МОТИВИ към присъда № 403/05.07.2012г. по НОХД № 386/12г. по описа на РС – Разград

 

Постъпил е обвинителен акт срещу Д.Е.Д.  ЕГН **********, за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, затова, че за времето от 01.09.2010 г. до 31.03.2012 г. включително, в гр. Разград, след като е осъден с Решение № 33/06.04.2010 г. по бр. дело № 119/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Разград, влязло в сила на 30.04.2010 г., да издържа свой низходящ – малолетното си дете А. Д. Е., родено на *** г., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 19 месечни вноски, на обща стойност 1140 лева.

В съдебно заседание, подсъдимият представя писмени доказателства за изплатена сума в общ размер на 1140,00лв. в полза на св. Н.Х. – майка и законен представител на малолетния А. Д. Е..

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия И., на основание чл.183, ал.3 от НК да не се налага наказание.  

Подсъдимия Д.Е.Д. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д.Е.Д. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото следната фактическата обстановка: С Решение № 33/06.04.2010г.  по бр. Д № 119/2009г. по описа на РС – Разград, влязло в сила на 30.04.2010г., гражданския брак между подс. Д. и св. Н. Х., бил прекратен, упражняването на родителските права по отношение на роденото в брака малолетно дете А. Д. Е., били предоставени на майката – св. Н. Х., бил опеределен режим на лични отношения , а подс. Д. бил осъден да запалща ежемесечна издръжка на детето си, чрез неговата майка и законен преставител в размер на 60,00лв. За времето от 01.09.2010 г. до 31.03.2012 г. Включително, подс. Д. съзнателно не изпълнил задължението си за плащане на ежемесечна парична издръжка на детето си А. Д. Е., въпреки, че през този период е бил в трудовоправни отношения и е реализирал трудови доходи.

 Видно от заключението на вещото лице по назначената на ДП съдебно ценова икономическа експертиза, общата стойност на 19бр. вноски за издръжка на малолетното дете е в размер на 1140,00лв.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Д., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство:  Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост на подсъдимия, Характеристична справка на подсъдимия, показанията на свидетеля Н.Х., заключението на вещото лице по назначената на ДП съдебно ценова икономическа експертиза, Справка от НАП за регистрирани трудови договори на името на подс. Д..  Писмени доказателства за изплатена сума в общ размер на 1140,00лв.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Д.Е.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК.

Обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.

За времето от 01.09.2010 г. до 31.03.2012 г. включително, в гр. Разград, след като е осъден с Решение № 33/06.04.2010 г. по бр. дело № 119/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Разград, влязло в сила на 30.04.2010 г., да издържа свой низходящ – малолетното си дете А. Д. Е., родено на *** г., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 19 месечни вноски, на обща стойност 1140 лева.

Налице е пряк умисъл, тъй като подс. Д. е осъзнавал, че не изпълнява задължение по влязло в сила решение, въпреки, че е имал възможност за това. По този начин от обективна и субективна страна е ангажирал наказателната си отговорност по чл.183, ал.1 НК.

Същевременно обаче с оглед разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, подс. Д., се е възползвал от привилегията да изпълни задължението си преди постановяване на присъдата от първоинстанционния съд, като заедно с това се установи, че не са настъпили вредни последици за малолетното дете А. Д. Е., поради което не следва да му се налага наказание.

На основание чл.189 от НПК, съдт осъди подс. Д. да заплати в полза на Реп. Бюджет  за разноски на досъдебното производство  сумата от 50.00 лв., по сметка на РРС сумата 50.00 лв. разноски в  съдебното производство.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

                                                                            

                                                                      

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: