Мотиви към
Решение №405/06.07.2012г., постановено по АНД №441/2012г.
по описа на Разградския районен съд .
Разградска
районна прокуратура, е внесла постановление по чл.375 от НПК, срещу обвиняемия Б.А.В.
***, за това, че на 10.11.2011г.
в гр. Разград по околовръстния път, свързващ района на бензиностанция “Шел” с
жк “Орел” при управление на лек автомобил марка “****” с ДК № ***** е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДВП: “Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват,” и “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спират пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни на намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат
когато възникне опасност за движението”,
чл.21 ал.1 от ЗДВП “При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно
средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км.ч:
за пътно превозно средство от категория ”В”
в населено място
В заседанието пред РРС,
представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение,
предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде
наложена административно наказание – глоба от средния към максималния размер –
4000лв и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Защитникът на обвиняемия моли за налагане на минимално наказание.
Делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия, за който е постъпила
информация от ОД на МВР, че е извън пределите на страната, обявен е за ОДИ и
след щателно издирване не е установен.
Разградският районен съд,
след преценка на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна
следното:
Обвиняемият Б.А.В. е роден на *** ***. Същият е неженен, неработи, неосъждан.
Обв.В. е правоспособен водач на МПС категория “В” и “М”. Притежава
СУМПС №*****.
На 10.11.2011г. сутринта обв. В.
поискал от брат си – св.Д. В. собствения му л.а. “****” с ДК №РР *****. Около
12,50ч обвиняемият управлявал автомобила по околовръстен път на гр.Разград от
бензиностанция “Шел” към ж.к. “Орел” в участъка на големия десен завой
последван от възходящ наклон до първите блокове в ж.к. ”Орел”. Времето било
облачно, но ясно, а пътната настилка - суха и без неравности и повреди. Пътното
платно – двупосочно разделено на две ленти. По това време св.Ц. се придвижвала
от дома си в ж.к.”Орел” към магазин “Лидъл”, където работела, като вървяла по
банкета в ляво от пътя по посока на този магазин. От завоя се задал автомобила
управляван от обв. В., който се движел със скорост 85-90км/ч. В резултат на
това обв. В. загубил контрол върху автомобила при навлизане в десния завой и той
занесъл. Натиснал спирачките, като автомобила напуснал след занасянето пътното
платно от лявата му страна, като блъснал намиращата се на левия крайпътен
тротоар св. Ц.. Сблъсъкът настъпил между пешеходката и задната част на предния
десен калник, в резултат на което тя отхвръкнала в нивата, след което
автомобилът спрял. На местопроизшествието пристигнали свидетелите К. и В.,
които били дежурни по КАТ като изпробвали водачът – обв. В. за наличие на
алкохол в кръвта с техническо средство “Алкотест Дрегер
Видно от назначената химическа
експертиза в кръвта на водача не е установено наличие на етилов алкохол.
Видно от назначената
съдебно-медицинска експертиза в резултат от настъпилото ПТП св. Ц.е получила: Контузия
на главата, контузия на гръден кош със счупване на ХІ-то ребро в ляво до
линията на гръбначния стълб, контузия на лявата лакетна става: счупване на
лявата лакетна кост в горната трета/до ставата/ и изкълчване на главичката на
лъчевата кост в същата област; счупване на двете кости на лявата подбед0рица
/голямо и малко пищялни кост/ и травматичен шок...
Видно от заключенията на
автотехническата експертиза, ударът е настъпил върху левия крайпътен тротоар.
Скоростта на движение на автомобила е около 85-90км/ч Не са налице данни за
непредвидими препятствия върху пътното
платно от лявата му страна, където е блъсната пешеходката... Основната причина
за настъпване на ПТП-то е, че водачът е управлявал автомобила със скорост несъобразено
висока с конкретната пътна обстановка.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – показанията на свидетелите Ц., К., В., Д. В., А., А., К. В. разпитани
на досъдебното производство, заключенията на съдебно - медицинска,
автотехническа експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за
химическа експертиза, справка за съдимост, справка за нарушенията на водача, характеристика
и останалите писмените доказателствени материали. Всъщност относно изложените
по-горе факти спор не съществува, поради което съдът ги намира за безспорно
установени.
Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Обвиняемият В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б. “б”, пр.2 във вр. с
чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 10.11.2011г. в гр. Разград по
околовръстния път, свързващ района на бензиностанция “Шел” с ж.к. “Орел” при
управление на лек автомобил марка “***” с ДК №****** е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДВП: “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват,” и “Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спират пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни на намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат когато възникне опасност за движението”, чл.21 ал.1 от ЗДВП “При избиране
скоростта на движение на водача на
пътното превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в
км.ч: за пътно превозно средство от категория ”В” в населено място
При ПТП вината на
водача се определя от нарушенията на
правилата за движение, които са в пряка причинна връзка със същата. В случая обвиняемият
на първо място е нарушил чл.20 ал.1 от ЗДвП. Съществувала е реална възможност
при движението, чрез своевременно намаляване на скоростта и спиране да
предотврати ПТП. Оттук и извода, че не е изпълнил задължението си по чл.20 ал.1
от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато автомобила управляван от него. На
следващо място обвиняемият е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като само при
скорост съобразена с всички обстоятелства по чл. 20 ал.2, обв. В. е имал
възможност да възприеме опасността на пътя – в случая пешеходеца, въпреки, че е
била на тротоара. Предприел е да се движи със скорост, която е по-висока от
допустимата в случая /до 50км в населено място/. Водачът сам се е поставил в
невъзможност да избегне удара, за него е съществувала реалната възможност чрез
своевременно намаляване на скоростта при навлизане в десни завой да намали или спре
при възникнала опасност за движението – чл.20 ал.2 от ЗДвП. Освен това се е
движел и с по-висока такава, от установената за населено място, съгласно чл.21
ал.1 от ЗДвП. С нарушаването на цитираните разпоредби, обв. В., сам се е
поставил в положение на невъзможност да предотврати удара с пострадалата. В резултат се е стигнало до разглежданото
пътнотранспортно произшествие, при което на пострадалата е причинена средна телесна повреда по смисъла
на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в травматичен шок довел до разстройство на
здравето временно опасно за живота на пострадалата, трайно затруднение
движението на левия горен и левия долен крайник.
В резултат на нарушените норми
на чл.20 ал.1 и ал.2 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП, се е стигнало до разглежданото
пътнотранспортно произшествие, при което на пострадалата са причинени средни
телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК - причинени няколко увреждания
довели до повече средни телесни повреди. От субективна страна обвиняемият е
действал непредпазливо и конкретно при несъзнавана непредпазливост, тъй като не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но в
конкретната ситуация е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При определяне на наказанието
на обвиняемия съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването
му от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното
от него умишлено престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация, деецът не е
осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по този ред, деянието не е довело до причиняване на имуществени
вреди. Чл.78а от НК предвижда административно
наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемия явно няма
други противообществени прояви, добрите му характеристични данни, младата му
възраст, че същият не е лице с висока степен на обществена опасност, а и следва
да се отчете, че в случая чл.78а се прилага спрямо непредпазливо деяние, след
което обвиняемият е проявил необходимата
загриженост, тъй като е оказал и помощ на пострадалата непосредствено след
произшествието. При това и наказанието следва да се определи в размер към
средния, предвид и материалното му положение, тъй като у установено, че не
работи. При това съдът намира, че на обвиняемият следва да се наложи
административно наказание глоба в размер на 2000лв, като този размер на санкцията според съда в случая
е достатъчен за поправянето на дееца. Чл.78а,
ал.4 от НК предоставя на преценката на
съда да наложи или не и наказание лишаване от права. В случая съдът намира, че
такова наказание е необходимо, тъй като резултатът от проявената непредпазливост е
сериозен и налага по–осезателен укор, за да се постигне по – засилено внимание
от обвиняемия в бъдеще. Освен това при произшествието са били причинени няколко
телесни увреждания на пострадалото лице, довели до сериозно влошаване на
здравословното и състояние за продължителен период от време. При това на осн.
чл.78а от НК във вр. с чл.343г от НК, на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от
право на управление на МПС към средния
размер, а именно две години.
С оглед изхода на
делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото в
размер на 230 лв., за назначените на досъдебното производство експертизи.
Мотивиран така съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: