Р Е Ш Е Н И Е

Номер 367 17.07.2012 година Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд наказателен състав

На 20.06. Година 2012

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Д.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно дело номер 418 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Б.К.И. против наказателно постановление № 268/12 от 20.04.2012г. на началник на сектор ПП при ОДМВР Р., с което за извършено нарушение по чл. 100, ал.2 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал.3, т.4, пр.1 ЗДвП, а за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП .

Жалбоподателят намира НП за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Сочи, че пътуването му е било абсолютно наложително, тъй като бил в тежко здравословно състояние и трябвало спешно да се предвижи от дома си в с. С. до ЦСМП Р.

В съдебно заседание при редовност в призоваването жалбоподателят се явява, поддържа жалбата си и излага допълнителни съображения.

АНО, при редовност в призоваването не изпраща представител. В придружителното писмо с което е изпратена преписката е отразил искане за потвърждаване на НП.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От фактическа страна:

Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от 08.04.2012г., съставен на жалбоподателя, за това, че на 08.04.2012г около 16.30 часа по път ** – ** до с. С., в посока гр. Р. управлявал собствения си л.а. ВАЗ 2104 с рег. № ** **** **, като при извършена проверка се установява, че водачът не е залепил на предното панорамно стъкло на автомобила винетен стикер за платена винетна такса. Не носи и свидетелство за регистрация на МПС част ІІ.

Гореописаните деяния били квалифицирани от актосъставителя по чл. чл. 100, ал.2 и по чл. 100, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП.

Жалбоподателят подписал акта без възражения.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в цитирания АУАН правни норми, и наложил горепосочените санкции.

Гореизложената фактическа обстановка е безспорна, а и се подкрепя от събраните по делото доказателства – АУАН /л.8/, както и показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.

При тези факти се налага изводът, че наказаното лице от формална страна е извършило нарушение по 179, ал.3, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП. Управлявал е лекия автомобил по път ІІ-49, който съгласно приложение №2 от Решение № 945/ 01.12.2004г. на МС е включен в пътищата от републиканската пътна мрежа за които се дължи заплащането на винетна такса без да е залепил стикера в долния десен ъгъл на предното стъкло на МПС. По своя характер това решение е подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на чл. 10 от ЗП, публикуван в Държавен вестник и водачите следва да са запознати с неговото съдържание и да го спазват при управление на МПС по пътищата в Република България.

Жалбоподателят е извършил и нарушение на чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП, тъй като не носил свидетелство за регистрация на МПС част ІІ.

Съдът намира обаче, че макар и да са осъществени от формална страна административните нарушения, жалбоподателят не следва да бъде наказан, тъй като извършените от него деяния съставляват маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Легално определение за „маловажен случай” се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК и това е такова деяние, при което извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката се прави на база конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното.

Актосъставителят и свидетелят по акта сочат, че когато спрели жалбоподателя, същия им заявил че пътува за ЦСМП – Р., тъй като не му е добре. Същите сочат, че действително жалбоподателят е посетил ЦСМП – Р. От Лист за преглед в спешно отделение № 4442 от същата дата – 08.04.2012г. /л. 4/, е видно, че нарушителят е бил с кръвно налягане 200/100. Ето защо, РРС приема че пътуването е било наложително и спешно с цел запазване здравето на жалбоподателя.

Видно от справка за нарушител от региона /л. 27/, е че жалбоподателят има СУМПС за категория А от 22.10.1968г., кат. С от 27.06.1968г., кат. Д и кат ДЕ от 19.12.1990г. Видно от същата справка, жалбоподателят стриктно е спазвал нормите на ЗДвП. Видно от Експертните решения на ТЕЛК /л.5 и л. 6/ и справка НБД “Население” /л.11/, е че жалбоподателят има две деца, като и двете му деца страдат от умствена изостаналост – съответно тежка и умерена. Видно от характеристичната справка, за жалбоподателя няма данни да е извършвал противообществени прояви. Единственото му осъждане от 1975г. за непредпазливо престъпление по чл. 216, ал.4 НК /унищожаване и повреждане/, по което същият е реабилитиран. Видно от справка от ОСО РОП е че относно жалбоподателя няма неприключили наказателни производстдва.

Всичко това сочи, че конкретните деяния са с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на нарушения от този вид, поради което те съставляват маловажен случай. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/12.12.2007 год. на НК на ВКС.

Водим от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 268/12 от 20.04.2012г. на началник на сектор ПП при ОДМВР Р.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: