Р Е Ш Е Н И Е

Номер 366 17.07.2012 година Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд наказателен състав

На 20.06. Година 2012

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Д. Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно дело номер 423 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Е.Н.М. против наказателно постановление № 324/12 от 02.05.2012г. на началник група в сектор ПП при ОДМВР Р., с което за извършено нарушение по чл. 139, ал.5 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал.3, т.4, пр.1 ЗДвП.

Жалбоподателят намира НП за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание при редовност в призоваването жалбоподателят се явява, поддържа жалбата си и излага допълнителни съображения.

АНО, при редовност в призоваването не изпраща представител. В придружителното писмо с което е изпратена преписката е отразил искане за потвърждаване на НП.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата неоснователна.

От фактическа страна:

Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от 21.04.2012г., съставен на жалбоподателя, за това, че “на 21.04.2012г около 16.30 часа по републиканската пътна мрежа път ** – ** от ЖП гара Р. в близост до с. С. посока гр. Р., управлява л.а. Р. Е. с рег. № ** ** ** **, собственост на З. Х., без да е заплатил винетна такса за м. април 2012г.”.

Гореописаното деяние било квалифицирано от актосъставителя по чл. 139, ал.5 ЗДП.

Жалбоподателят вписал в АУАН възражение, че не е знаел, че се е изисквало винетен стикер за движението по въпросния участък.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в цитирания АУАН правни норми, и наложил горепосочените санкции.

Гореизложената фактическа обстановка е безспорна, а и се подкрепя от събраните по делото доказателства – АУАН /л.6/, както и показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.

Съдът намира, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са постановени при правилно и стриктно спазване на задължителните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 и 2 от ЗАНН.

Поради гореизложеното, РРС приема че по безспорен и несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е извършил посоченото в атакуваното наказателно постановление административно нарушение по чл. 179, ал. 3, т. 4, поради което същото се явява законосъобразно.

Съгласно чл. 100, ал. 2 ЗДвП, Водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища, а според чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство от процесната категория по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба, от 300 лева.

По възражението на жалбоподателя, че не е знаел че за движението по този път е необходимо да разполага с винетен стикер.

Жалбоподателят е управлявал лекия автомобил по път **-**, който съгласно приложение №2 от Решение №945/ 01.12.2004г. на МС е включен в пътищата от републиканската пътна мрежа за които се дължи заплащането на винетна такса без да е залепил стикер в долния десен ъгъл на предното стъкло на МПС. По своя характер това решение е подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на чл. 10 от ЗП, публикуван в Държавен вестник и водачите следва да са запознати с неговото съдържание и да го спазват при управление на МПС по пътищата в Република България. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, е че е имало указателни табели, указващи на водачите, че се движат по път от републиканската пътна мрежа, за което е необходимо заплащането на винетна такса. С оглед изчерпателност, следва да се изтъкне, че жалбоподателят като шофьор на таксиметров автомобил, а и живущ ***, е житейски нелогично да не е знаел за необходимостта от заплащане на винетна такса за движение по процесния пътен участък.

По размера на глобата.

Законодателят е определил същата в абсолютен размер – 300 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 324/12 от 02.05.2012г. на началник група в сектор ПП при ОДМВР Р.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: