Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
На 06.07.2012г.
В
публичното заседание в следния състав:
Председател:
Атанас Х.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Атанас Х. административно наказателно дело
номер 461 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н.Ш.Р. против наказателно постановление № 347/12
от 11.05.2012г. на началник сектор ПП
към ОДМВР – Разград, с което за извършено нарушение на:
-
чл. 98,
ал.2, т. 6 пр.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 30 лв, на осн. чл. 183, ал.3, т.2 ЗДвП
-
чл. 116,
пр.1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100 лв., на осн. чл. 180, ал.1, т.1
пр.3 ЗДвП
-
чл. 123,
ал.1, т.2, б. б ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 200 лв. и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
На осн. наредба № Із-1959 на МВР са му отнети 5 контролни
точки.
Жалбоподателят намира НП за незаконосъобразно и моли за неговата
отмяна.
В съдебно заседание се явява лично и със защитника си адвокат К. К. от АК - Русе, като поддържа жалбата.
Процесуалният представител на жалбоподателя излага подробни мотиви в подкрепа
на жалбата.
Административно наказващия орган, при редовност в призоваването не
изпраща представител. В придружителното писмо към преписката е отразил
становището си, че НП следва да бъде потвърдено.
РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не взема
становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
От фактическа страна:
Обжалваното
НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
съставен на 26.04.2012г. срещу жалбоподателя, за това че на 26.04.2012г около
09.35 часа в гр. Разград, по ул. ******* в близост до входа на ПТГ
“Шандор Петьофи” управлявайки собствения си л.а. Фолксваген пасат с рег. № ****,
извършва маневра за да качи автомобила на тротоара за да бъде паркиран, в
следствие на което блъска пешеходците стоящи до оградата на учебното заведение
– М. М. Х. и Г. С. Г.
След инцидента водача Р. паркира автомобила на тротоара и не уведомява
контролните органи за настъпилото ПТП.
Гореописаните
деяния били квалифицирани от актосъставителя съответно по чл. 98, ал.2, т. 6
пр.2 ЗДвП, чл. 116 и чл. 123, ал.1, т.2, б. б ЗДвП.
Нарушителят подписал акта без възражения.
Въз основа на съставения
акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел
изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в
горепосочения АУАН правни норми.
По доказателствата :
В
подкрепа на издаденото НП са представени преписи от съставения АУАН /л.6/,
обясненията на свидетелите очевидци – М. М. Х. и Г. С. Г., както и показанията на актосъставителя и свидетеля по
акта.
С разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се създава законова презумпция
за истинност на отразените в редовния АУАН факти. Тази презумпция се отнася
както за административнонаказателното производство, така и за съдебното
производство във връзка с установяване на административни нарушения по ЗДвП, като
тя прехвърля тежестта на доказване върху наказаното лице за нуждите на този
закон и игнорира общото правило, че в тежест на наказващия орган е да установи
всички фактически основания, обуславящи отговорността. В
този смисъл е и съдебната практика /вж. Решение
№ 24 от 1.04.2010 г. на АдмС - Разград по адм. д. № 20/2010 г., докладчик
председателят Ива Ковалакова-Стоева/.
От ПРАВНА страна, съдът намира, на първо
място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление, е
компетентно длъжностно лице да издава НП.
В обжалваното наказателно
постановление административно наказващият орган е спазил изискването за
индивидуализация на конкретното административно нарушение като задължителен
реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима
предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното
производство. Нарушенията са описани, посочени са датата и мястото на
извършването и установените обстоятелства, при които са извършени.
Посоченото като извършено от
жалбоподателя нарушения са съставомерни, т. е. съставляват фактическия състав
на визираните в Наказателното постановление законови норми и е основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази
разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не
е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в
пределите, предвидени от закона.
В хода на съдебното производство
безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е консумирано виновно
от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е налице приложното поле на
визираните в обжалваното наказателно постановление касателно твърдените
нарушени законови разпоредби. Разглеждайки делото по същество, РРС установи
чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваното
НП не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от
жалбоподателя е съставомерно и е основание за реализирането на
административно-наказателната му отговорност.
От обективна и субективна страна,
осъществените нарушения съдържат признаците на административно нарушение на
законодателството, съгласно ЗДвП.
За приложението на чл. 28 ЗАНН.
Действително,
АНО не е изложил съображения относно дали деянието е маловажен случай, но
доколкото в разглеждания случай не са налице основания за прилагане на нормата
на чл. 28 от ЗАНН, необсъждайки дали деянието е маловажен случай, АНО не е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл
е налице константна съдебна практика – Решение от 11.03.2010г. на
Добричкият Административен съд по к.а.д. № 62/2010 год; Решение № 244 от 28.12.
По размера на наказанията.
Видно от справка за нарушител от региона
/л.17/, е че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС едва от 2011г, същият
е извършвал нееднократно нарушения на ЗДвП, поради което според настоящия
съдебен състав, намаляването на наказанията визирани в обжалваното НП би било в
разрез с индивидуалната превенция.
Водим
от гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 347/12 от 11.05.2012г. на началник сектор ПП към ОДМВР – Разград.
Решението подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: