06.06.2012година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов

Секретар: Г.А.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 392 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “С. 2008” ЕООД гр. Р., против наказателно постановление № 25-2501908/25.04.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” -гр. Т., с което за извършено нарушение на чл. 11, ал.1 НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр. с чл. 14, ал.1 ЗЗБУТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на осн. чл. 413, ал.2 КТ.

Моли се отмяна на НП, като се излагат подробни съображения.

В о.с.з. при редовност в призоваването за жалбоподателя се явява адв. Е.С., която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр. Т. представлявана от свой юрисконсулт моли НП да бъде потвърдено.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 25-2501908/28.03.2012г., съставен на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за това, че при проверка извършена на 08.03.2012г. по работни места в производствена сграда № * находяща се в гр. Л., ул. П. К. № ** наета за осъществяване на стопанска дейност, чрез наето по трудов договор лице, от “С. 2008” ЕООД гр. Р. /договор за наем от 21.07.2011г./, е установено, че работодателя “С. 2008” ЕООД, не е предприел мерки за ограничаване достъпа на външни лица на територията на предприятието, с което не е осигурил здравословни и безопасни условия на пребиваващите на посочената дата в работната помещение, в което е ситуирана машина за производство на екобрикети И.Д.Г. Същият е получил обгаряния по тялото в следствие на взрив – експлозия и самозапалване, причинени от газова бутилка с пробан бутан намираща се на територията на контролирания обект.

Актосъставителя квалифицирал нарушението по чл. 11, ал.1 НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр. с чл. 14, ал.1 ЗЗБУТ

По така съставения акт не били депозирани възражения

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в АУАН правни норми, като наложил процесната санкция.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка е безспорна, а и се установява по несъмнен начин от събрания доказателствен материал.

В подкрепа на издаденото НП са представени АУАН, справки. В този смисъл са и показанията на актосъставителя и свидетелите по акта. В този смисъл са и обясненията събрани в хода на административно наказателното производство на С. И., И. Г., А. П.

Съгласно чл. 416, ал.1 КТ: “Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.”

По делото не се събраха доказателства оборващи горепосочената законова презумпция.

От правна страна:

АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма и при съставянето им, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление, съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН. Жалбоподателят действително е осъществил състава на процесното нарушение, тъй като е нарушил задължението си предприеме мерки за ограничаване достъпа на външни лица до стопанисвания от него обект, същият и не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд.

По възражението, че в АУАН не е посочена датата на нарушението, а е посочена само в НП.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение като изрично не е посочена датата на извършване на нарушението. Действително при описанието на фактическите обстоятелства в АУАН датата на извършване на нарушението не е посочена изрично, но същата може да бъде изведена от самия АУАН и от т.3 от Протокол № АП-214/28.03.2012г., приложен към административнонаказателната преписка, препис от който е връчен надлежно на представителя на жалбоподателя / л. 23-25/. Така безспорно жалбоподателят е разбрал в какво точно нарушение е обвинена от контролните органи, в това число и датата на извършването му В НП административнонаказващият орган е посочил изрично датата на нарушението. Нередовността в АУАН е преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Конкретният случай е именно такъв. Ето защо така допуснатото нарушение не може да се приеме за съществено, тъй като не е довело до нарушаване правото на защита на нарушителя или до невъзможност на съда да осъществи контрол дали АУАН и НП са издадени при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Безспорно е, че не е налице нарушение на тези срокове. Отделен е въпросът, че жалбоподателят не оспорва датата на нарушението, посочена в обжалваното НП. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 55 от 22.03.2011 г. на Разградският административен съд по КНАХ дело № 38 по описа за 2011 год.

По възражението, че взривилата се машина се е намирала в помещение което не е било наето от жалбоподателя.

Видно от обясненията на управителя на “С. 2008” ЕООД – Атанаска Петрова /л.40/, е че в кръга на задълженията на нейния работник е било да почисти и помещението в което се е намирала взривилата се в последствие машина. Ето защо, РРС приема, че тази машина се е намирала на територията стопанисвана от жалбоподателя. Ирелевантно е дали тази машина е била ползвана от жалбоподателя.

По възражението, че посочването в НП на ЕИК на жалбоподателя, различен от действителния е съществено процесуално нарушение.

Безспорно се установява от материалите по делото, че жалбоподателя е разбрал, че именно той е наказаното лице, поради което допусната техническа грешка при изписването на ЕИК, няма как да се приеме за съществено процесуално нарушение.

По размера на санкцията до законовия минимум.

За процесното нарушение, за работодателя е предвидена имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. Събраните по делото доказателства за тежкото здравословно състояние на пострадалото лице / същият е бил хоспитализиран/ говорят за висока обществена опасност на процесното нарушение. Ето защо, не следва да бъде намаляван на размера на процесната санкция, която е около минималния размер.

По изложените съображения обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-2501489/15.02.2012г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” -гр. Т..

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: