Мотиви към Присъда № *** г., постановена по НЧХД №426/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от А.Ц.М. ***, с която е повдигнато обвинение /изменено в с. з./ срещу М.С.С. ***, за това, че на ***г. в гр. Р., е причинила лека телесна повреда на тъжителката изразяваща се в контузия в лицевата част на главата с оток на меките тъкани в средната част на челото, повърхностно охлузване на кожата към основата на носа, мозъчно сътресение леко изразено по тяжест без изпадане в безсъзнателно състояние, навяхване на лявата гривнена става довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Тъжителката е предявила и граждански иск срещу подсъдимата за сумата от 2000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, както и 63,39 лв. претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането, до окончателното и изплащане.

В заседанието пред РРС тъжителката лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданския иск. Процесуалният и представител намира, че обвинението е доказано и моли за определяне на наказание, предвид хипотезата на чл.130 ал.1 от НК, като бъде уважен и гражданския иск в претендирания размер.

Защитника на подсъдимата пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на извършеното по чл.130 ал.1 от НК, поради наличие на предпоставките на чл.9 ал.2 от НК, алтернативно за приложението на привилигирования състав по чл.132 ал.1 т.4 от НК.

Подс. С. дава обяснения в с.з. като отрича да е нанасяла удар на пострадалата.

Подсъдимата М.С.С. е родена на ***г. в гр. Р., живее в с.гр., български гражданин, със средно образование, работи, неосъждана.

Тъжителката и подсъдимата работел през месец декември *** г. в магазин Т Маркет гр.Р., ул.”Д.” като първата била на длъжност пом. управител, а втората – управител. От месец май *** г. отношенията между двете се влошили, често стигали до неразбирателство по служебни въпроси, злословели една за друга.

На *** г. рано сутринта в 7 часа, тъжителката и подсъдимата били на робата в магазина. Там била и св. Р. Х., която работела тогава като продавач-консултант. Тъжителката и подсъдимата се скарали, разменили си обидни думи. Подсъдимата и казала да влязат в офиса, но тъжителката не се съгласила, при което първата я издърпала вътре, като я хванала за ръцете. След това в самия офис подс. С. я ударила с глава в челото, тъжителката залитнала и паднала на земята, при което се подпряла на лявата си китка и си ударила главата при падането в пода. След като се изправила, излязла от магазина и веднага отишла при св. П.М. – нейна етърва, която живеела точно зад магазина. Била разстроена и разплакана, като казала на свидетелката, че подсъдимата я ударила с глава и паднала в офиса на магазина. Св.М. се обадила на тел.112, след което двете излезли от дома и изчакали полицейските служители и заедно с тях влезли в магазина, било преди 8 часа, като магазина още не бил отворил. Там били снети обяснения от подсъдимата и св.Р.Х., която попитала тъжителката какво се е случило, че идват полицаи, а тя и отговорила, че подсъдимата я ударила. След това тъжителката и св.М. отишли в поликлиниката в гр. Р., тъй като на първата и прилошало. Там потърсили и съдебен лекар, при който бил извършен преглед около *** часа на *** г. Тъй като на тъжителката продължавало да и се вие свят и било лошо, посетила хирургичен кабинет по препоръка на съдебния лекар, поради съмнения за мозъчно сътресение. Била приета в ХО на МБАЛ “Св.Ив.Р.” гр. Р. с диагноза: Навяхване /дисторзио/ на лявата гривнена става, където останала на лечение до *** г. и изписана със същата диагноза.

От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установява, че тъжителката е получила контузия в лицевата част на главата с оток на меките тъкани средната част на челото, повърхностно охлузване на кожата към основата на носа. Мозъчно сътресение леко изразено по тяжест, без изпадане в безсъзнателно състояние. Навяхване на лявата гривнена става. Уврежданията са резултат от нанесени удари с или върху твърд тъп или тъпоръбести предмети, могат да бъдат получени по начина по който е съобщено по делото. Същите са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата. От разпита в с.з. на вещото лице се установява, че навяхването в китката е болезнено първите дни, ограничава движението на ръката в китката и болката отминава и отзвучава между 10-15 дни. При мозъчното сътресение леко изразено по тяжест, обикновено до 1 месец продължават оплакванията, като се препоръчва през това време спазване на известен режим. При такава диагноза обикновено се препоръчва прием на общо успокояващи средства, такива каквито са изписани съгласно и приложената по делото фактура за закупени медикаменти на л.18.

За случая тъжителката подала жалба в РУП-Р., където била извършена полицейска проверка заведена преписка № *** г., материалите от която били изпратени на РП-Р. С постановление от *** г. на РП-Р. било отказано образуването на досъдебно производство, поради наличие на данни за извършено престъпление от само от частен характер. Това постановление било потвърдено с постановление от *** г. на ОП-Р.

Така изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана като се позовава на показанията на свидетелите П.М., Р.Н., Р.Г., Ш. Г., заключението на съдебно-медицинската експертиза, писмените доказателства – преписка № *** г. на РП-Р, постановление на ОП-Р, протокол от резултатите за извършено разследване на злополука, епикриза, съдебно медицинско удостоверение, фактури с №№ *** и *** от *** г., трудов договор, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, справка за съдимост, характеристична справка, обяснения на подсъдимата.

Показанията на св. П.М., Р.Х., потвърждават изложеното в тъжбата, подкрепени са от показанията на св. Р.Н., от материалите по преписка № *** г. на РП-Р. а същото се потвърждават и от експертизата, поради което съдът ги кредитира. Същите са последователни логични, незаинтересовани от изхода на делото, подкрепени от останалите доказателства по делото. Св.М. първа е видяла тъжителката след инцидента, непосредствено след него процесния ден, между 7,30 и 8 часа, като явно първо при нея е отишла пострадалата, Същата е била преди това на работа в 7 часа, като и от обясненията на подсъдимата се установява, че разправията между тях е станала малко по-късно, но преди 8 часа. Посоченото часово време съвпада с показанията на цитираната свидетелка, която живее в непосредствена близост до магазина. На нея първо тъжителката е разказала за станалото, след което това е съобщила и на органите на полицията, които дошли на място и посетили заедно магазина. Св.Р.Х. видяла пострадалата като влязла в магадина с първата свидетелка и полицейски служители. На нея тъжителката също казала, че е била ударена от подсъдимата спо-рано. Прегледа в поликлиниката и освидетелстването от съдебен лекар на пострадалата е станало същия ден час-два по-късно, като са констатирани увреждания, които отговарят да са получени по начина, установен от показанията на св.М. Поради което съдът намира, че обстоятелствата са били такива, каквито са изложени в тъжбата. Неверни са обясненията на подсъдимата в частта, че процесния ден само се скарали с тъжителката, че не я е блъскала или удряла. Обясненията и не се подкрепят от събраните гласни доказателства от заключението на експертизата, остават изолирани от събрания доказателствен материал. Предвид изложеното, съдът намира обясненията на подсъдимата, които освен доказателствено средство, са средство за защита, като в случая са единствено защитна нейна версия.

Предвид приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението “лека телесна повреда” по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, тъй като на ***г. в гр. Р. е причинила на А.Ц.М. лека телесна повреда, изразяваща се с причиняване на контузия в лицевата част на главата с оток на меките тъкани в средната част на челото, повърхностно охлузване на кожата към основата на носа, мозъчно сътресение леко изразено по тяжест без изпадане в безсъзнателно състояние, навяхване на лявата гривнена става довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата. Подсъдимата е нанесла удар с глава в челото на пострадалата, след което е блъснала и тя паднала на земята, при което се подпряла на лявата си ръка и си ударила главата при падането на земята. В резултат на тези действия на подсъдимата са причинени установените от медицинската експертиза телесни увреждания, които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата. От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл - съзнателно е търсела саморазправа с пострадалата. Неоснователен е доводът на защитата, че в случая е налице д9еяние по чл.9 ал.2 от НК. От събраните доказателства не се установява извършеното да е с незначителна обществена опасност, преценена с оглед личността на пострадалата и телесните и увреждания причинени в резултат на поведението на подсъдимата, които не може да се твърди, че са малозначителни. Още повече, че пострадалата не е отвърнала по никакъв начин на действията на подсъдимата, като е претърпяла продължително време неудобства и болки, явно в резултат на инцидента е било прекратено трудовото правоотношение на тъжителката. Неоснователен и довода на защитата, че в случая е налице афект, понеже подсъдимата била провокирана от пострадалата, тъй като няма събрани доказателства в този смисъл и за такова поведение на тъжителката. Съдът намира, че всъщност пострадалата е била издърпана в офиса от подсъдимата, където последната е извършила посочените по-горе действия, с цел да и причини телесни увреждания на тъжителката. В случая не е налице афект по смисъла на чл.132, ал.1 от НК. Действително подсъдимата е била афектирана, но това раздразнение не е било предизвикано от някакво противозаконно действие на пострадалата, поради което и не се явява “афект” по смисъла на привилегирования състав по чл.132, ал.1 от НК.

При определяне на наказанието на подсъдимата, съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването и от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от нея умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. При определяне размера на глобата, съдът отчита, че в случая подсъдимата е проявила една недопустима агресивност, каквито прояви следва решително да се пресичат. От друга страна обаче следва да се отчете факта, че е млад човек, с много добри характеристични данни, явно, че с тъжителката са имали конфликти и преди. При това съдът намира, че на подсъдимата следва да се определи наказание в размер близък до минималния, а именно глоба в размер на 1500 лв, като намира, че по този начин целите на наказанието ще бъдат постигнати.

Предявеният граждански иск, според настоящия състав е основателен до размера от 1800 лв. От неправомерното и виновно извършено деяние на подсъдимата пострадалата е понесла неимуществени вреди – причинени са и болки и страдания, поради което и деецът дължи обезщетение на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. В случая обаче претърпяните от пострадалия неимуществени вреди не се изразяват само в претърпяните болки. Очевидно е изживяла тежко случилото се, както свидетелства св. М., предвид продължилата известно време болка в ръката и в главата, ограниченията в движението на лявата китка, причинения дискомфорт и препоръчителен режим и ограничения, във връзка с увреждането - мозъчно сътресение леко изразено по тяжест и срокът на оздравяване. Съдът, като изхожда от критерия за справедливост, установен с нормата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че за обезщетяването на претърпените от пострадалата неимуществени вреди подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 1800 лв, който размер съдът намира за справедлив. В останалата му част до 2000 лв гражданският иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Основателен е предявения граждански иск за причинени имуществени вреди до размер на 48,39 лв Явно, че сумите за медикаменти и потребителска такса за лечение в “ХО” в МБАЛ ” Св. И. Р.” гр. Р., видно от приложените фактури, са били заплатени от тъжителката във връзка с лечение на причинените от подсъдимата увреждания. Неоснователна е претенцията за станалите 15 лв – заплатени за издаване на съдебно-медицинско удостоверение, тъй като представляват разходи не за лечение, а за подготовка и завеждане на наказателно производство от частен характер.

Подсъдимата следва да заплати на пострадалата и направените от нея деловодни разноски в размер на 172.лв /за платена такса за тъжба, експертиза, призоваване на свидетели/.

Подсъдимата следва да заплати и държавна такса в размер на върху уважения размер на иска.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: