Мотиви към Решение №406/06.07.2012г., постановено по АНД № 430/2012г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура, е внесла постановление по реда на чл.375 НПК, срещу обвиняемия Я.С.Я. ***, за това, че на 09.09.2011г. в гр. Разград е потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на закон – чл.160 ал.1 от ЗДВП във вр. с чл.8 ал.2 от ЗБЛД се подава пред орган на властта – н-к Сектор КАТ – ПП при ОД на МВР Разград за удостоверяване истинността на някои обстоятелства- а именно, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС – престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК.

В заседанието пред РРС, представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение, предлага обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде определено административно наказание към минимума на основание чл.78а от НК.

Защитникът на обвиняемия моли за постановяване на решение, с което след приложението на чл.78а от НК, му бъде определено минимално наказание.

Обвиняемият не се явява в съдебно заседание и делото се разглежда в негово отсъствие. По отношение на същия има данни че е извън страната, обявен за ОДИ и към момента не е установен.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обв. Я.С.Я. е роден на ***г***. Същият е неженен, с основно образование, безработен.

Обв. Я., притежавал свидетелство за управление на МПС от № ****** издадено от МВР – Разград на 25.03.2005г. Същото свидетелство е документ за самоличност съгласно чл.13, ал.1, т.3 от Закона за българските лични документи.

На 30.08.2011г. обв.Я. и неговия брат пътували с други лица от гр. Париж Франция с лек автомобил “*****” с рег. №******. На 31.08.2011г. преминавали през територията на Република Румъния, като обвиняемият управлявал процесния автомобил. Полицейски служители спрели за проверка водача и му състави АУАН за извършено нарушение за движение по пътищата, като му било отнето и СУМПС. Като се върнал в България, решил да си извади ново СУМПС и на 09.09.2011г, обв.Я., отишъл в КАТ Пътна полиция при ОД на МВР-Разград, където подал декларация, по силата на чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на БДС /загл. отм./, която представил пред св. С. Т.. Като в същата декларирал, че е загубил свидетелството за управление на МПС. Въз основа на така подадената декларация на обв. Я., било издадено дубликат на свидетелство за управление на МПС на 15.09.2011г. На 22.11.2011г. в сектор ПП при ОД на МВР-Разград с писмо от ГД “ОП”-София, било върнато отнетото в Република Румъния СУМПС на обвиняемия.

От заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза, се установява че ръкописния текст и подписа в процесната декларация е изписан от обв. Я., като и подписа е положен от него.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите И. и Т., заключението на графическата експертиза по делото, писмените доказателствени материали. Спор относно фактите по делото не съществува, поради което и съдът приема обстоятелствата изложени в постановлението на прокурора, за безспорно доказани.

Така с деянието си обвиняемият Я.С.Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313 ал. 1 от НК, тъй като на 09.09.2011г. в гр. Разград е потвърдил неистина – че е изгубил свидетелството си за управление на МПС в писмена декларация от 09.09.2011г., която по силата на чл.160 ал.1 от Закона за движение по пътищата и чл. 8 ал.2 от Закона за българските лични документи се дава пред орган на властта каквото е ОД на МВР-Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства. В случая обвиняемият по силата на посочените норми, е бил задължен да удостовери в подадената декларация истината. Чл. 160, ал.1 от ЗДвП и чл.8 ал.2 от ЗДЛД предвижда, че дубликат на свидетелство за управление на МПС се издава, когато същото е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, за което притежателят подписва декларация. В случая обвиняемият е подал пред органите на властта декларация, в която отразил невярното обстоятелство, че свидетелството му за управление на МПС е изгубено, като в действителност същото е било отнето в Република Румъния. Подсъдимият е действал с пряк умисъл – съзнавал е обществената опасност на деянието и неговите последици, чието настъпване е целял.

При определяне на наказанието съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК, с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от обвиняемия умишлено престъпление, се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева, дееца не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. В този случай чл.78а от НК, предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000лв. При индивидуализацията на наказанието съдът отчита, превес на смекчаващите вината обстоятелства - това че подсъдимия няма други противообществени прояви, добрите му характеристични данни, младата му възраст, семейното му и имотно състояние, като намира, че на същия следва да се наложи наказанието в размер към минималния, но не в размер на минимума предвид обществената опасността на това деяние, което отчита ръст на в последно време, а именно глоба в размер на 1500лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето му.

С оглед изхода на делото обвиняемият следва да заплати и направените разноски по досъдебното производство.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: