МОТИВИ към Присъда № 433/17.07.2012г. по НЧХД № 349 / 2012г.  по описа на РС - Разград

 

С.П.Р. *** е подал частна тъжба против П.К.П. *** за това, че на 16.11.2011 година в град Разград, в съдебно заседание по гражданско дело № 973/2011 година на РС град Разград, е разгласил позорно обстоятелство по отношение на семейството му с думите „ ... в семейството има над 25години издадени присъди за ефективно лишаване от свобода, той по характер е такъв...” и по този начин му приписал престъпление - престъпление по чл. 146,ал.1 от НК.

В съдебно заседание частния тъжител поддържа повдигнатото обвинение, счита, че то е доказано и пледира подсъдимия да бъде наказан в съответствие с предвиденото в закона наказание, като иска и присъждането на направените по делото разноски.

Подсъдимият П.К.П. не се признава за виновен, дава обяснения по така повдигнатото  срещу него обвинение. Счита обвинението за недоказано, пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

П.К.П. е роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, адрес за призоваване село *****, община Разград, ул. „*****” № ***, ЕГН **********.***, в съдебно заседание по гражданско дело № 973/2011 година на РС град Разград, по което подс. П. е имал качество на гр. ищец, а частния тъжител качество на гр. ответник, подс. П. в хода на устните състезания, обръщайки се към съда, заявил по адрес на ч. тъжител следното : „...в семейството има над 25години издадени присъди за ефективно лишаване от свобода, той по характер е такъв...”. Думите подс. П. изрекъл по отношение на семейството на родителите на ч. тъжител С.П.Р.. От приложените по делото Справки за съдимост на ч. тъжител Ст. Р., съпругата му Й. П. Р. и майка му И. Д. Г., сде установява, че първите двама са неосъждани, а майката на частния тъжител  по НОХД № 17/1974г. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.116, т.5 и т.6 от НК и на основание чл.54 от НК с Присъда № 9/11.02.1974г. на ОС – Разград е осъдена на „ смърт чрез разстрел”. С Указ № 2249/21.10.1974г. на ДС на НРБ смъртното наказание е заменено с наказание 20години лишаване от свобода.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на подс. П. П. и от писмените доказателства по делото: справки за съдимост на подсъдимия, ч.тъжител, съпругата му и майка му. Протокол от съдебно заседание по гражданско дело № 973/2011 година на РС град Разград от 16.11.2011 година.

От правна страна:

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът приема, че от обективна и субективна страна подсъдимият П.К.П. не е осъществил състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК.

В тази връзка съдът не е обвързан от правната квалификация дадена в частната тъжба, а следва след оценка на фактическите обстоятелства и анализ на доказателствата събрани в хода на производството да подведе деянието под съответната норма на НК.

                Фактическата обстановка описана в частната тъжба и тази описана и въприета от съда не сочат на каквото и да е престъпление, осъществено от страна на подс. П.. Същият в присъствие на ч. тъжител не е казал или извършил нещо унизително за честта и достойнството на С.П.Р., за да е налице осъществено престъпление по смисъла на чл.146, ал.1 от НК, нито е разгласил позорно обстоятелство или да му е приписал престъпление, за да е налице извършено престъпление по чл.147, ал.1 от НК.

                В крайна сметка видно от Справка за съдимост на И. Д. Г., по безспорен начин се установява, че в семейството по рождение на ч.тъжител С.П.Р., действително има постановено смъртно наказание, заменено с наказание „ лишаване от свобода”, обстоятелство, при което в хипотезата на чл.147, ал.2 от НК, подс. П. не следва да се наказава, поради което съдът го призна за невиновен да е извършил престъпление и го оправда по повдигнатото обвинение.

      На основание чл. 190 от НПК съдът осъди С.П.Р., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС Разград разноските на съдебното производство в размер на 10,00 лева за издадени справки за съдимост на две лица и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. 

                         В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: