Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер  368                17.07.2012 година                         Град  Разград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Разградският районен съд                              наказателен  състав

На   20.06                                                         Година 2012

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател: Атанас Христов

Секретар: Д.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно дело номер 411 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К.В.Я., чрез защитника му адв. Р.Х. ***, против наказателно постановление № 37-0000115/12.04.2012г. на Началник на областен отдел “КД-ДАИ”, гр. Р., с което за извършено нарушение на чл. 15, § 7б. “а”, т. i  от Регламент 3821/85 във вр. с изр. последно от същата буква и във вр. с чл. 78, ал.1, т.2 ЗАвП, му е наложена глоба в размер на 500 лв., на основание чл. 93, ал.2 ЗАвП. С жалбата се моли за отмяна на НП. Излагат се подробни съображения.

Жалбоподателят, при редовност в призоваването не се явява.

Явява се защитникът му, който поддържа жалбата и излага подробни съображения.

Административно наказващия орган намира жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.

 РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна:

Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от 16.03.2012г., съставен от служител към ОО “КД-ДАИ” гр. Р. на жалбоподателя, за това, че на 16.03.2012г. около 10.00ч  в гр. Р. на изхода за гр. Ш., до Археологически  музей “А.”, като водач на т.а. В. с рег. № * ** ** ** и прикачено полуремарке с рег. № * ** ** ** извършващ обществен превоз на товар с Лиценз на Общността № 2472 и заверено копие № 224720002 и пътен лист № 155104 от 16.03.2012г., с монтиран в автомобила аналогов тахограф “Siemens VDO” 1324.51 и сериен  № 01020121, се установило, че водачът К.Я. извършва превоз на товар в обхвата на Регламент /ЕО/ № 561/06 по маршрута  гр. Р. – гр. Т., като за периода 18.02.2012г. до 7.30 часа на 07.03.20102г., не може да представи тахографски листи, всеки ръчен запис или удостоверение за дейности по образец.

Актосъставителят квалифицирал горното деяние по чл. 15, §7, б.”а”, т.i от Регламент  3821/05.

Нарушителят подписал този акт без да прави каквито и да е възражения.

На следващия ден – 17.03.2012г., по факса в АНО било получено Удостоверение за дейности относно жалбоподателя /л.11/, като за начало на периода било отразено 19.30 часа на 07.02.2012г. а за край – 07.30 часа на 07.03.20102г.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в горепосочения АУАН правни норми.

Горната фактическа обстановка е безспорна и се  установява от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител, Удостоверение за дейност (регламент (ЕО) № 561/2006 или  AETR) – 2 броя, трудов договор и длъжностна характеристика, Свидетелство за регистрация на горепосоченото МПС и полуремарке.

На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвП, който гласи, че „При извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на: т. 2. Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, наричан по-нататък "Регламент 3821/85".

В ал. 1 на чл. 78 от ЗАвтП в алтернативно изброяване са посочени субектите, които следва да спазват изискването предвидено в закона или иначе казано, това е всяко лице /водач/, управляващо автомобил с допустима максимална маса над 3,5 тона.

От представеното пред въззивния съд, като доказателство Свидетелство за регистрация на Товарен автомобил "В.” с рег. №  ** **** **, като допустима максимална маса на същия с унифициран код /F2/ е посочена такава от 17 990 кг., т. е. с оглед изложеното следва извода, че по отношение на посочения товарен автомобил са приложими разпоредбите на Регламент № 3821/85, така, както императивно е посочено в чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвтП. Предвид разпоредбата на § 4 от Регламент /ЕИО/ № 3821/85 българският законодател с разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвтП е въвел изискването за спазване на Регламент № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт за всички автомобили регистрирани на територията на Република Б., които имат допустима максимална маса над 3,5 тона. Само с оглед изчерпателност следва да се отбележи, че с приемането на Република България през януари 2007 г., като пълноправен член на Европейския Съюз, последваха и редица задължения за прилагане на актовете на общността във вътрешното законодателство на страната, Регламентите са от категорията актове, които са задължителни в тяхната цялост и се прилагат пряко във всички държави членки.

Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета регулира отношенията, свързани поставянето на контролни  уреди за регистриране на данните за движението при автомобилния транспорт при превоз на пътници и товари. През 2006 година регламентът е бил изменен с Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския Парламент и на Съвета от 15 март 2006 година. С член 26 от Заключителни разпоредби на Регламент (ЕО) № 561/2006 се изменя Регламент (ЕИО) № 3821/85, като в член 3 параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следния текст:”1. Записващото устройство се монтира и използва в превозни средства, които са регистрирани в държава-членка и които се използват за автомобилен превоз на пътници или товари, с изключение на превозните средства, посочени в член 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006. Превозните средства, посочени в член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006, и превозните средства, които са изключени от обхвата на Регламент (ЕИО) № 3821/85, но които не са изключени от обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006, се съобразяват с това изискване до 31 декември 2007 г…”, т.е. след тази дата всички превозни средства от автомобилния транспорт, отговарящи на посочените условия следва да се движат на територията на Европейския съюз със записващи устройства, т. нар. тахографи.  Изключенията от този принцип са посочени в чл.3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 и те изчерпателно посочени.

 Управляваното от жалбоподателя МПС не попада в нито едно от тези изключения, т.е. разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3821/85 ведно с направените допълнения към него с Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския Парламент следва да се знаят и спазват и жалбоподателя в качеството му на водач на съответното МПС.

В настоящия казус, жалбоподателя е санкциониран за това, че не е спазил разпоредбата на чл. 15, § 7, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, съгласно същата: "Когато водачът управлява превозно средство, снабдено със записващо оборудване в съответствие с приложение I, водачът трябва да представи при всяко поискване на инспектора: i) регистрационните листове за текущата седмица и тези, използвани от водача през предходните 15 дни; ii) картата на водача, ако притежава такава, и iii) всеки ръчен запис и разпечатка, направени през текущата седмица и предходните 15 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006. Независимо от това след 1 януари 2008 г. периодите по точки i) и iii) обхващат текущия ден и предходните 28 дни

Настоящата инстанция намира, че административнонаказващия орган не е нарушил закона квалифицирайки процесното деяние като нарушение по чл.15, пар.7, б.”а” от Регламент 3821/85г. във вр.с чл.78, ал.1, т.2 от Закона за автомобилните превози

Следва да се обсъди представените пред АНО от страна на жалбоподателя Удостоверение за дейности, съгласно директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006г. относно минималните условия за изпълнение на Рег­ла­менти (ЕИО) №3820/85 и (ЕИО) №3821/85 на Съвета относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт.

Съгласно разпоредбата на чл.11 §3 от директивата като най – добра практика е визирано създаването от Комисията на електронен формуляр, който може да се разпечатва, в съответствие с процедурата, посочена в член 12, параграф 2, за да се използва, когато водачът на превозното средство е в отпуск по болест или в годишен отпуск, или когато водачът е управлявал друго превозно средство, изключено от обхвата на Регламент (ЕИО) №3820/85 за периода, посочен в член 15, параграф 7, първата алинея, първото тире от Регламент (ЕИО) № 3821/85.

В тази насока и с решение на Комисията от 12.04.2007г. е утвърден с приложението към него формуляра, посочен именно в чл.11 §3 от директива 2006/22/ЕО, като последният представлява всъщност Удостоверение за дейнос­ти­те, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на Европейското споразумение за работата на екипажите на превозните средства, извършаващи международни автомобилни превози (AETR), като в него изрично е посочено, че се попълва на машина и се подписва преди пътуване, като се прилага към оригиналните тахографски листове, когато те са задължителни, а подпра­вените удостоверения представляват нарушение.

В тази връзка и в акта за установяване, и в самото НП е визирано точно и конкретно деянието, съставляващо административно нарушение, а именно, че в момента на проверката, липсват на разположение на водача въпросните регистрационни/ тахографски/ листове за предходните 28 дни, респ. валидно удостоверение за дейностите, че е освободен от работа попадащи в обхвата на регламент 561/2006.

По възражението, че процесния документ е бил представен в последствие.

 При гореописаната фактическа обстановка се налага изводът, че в случая от правилно АНО е санкционирал жалбоподателя, на осн. чл.93, ал.2 ЗАвП. Съгласно тази разпоредба водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв. Следователно, за да се ангажира отговорността по този текст е необходимо и достатъчно при проверката лицето, извършващо обществен превоз да не носи и да не представи някой от документи, които се изискват по нашето вътрешно законодателство или по европейски регламенти. Без значение за съставомерността на деянието е дали то притежава или не тези  документи. По правило извършването на обществен превоз е особено значима обществена дейност, която е правно регламентирана. За да се осъществява безопасно тази дейност законодателят е въздигнал редица изисквания към водачите и те са длъжни преди да започнат да осъществяват дейността си да се убедят, че са налице всички законови изисквания, включително, че разполагат с всички необходими документи, удостоверяващи извършването на правомерен обществен превоз на товари. Жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение и законосъобразно е наказан за това. / Така и Решение № 18 от 07.02.2012 год. на Разградският административен съд по КАНД № 269/2011 г.

По възражението, че нормата на чл. 78, ал.1, т.2 ЗАвП е посочена за пръв път едва в НП, без да се съдържа в АУАН.

Дори и да се приеме, че в АУАН не е посочена точната правна квалификация на състава на извършеното административно нарушение, това не е ограничило правото на защита на нарушителя, защото не е налице възможност за различни фактически изводи от тези, направени от наказващия орган. Наказаното лице е разбрало в какво се състои провинението му, след като е сезирало районният съд със своята жалба и е направило в нея подробни възражения. В този смисъл вж. Решение № 59 от 14.03.2012г. на Разградският административен съд, по к.н.а.х. д. N 27/2012г. Решение № 103 от 30.12.2008г. на Разградският административен съд, по КНАХ дело № 94/2008 год.

 

Действително, АНО не е изложил съображения относно дали деянието е маловажен случай, но доколкото в разглеждания случай не са налице основания за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, необсъждайки дали деянието е маловажен случай, АНО не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.  В този смисъл  е налице константна съдебна практика – Решение от 11.03.2010г. на Добричкият Административен съд по к.а.д. № 62/2010 год; Решение № 244 от 28.12.2010 г. на Административен съд – Сливен по КАНД 227/10г.

 

Водим от горното, съдът,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 37-0000115/12.04.2012г.  на Началник на ОО “КД – ДАИ” -  Р.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Разград в 14 дневен срок връчване на съобщението до страните.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: